Кабиле-скъп спомен в ново време

На 19 септември тази година бях част от инициатива, свързана с популяризирането на малко известни туристически дестинации в България. Датата не е случайна. На 19 септември 2015 г. по ОП” Регионалнао развитие” бяха обновени и НАР Кабиле и Безистенът в Ямбол.

Заедно с група блогъри, журналисти и с организаторите рано сутринта потеглихме към… Кабиле!

Точно така, Кабиле! Същото това невероятно място, на което неотдавна (известен брой години) протече триседмичната ми лятна практика по Археология… Какво ви говори името Кабиле? Свързвате ли го с нещо? Сега аз ще ви разкажа моите лични знания и впечатления, от преди и сега. Изминали са повече от 5 + години…

Как да стигнем до Кабиле?

Кабиле се намира северно от град Ямбол, на около 2 километра от едноименното село. Кабиле се разполага върху източния склон и в подножието на Зайчи връх-последното възвишение от веригата на Средна гора. Част от свързаните с него структури се намират на самия Зайчи връх, за който ще стане дума малко по-късно. Кабиле се разполага при големия завой на река Тунджа, преди тя да се отправи на юг към днешен Одрин, където се влива в река Марица.

НАР Кабиле е може би единственият обект в България, разположен в непосредствена близост до самата магистрала. Пътувайки по магистрала Тракия, непосредствено преди едноименното село, ще видите голям надпис „НАР Кабиле“, свивате надясно, а после наляво минавайки над магистралата и ще се озовете пред входа на обекта.

Колко  удобно  е да я посетим днес. Някога, когато аз бях на разкопки тук, нощувахме в селцето и всяка сутрин, пеша покрай нивята на село Кабиле занасяхме сънените си тела до обекта. И там, нарамвайки инструментите бързо, бързо се събуждахме и подготвяхме за работа. Да се върнем към настоящето.

Здравей, любимо Кабиле!

Пристигайки  с блогърите на самия обект бяхме посрещнати от директора на РИМ Ямбол-Стефан Бакърджиев и любезната ни екскурзоводка, с която бързо намерих общ език. Естествено, че се поинтересувах докъде са стигнали проучванията на обекта. Какво се е разкопавало тази година. Все още ли Кабиле е обект, където младите студенти провеждат своята лятна практика…

Музеят в Кабиле

Изнесена ни бе беседа. Без да прозвучи надменно, всичко, което ни разказаха в музея го знаех, но както всички знаем „повтарянето е  майка на знанието“. Колегите ми блогъри, както и журналистите попиваха с охота всяка дума, история, легенда…. Разказът покрай витрината премина като разходка из вековната история на тези земи… От Бронзовата епоха…желязна епоха, след това траките, римляните, средновековието…

Разгледахме интересни образци на керамичното и ювелирното майсторство. За мен лично, двете най-впечатляващи неща в музея са експонираните есхара (ритуално огнище) и античната мозайка от голямата базилика.

След беседата всеки от нас имаше възможност да задава своите въпроси. Подготвени откъм хронология и датировки, всички заедно потеглихме към Зайчи връх. Но преди това искам да очертая важни неща като проучвания и изворите, от които разбираме повече за самото Кабиле.

Проучвания и извори

Кабиле има своето място сред научните среди отдавна. Обектът е открит през 19 в. Регистриран  е от братя Шкорпил. Те най-напред проучват старините на Зайчи връх и изказват предположение, че откритият от тях град е Дионисополис.  По същото време К.Иречек посещава развалините в района на някогашното село Извор (днес Кабиле) и дава заключението, че това е античният град Кабиле, известен от античните извори. Той е и сред най-често споменаваните селищни обекти в Тракия в античната писмена литература. Професор Велизар Велков  (негова паметна плоча стои на входа на музея) е един от основните проучватели на Кабиле и в своите едноименни томове е представил целият изворов материал за града. Накратко ще ви представя и най-интересните от тях.  Демостен-най-ранното споменаване на Кабиле. Заедно с Дронгилон и Мастейра, Демостен ги представя като места, завладени от Филип II по време на похода му в Тракия. Според сведенията на Страбон, в Кабиле Филип е заселил престъпници. Полибий обвързва Кабиле като град, намиращ се недалеч от земята на астите.

Важен епиграфски паметник, намерен на няколко десетки километра западно от Кабиле, дава сведения за предримския период от съществуването на града. Става въпрос за прочутия Севтополоски надпис, който може да бъде видян в самия музей към обекта. От надписа става ясно, че в Кабиле има представителни култови сгради и съоръжения-Фосфорион, олтар на Аполон, както и че градът разполага с агора, които за съжаление все още не са открити.

Други два надписа, открити тук на място, също свидетелстват за съществуването на града. Единият от тях представлява най-вероятно договор между някоя от близките елински колонии (Месамбрия или Аполония Понтика)  и Кабиле. Другият силно фрагментиран надпис, най-вероятно отразява взаимоотношения между келтите и Кабиле, а съвсем възможно и келтско присъствие в Кабиле. Разбира се, всичко тук е хипотетично и се основава на епиграфските паметници, изворови материали и тяхното тълкование.

В проучванията на Кабиле важна роля заемат: професор Велизар Велков, Професор Людмил Гетов (имах честта да бъде мой преподавател), Петър Делев (също), Диана Гергова, Мечислав  Домарадски и др.

И така градът възниква през II хил. пр хр. около скалното светилише на Зайчи връх.

Крепостни съоръжения

Крепостната стена на предримския град се проследява от юг и изток, както и по високите части на Зайчи връх, затваряйки северната страна на селището. Днес на места много добре може да се проследи линията на крепостната стена. Само да вметна, че когато аз и колегите ми разкопавахме тук, нашата задача бе да открием северната крепостна стена. И познайте! В последния ден от практиката това се случи! Отворихме доста работа за бъдещите поколения студенти.

Зайчи връх

С групата поехме към Зайчи връх. Там се намира скално светилище. Вървейки по склона на хълма веднага забелязах нещо, което преди години го нямаше. Някъде по средате на пътя към Зайчи връх, пред мен се извиси голяма метална панорамна площадка. Ние използвахме мястото да си отпочинем, да разменим  някоя и друга дума с екскурзоводката. От това място с евиждат огромна част Според проф. Велизар Велков „това е най-древното светилище – скала с релефно изображение на Великата майка на боговете (Кибела), по късно Артемида върху лъв. Откри се друго изображение (високо около 0,40 м) на Артемида Фосфорос от тип, известен от монети на Кабиле. В скалата са изсечени улеи и ниши, вероятно свързани с религиозен ритуал”.

И да, с много въобръжение върху една от скалите може да видите скалния релеф- Богинята майка яхнала лъв. Отново, с много въображения ще видите крайниците на животното и копието на Кибела. Може би наистина е така, поне на мен ми е трудно да видя всеки елемент на изображението 😉

Други учени свързват Зайчи връх с древна астрономическа обсерватория. Посредством методите на археоастрономията са направени оценки, даващи сведения за хроноличните границите, в които е използван обекта. Според функционалните елементи на надписа може да се обобщи, че са наблюдавани изгревите на Слънцето в моментите на равнодействие в периода 2000-1500 г. пр. н. е. Според направени малки корекции на позициите на наблюдаващия става ясно, че паметникът вероятно е бил използван почти до 3-1 в.пр. н. е.

Без да се ангажирам с никоя от изказаните хипотези, направих дузина снимки на Кабиле от Зайчи връх. Ясно се виждаха базиликата, термите, казармените посещения, музея, всичко. Припомних си и топлия юлски ден, в който заедно с колегите от университета, предвождани от нашия ръководител се изкачихме на Кабиле, снимахме се, обсъждахме различните теории и хипотези….ех,спомени, спомени.

Повярвайте ми, истински щастлива съм, че се завърна отново на това място. Виждам го облагородено и се надявам, че туристическият интерес е в пъти по-голям.

Голямата епископска базилика- нея видяхме на връщане от Зайчи връх. Тя е датирана в ранно-християнския период и е била седалище на епископа на града. Представлява трикорабна базилика, с наистина внушителни размери. На няколко места ще видите големи мозаечни пана под стъкло. Но, те са само фототапети, копия на оригиналите. Най-голямата и красива мозайка е експонирана в музея на НАР Кабиле.

Вдясно от базиликата се разполага хореумът или голямото зърнохранилище. Всяка година той се разкопава и се отваря периметърът на проучванията.

Продължавайки на север посетихме и римските терми и втората базилика. Тук нищо не се беше променило, освен новоизградения пешеходен дървен мост, който предлага изглед към целия обект от една друга гледна точка.

Зад термите в далечината се виждат римските казармени посещения. Оттам по обратния път към музея. Зад него е построен атракцион „Castellum/Castra Cabile”, представляващ землено-дървен римски лагер, с дървени кули, бойна пътека, порти, улици, оградена дворна част (Principia), временни палатки за щаба, войниците и офицерите (Praetorium ,Contuberniq и Centurio). В атракциона ще се изпълняват възстановки на исторически събития.

Кратка историческа справка

Античният град Кабиле е основан в третата четвърт на IV в върху основите на по-древно селище, съществувало в подножието на Зайчи връх. Кабиле е имал стратегическо значение като възлов пункт при пресичането на няколко важни пътя в древността. Това му дава тласък и постепенно прераства във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство, а по-късно и на Римската империя. Площта на НАР Кабиле е около 650 дка и е част от Стоте национални туристически обекта.

 

През 342/341 г.пр.н.е градът е превзет от Филип II и в него е настанен военен гарнизон. По-късно, през елинизма градът е изграден по традиционните за тогавашните времена архитектурни принципи. Кабиле е единственият градски център в предримска Тракия, който сече собствени монети. Освен на собствените си владетели, тук са сечени монети и на някои династи. През III в. пр.н.е тук са сечени монети на двама владетели: Спарток и Скосток. В периода III-II пр.н.е. градът е голям икономически и търговски център, поддържщ връзки с Мала Азия и градовете от крайбрежиеията. Голямото количество амфор и амфорни печати свидетелстват за засилената търговия на Кабиле със своите партньори. 72 г. пр. н. е. Кабиле е превзет от Марк Теренций Варон Лукул. Той предприема наказателен двугодишен военен поход заради участието на траките като съюзници на Митридат в борбата срещу Рим.

По-късно градът се превръща в процъвтяващ кръстопътен център.

Християнството навлиза в Кабиле през IV в. За това съдим по намерената монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през V в, както и по-малка базилика в границите на военния лагер с баптистерий. В края на IV в. готите разрушават града, а през 583г. аварите го разрушават изцяло. През VII-VIII в. на територията на града живее малобройно население. Топонимът се запазва и до днес и дава име на близко разположеното село Кабиле (преди село Извор).

До нови срещи, Кабиле!

И така разходката из НАР Кабиле приключи. Отправихме се към обновения безистен в Ямбол, за който предстои да разкажа в следваща статия.

Работно време:

08.00 – 17.00 ч.

Вход:

Билет за музейната експозиция: 6 лв

Обиколка из резервата: 6 лв