1 . Аз съм…
…пътешественик по душа, българка по произход и гражданин на света като самосъзнание. По професия съм маркетолог и работя в сферата на дигиталния маркетинг. Обичам професията си, но бих я захвърлила на секундата за възможността да пътувам по света
2. Какво означава за мен да съм травел блогър?
Щастие. За първи път заминах извън България когато бях на 17 години и прекарах 2 месеца в Полша. След това започнах работа във фирма, от която ме пращаха в Гърция всяка седмица. На 21 официално напуснах България и се прибрах близо 7 години по-късно. Пътуването ме промени драстично. Донесе ми самочувствие, увереност, спокойствие и ме направи щастлив човек. Да съм травъл блогър за мен е целия свят – само така мога да се надявам, че ще вдъхновя и други да направят голямата крачка и да пътуват с отворени души и съзнание жадно за преживявания. Хората са най-доброто си аз когато пътуват.
3.Как започнах да се занимавам с писане?
Започнах да пиша от първия момент, в който бях способна да си направя собствен сайт. Първо беше на тема маркетинг. После започнах да добавям и най-различни житейски теми. За пътуване започнах да говоря в публикациите си едва след като израснах достатъчно (на емоционално ниво) за да си дам сметка колко съществена част от мен е то и колко много ми се иска всеки да можеше да попътува поне малко.
4.Обичам да…
…съм част от промяната. Преди около две седмици един читател на блога ни каза: „Знаеш ли, че местите хора с тази страница?“. Той бе взел решението да се премести в България (канадец по произход) след като една година беше следвал публикациите ни. Тези думи още отекват в съзнанието ми и ме карат да искам да правя и още, и още всеки Божи ден!
5. Любимо място, дестинация?
Сърцето ми остана в Бачковския Манастир. Дори не мога да опиша какво ми хареса толкова много, но знам, че мястото е просто съвършено! Когато със сестра ми влязохме в църквата почти буквално се разцвилихме като магарета. За първи път от много време успях да се отпусна и да разтоваря напрежението насъбрано от ежедневния стрес. Мисля, че човек трябва да води там най-тихата част от съзнанието си и просто да я отпуска да се рее. Тя се връща презаредена с енергия за поне няколко месеца напред.