Травел блогъри

Златоград през погледа на почти местните

златоград
Калина Николова
Написано от Калина Николова

Здравейте! Днес ще ви заведа в Златоград – китно градче в Родопите, крайна точка на границата с Гърция. Ще се опитам да ви покажа града през моите очи – половин златоградчанка, половин перничанка, и да ви вдъхновя да го преживеете лично. Там е сърцето ми, душата ми и само при вида на познатите ми родопски хълмове сърцето ми спира и едва сдържам сълзите си…

С това емоционално въведение се надявам да ви подготвя за пътешествие, което ще създаде спомени.

Златоград

На границата

Потегляме към Златоград

Та така. Първо пътят. Едва ли навигацията ще ви подведе. Ако тръгвате от София, карате по магистрала до Хасково, продължавате към Кърджали, подминавате го посока Момчилград. Има табели Златоград. Оглеждайте се да не са засенчени от храсти.

Първа или последна спирка – Ягнево. То е преди Златоград, по пътя ви е, затова е най-удобно да се отбиете на отиване или връщане. Непосредствено преди Ягнево към Златоград, от дясно на самия главен път, ще видите скални образования в причудливи форми. Най-известна е гъбата. Легендата мълви, че са се образували от оттеглило се море. В Ягнево има почивна база с бунгала и язовир. От скоро има и зоокът. Красиво е и подходящо за хапване на прясна рибка. Дори можете собственоръчно да я уловите!

Златоград

Отвисоко. Снимка: Ивайло Бурдев

Втора спирка – Златоград! В града вижте градския парк – ще минете покрай него, карайки към етнографския комплекс. Чисто нов е и е приятен за разходка. Макар че не е съвсем парк, по-скоро красива и добре устроена градска градина. С много детски площадки, цветя, пейки за отмора – с една дума – изключителна!

Няма много места за шопинг в Златоград, но ако решите – питайте за МОЛ-а, в края на града е. Има много добри находки! А точно преди парка има и няколко магазинчета.

В центъра, на площада, се извисява паметника на Дельо Хайдутин. Разходете се пеша по главната улица от Стария град до площада и после се отправете към парка.

В Стария град ще се върнете столетия назад. Не е голям, но е магически! Има всемъзможни дюкянчета. Можете да си вземете родопски терлички, да ви ушият цървули по ваш размер, да се потопите в света на ювелирите и сарачите, да разкриете тайните на тъкачите.

 Любопитно: В Златоград се намира най-големият в България архитектурен резерват в градски условия. В него има близо сто реставрирани къщи, които не са просто атракция за туристите, но в тях живеят хора. 

Пийте въртено кафе на пясък. Между другото, това кафе има интересна традиция. Когато бях малка, дядо ми и приятели се събираха да играят табла в едно кафене до днешния стадион. Кафето се вареше на пясък, но без ток под пясъка, както е сега. Майсторът имаше специална рецепта, която никой в града не можеше дори да доближи като вкус, аромат и гъстотата. За съжаление, той почина без да остави рецептата. Сега негови наследници продължават традицията, но старите златоградчани твърдят, че не е същото кафе. Но пък моят дядо ме научи да играя табла и дори спечелих първо място и купа от аматьорско състезание по табла.

Златоград

Прочутото златоградско въртено кафе

Старият град

Старият град всъщност е доста нов като функциониране. Едно време – преди двадесетина плюс години, с тимуровската команда ходехме да чистим и поддържаме къщите, но въобще не беше туристическа дестинация. Беше красиво, но изоставено място. Десестки празни, стари къщи, които чакаха някой да ги открие и излъска до първоначалния им блясък. Идеята да се възроди, даже направо да се създаде Старият град, е на етнографа от БАН Борис Томангелов – златоградски зет. Реализацията е на инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България, и засега единствен, частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 година.

Златоград

Празник на чеверметата

Като застанете с лице към кафенето – тръгнете по дясната улица. След десетина метра от ляво има красива църква – св. Георги Победоносец, със запазено взаимно училище. Разгледайте я. Има и екскурзовод, който ще ви разкаже прелюбопитни истории.

Продължете на горе към квартал Гребенци, само направо и ще стигнете до първата църква, построена в Родопите. Успение Богородично е построена през 1834 г. Местните се възползвали от разрешението на султана да имат храм, стига да не се вижда от портите. Затова църквата е вкопана в земята. В двора има килийно училище – надникнете и вижте какви са били ученическите тетрадки – от пясък!

Калина съветва 🙂

В Златоград ви препоръчвам да хапнете в Александрови къщи. Има и едно кръчме в центъра – при Дуко. Намира се между хотел Кристал и пощата. На външен вид не е кой знае какво, но готвят страхотно. Типичните родопски гозби са: Пататник – питайте на рецепцията в хотела има ли. Няма да е като лелиния, но става.

Златоград

Първи  опит за пататник

Лозови сърмички – миниатюрни хапчици, увити в лозови листа, с пълнеж от ориз и кайма без запръжка, които се правят толкова сръдкаво, че аз се наемам само на високосна година или под зоркия поглед и помощ от леля.

Клин – това е баница с ориз. Не я харесвам, но знае ли се, вкусове всякакви. Мама много го обича.

Качамак – уникален! По-долу ще пиша къде да го поръчате.

Каша – в заведенията май не се предлага, но това е обичайна закуска в златоградските къщи. Поне в нашата. Представлява запържено брашно с прясно мляко и сол. Хич не мога да го вкуся, но племенниците ми го обожават.

 Знаете ли, че:Освен че Златоград е най-южният български град, той е и единственият, чието име се носи във Вселената от песента за Дельо хайдутин.. 

Телешко. В Златоград и околностите се отглеждат много крави и телешкото е често срещано на трапезата. Даже го слагат в буркани и децата ми бяха шокирани да открият, че леля има “компоти” с месо.

Опитайте млякото! Няма такъв вкус, каймак и цвят. Даже питайте на рецепция от къде да си купите домашно прясно мляко. Има жълт каймак!

Златоград

Из калдъръмените улички

Следваща спирка – границата и параклис св. св. Константин и Елена. Следвайте табелите за Гърция и ще стигнете до ГКПП Златоград-Термес. Пътят е тесен, но перфектно асфалтиран. Ще стигнете за 15-20 минути. Оставете колата пред пункта и се разходете до параклиса. Граничната бразда е видима, в началото има големи знамена на България и Гърция и можете да си направите снимки, стъпили в две държави едновременно. Параклисът е изграден с дарения от местните. Зад него има сцена и красиви дървени маси с пейки. Мястото често се използва за сватби с изнесени ритуали. Представям си колко е романтично!

После се върнете към Златоград, но вместо да карате към града се отправете в обратната посока – към язовира и село Аламовци. Няма как да сбъркате – само направо и стигате до ресторант Родопско кътче. Това е мястото да опитате качамак.

На следващия ден ви препоръчвам да се отправите към другия край на Златоград – карайте към изхода на града, посока Смолян, за да отидете в Старцево и хотел Панорама.

Село Старцево

Старцево е село, което няма да повярвате на очите си, че виждате! Ако сте се впечатлили от големите и добре поддържани фамилни златоградски къщи, то Старцево направо ще ви отвее! Говорим за 3-4 етажни къщи, подредени под конец, реновирани до последния детайл. Много от местните са гурбетчии, но трудно се намира имот за продажба там. В Старцево е кръчмата на Къдрин. Голям, гоооолям образ! Общо взето работи, когато реши. Много се смях на следната история. Известна фолк певица има концерт в района и я водят да обядва там. Да де, ама Къдрин затваря на обяд. Тя му казва – ама как така затваряте, знаете ли коя съм аз?!? На което той отговаря – А знаете ли кой съм аз? Аз съм Къдрин и от два до пет почивам! Горещо ви препоръчвам да хапнете при тоз шемет. Продуктите му са лично производство. Ако склони да работи на обяд, можете да обядвате там. Но може би ще ви е по-удобно за вечеря. Но, нооооо – задължителна предварителна резервация, защото иначе няма места. Обадете му се, колкото се може по-рано. Ето телефон: 0884747764.

Златоград

По залез. Снимка: Ивайло Бурдев

След Старцево продължавате посока хотел Панорама. Аз по принцип не съм голям фен на новия собственик – политическа фигура. Това е бивша станция на текстилната фабрика и като деца имахме невероятни лагери там. Но това място трябва да се види! От там се разкрива изумителна гледка към Родопите. Потънала във всички нюанси на зеленото, които се разстилат като море пред очите ти. Душата ми се свива в гърлото в смирение пред величествената планина. Разплаква ме всеки път! Между другото, хотелът има един от най-красивите външни басейни, които съм виждала. И то заради ширналата се гледка, която нищо не спира. Така че, ако ви се ходи на плаж, там можете да прекарате целия ден и на вечеря да спрете при Къдрин.

Пътят до Панорама е не по-малко живописен. Катерейки се по вития път на горе, планината леко по леко ви открива все по-красиви гледки. Като срамежлива невеста, която ту отваря невероятна гледка към върха на боровете, ту я скрива в зелена завеса. Обърнете внимание на обработените земи. В този стръмен, труден терен – де що има обработваема земя – нещо е засято и грижливо гледано. Въпреки че растат предимно картофи и тютюн /все по-рядко има тютюн/, хората са насадили… И покривите! Вижте покривите на оборите и селскостопанските постройки в тези планински градинки! Всичко е поддържано, само както родопчаните се отнасят към земята си…

Родопи

Празник Стара марта 2016 Снимка: Ивайло Бурдев

На отиване към Панорама, можете да се отбиете в параклиса св. Неделя. Намира се, когато тръгнете от Златоград към Панорама и отбиете в дясно, точно преди разклонението за Неделино, т.е. Неделино е в ляво, а Панорама в дясно. Та поемате по този път и следите за табела св. Неделя. Внимание – преди хотелът е. Този параклис е скътан в тайните прегръдки на Родопите. Много тихо място, на което едва ли ще срещнете други туристи. Въпреки че около параклиса има много вили. Едноетажни бунгалца, които се ползват от златоградчани като вилна зона. Земята и постройките са собственост на църквата и ползвателите плащат наем. Там сякаш времето е спряло. И дано така остане!

Та това е моят пътеводител за Златоград. Надявам се, че ще прекарате страхотно! Като за финал само ще добавя какво аз най-много харесвам. Хората. Хората там са други и съм сигурна, че ще го усетите.

Град Златоград е подходящ за:

            


Кога да се посети:

             


 

Коя е Калина Николова?

 

Калина Николова

Аз съм Калина. От няколко години съм маркетинг консултант на свободна практика, а преди това 16 години работех в радио. Краен ценител на добрата храна, иначе казано – върл чревоугодник. Може би за това любимите ми дестинации за пътуване са градовете. Обичам да опитвам всевъзможни ястия и зорко следя кои ресторанти са пълни с местни хора, за да се настаня и аз там. Любопитна съм как живеят хората. Оптимист съм до наивност. Но най-важното за мен е, че съм щастлива мама на две тийнейджърки и носена на ръце съпруга.

Аз съм Автора

Калина Николова

Калина Николова

Остави коментар

В момента потребител разглежда:
В момента потребител разглежда: