Нос Калиакра – Стражът на Северното Черноморие

Има места, които човек винаги е искал да посети. Често поради една или друга причина, това се отлага във времето, докато не дойде най-подходящият момент за това и то се случва. Както се казва, когато нещо ти е писано, не може да избягаш от съдбата си.  Май месец се оказа това време. Именно тогава посетих и Каварна, за която вече ви разказах.

Ще ви разкажа малко повече за това, което зная и научих, след като посетих обекта. Като човек учил археология 6 години, с нетърпение оччаквах да вдишам от атмосферата на крепостта, да се опитам да намеря структурите, за които съм чела, че са видими и експонирани, да се пренеса в онова славно за Калиакра време.

Местоположение и характеристика:

Нос Калиакра се намира на 12 км югоизточно от Каварна, на около 75 км от Варна и на 60 км от Добрич. Вдаден е на около 2 км навътре в морето и наподобява полуостров. Скалите, издигащи се над морето са с височина 60-70 метра (Аз имах късмета и щастието да видя нос Калиакра от всички страни-от сушата и от морето). Природен и археологически резерват, той е част от 100-те национални туристически обекта. Калиакра е и единственият резерват в България, към която територия се включва и част от морската ивица(акватория). Оттук преминава и Виа Понтика, вторият по големина миграционен път на птиците в Европа, след Гибралтар. Болата и Тауклиман са места, неизмеримо богати от факта, че по време на прелет тук спират за почивка над 150 вида птици.

Калиакра разказва своята история

Най-ранните заселници на носа вероятно са траките, които адекватно веднага оценили стратегическото място и природните богатства на Калиакра. През IV век те създават малко укрепено селище,  което впоследствие се превърнало във важно администативно, религиозно и търговско средище. Дадено му било името Тиризис, от тракийското племе, което го населявало-тиризи. Малко по-късно, през V век Тиризис било включено в обхвата на Одриското царство. След смъртта на Александър Велики, който колонизирал земите на Тракия, неговите функции поел Лизимах. Според Страбон-древногръцки географ и историк, Лизимах криел своите несметни богатства именно в пещерите в подножието на Тиризис, но това разбира се са догадки, които към момента нямат реална обосновка.

Селището на траките заемало най-издължената и тясна част на носа. Укрепено било от крепостна стена и голяма четвъртита кула.

През I век, когато римската империя поглъща и донякъде претопява тракийското население, Тиризис запада. Все по-рядко се среща и в античните писмени извори с имената Тиристис, Триса…

Следва период на варварски нашествия. Римската империя губи земите северно от Дунав, което пък от своя страна превръща цялата днешна Добруджа в арена на варварски нападения и опустошения. Местното население търсело убежище по закътаните и прикрити места. Именно такава се оказала и крепостта Тиризис-Триса. Съществуващата крепостна стена била обновена, а северно от нея, отново между източния и западния бряг била построена нова такава. По този начин били обособени цитадела и предградие, предпазени с отделни крепостни стени.

Популацията на крепостта се увеличавала и това наложило изграждането на трета крепостна стена, която се явявала и най-отдалечената спрямо върха на носа. Височината на стената била над 10 метра, а дебелината 3 метра. Доста внушаващо укрепително съоръжение. Портата била разположена в средата, а от двете и страни имало кули. Така вече се оформили и трите самостоятелно отбраняващи се зони:Вътрешен град, Външен град и Предградие.

Своят разцвет Тиризис преживява по времето на император Юстиниан I (527-565). Тогава градът получава името Акре и се споменава неведнъж наравно с големите градове на провинция Малка Скития. Така тя става основна твърдина срещу “варварските народи”, идващи от север/североизток-славяни, авари и прабългари.

Със създаването на Българската държава през 681 година, Тиризис-Акре също влиза във владенията й. Тъй като нито славяните, нито прабългарите били морски народи, крепостта не е имала онова важно значение за тях, каквато имала през Античността.

В годините на зрялото Средновековие, когато в черноморската търговия се включили Венеция, Генуа, Пиза, откриваме в множество географски карти и портулани за кабутажно плаване името на пристанище Калиакра. Това име придобива и крепостта по старото “Акра”(нос) и гръцкото прилагателно “калос”(красив, добър). Нос Калиакра бил изключително гостоприемен като местоположение, посока на ветрове и природни характеристики. Трите крепостни стени отново претърпели преустроявания, като на средната (вътрешната) крепостна стена била издигната нова кула-порта, а пред нея бил изкопан дълбок ров.

Калиакра е известна и като духовен център по онова време-множеството скални църкви и скитове, разположени в скалния отвес.

Калиакра достигнала своя разцвет в края на XIV век, когато е столица на Добруджанското (Карвунското) княжество на българските владетели Балик и Добротица. Писмени сведения разкзват за могъщ средновековен град, който сече собствени монети и превръща крепостта в прочуто духовно средище.

Интересен е момента, когато през 1791 г. се разрязява най-голямата морска битка в Черно море. Ескадрата на руските сили, водена от Фьодор Ушаков разбива и прекършва многочислената турска армада на Хюсейн Паша. Именно тази победа слага края на Руско-турската война от 1781-1792г. Паметна плоча в чест на адмирал Ушаков е поставена на носа, а по случай 215 години от тази морска победа, през 2006-та година неговата памет е почетена и овековечена с паметник-монумент, представляващ мъж в цял ръст, на възвишение, гледащо към морето.  Наистина впечатляващо усещане.

Археологически проучвания

Твърде интересн обект от археологическа гледна точка. Няколко поселения, почти непрекъснато обитаване, множество структури. Като любител именно на крепостни съоръжения за мен бе много интересно да видя част от оригиналните нива на втората крепостна стена. Гробни ями, обрасли в треви, основите на средновековна църква, римска баня…

Археологическите проучвания тук са започнали в далечната 1965 г. Постепенно изпод пръстта излизат архитектурата на античната и средновековната крепост, разкриват се църкви, некрополи, обществени и граждански постройки. Голям принос в превръщането на Калиакра в атрактивен и изключително посещаван туристически обект имат теренните открития, проучвания и анализи на колегите археолози Георги Джнгов, Георги Кузманов, Георги Китов, Ана Балканска, Любка Бочева и много други. А до днес, без прекъсване своя всеотдаен труд и принос към значението на обекта дава доцент Бони Петрунова. Именно в нейната книга “Богатствата на Калиакра” научих за някои не толкова популярни и добили известност находки. И понеже някои от тях са твърде интересни, няма как да не ги споделя с вас.

• Семейната любов е безсмъртна – при разчистването на вкопана в скалата гробна камера са открити скелетите на положените в него мъж, жена и трите им деца. Мъжът и жената са един до друг с ръце, чиито пръсти са били с преплетени. До дясната ръка на ръка на мъжа(бащата) са открити телата на трите деца. Най-малкото е лежало буквално в скута на средното, а най-голямото лежи непосредствено до баща си. Гробните дарове са изтлели с времето ан драматизма на тази човешка трагедия поразява. Около телата са намерени семена, като след анализ става ясно, че вероятно телата им са били покрити с ароматни божури (антисептични свойства), виреещи само по тези места. Бони Петрунова предполага, че семейството е загинало по време на епидемия.
• “Магия” на практика? – по време на един от археологическите сезони е разкрит детски гроб, в чийто източен край са намерени спираловидно наредени необработени камъни. В образуваната спирала е открита поставена купа, а под нея две забити остриета. Бони Петрунова е на мнение, че по така намерените артефакти би могло да се възстанови реда на извършената магия. Високата детска смъртност, за която се съди по множеството детски гробове, трябвало да бъде прекратена по някакъв начин и тогавашните обитатели на носа решили да “заковат” смъртта. По този начин те вероятно смятали, че прекършват спиралата на смъртта. Купата въху камъните може би е била напълнена с някаква ритуална течност…. Гробът е датиран в XIV век.
• Тъжната съдба на една болярка-в гроб, датиран през XIVвек е намерен скелет на жена, върху чиято глава е открита диадема от изящни сребърни пластини и златни мъниста. Според специалистите тази млада жена е загинала вследствие на възпаление на челюстта…

В археологията истинността е разтегливо понятие. Интерпретациите могат да бъдат много, но истината е винаги само една…

Доколкото разбрах община Каварна полага големи грижи за археологичския резерват да бъде проучван ежегодно. А работата определено не е малко. След всеки сезон се налага  и консервация на проученото до момента. Но като всеки един подобен обект в България се иска и доста повече инвестиции в туристическата инфраструктура, в консервацията, реставрацията и експонирнето на проучените до момента структури.

Но нека се завърна на приятната част и на това, което видях.

След пристигането ни на паркинга се отправихме в посока вътрешността на носа. Дарина Аргирова, председател на Туристическо сдружение  Каварна ни разказа повече за това, което в момента можеше да се види. Преминахме покрай останките на църква от Средновековието, руините на римска баня, както и покрай малък некропол, всички разполагащи се в така нареченото Предградие. След като преминахме през крепостната порта, позната на всички ни от снимките на Калиакра, подмиинахме Военната зона, намираща се на носа. Няколко малко магазинчета с различни морски сувенири, магнити, картички, книги привличаха погледите на туристите. Освен нас имаше много румънски туристи, за които нос Калиакра е обичайно и може би любимо място за посещение.

Вървейки към върха на носа, минахме покрай кокетен ресторант с гледка към морето, а точно след него се намира и музеят. В него, в две зали  под приглушена светлина са експонирани част от най-интересните находки от различните периоди на обитание на крепостта. Уникален макет на целия нос с всичките му укрепления удиви всички ни. Там, със сигурност ще ви бъде много интересно. Може да си закупите сувенир за спомен, както и материли за крепостта или просто да поставите печат в книжките си за 100-те национални туристически обекта.

Продължавайки надолу, минахме покрай паметната плоча на адмирал Ушаков, за която по-рано ви разказах и неусетно стигнахме до прочутата арка на върха на носа, над която се намира и малкия параклис “Свети Никола”. Именно там, Дарина ни разказа повече за легендите, свързани с Калиакра.

• Легендата за 40-те български девойки- по време на турското робство 40 млади девойки, преследвани и насилвани да приемат чуждата вяра, сплитат косите си в плитка, и задно скачат в морето като предпочитат смъртта пред това да попаднат в ръцете на турския поробител. Днес в тяхна памет е издигнат монумент “Портата на 40-те девици”, увековечаващ тяхната преданност и принадлежност към българската вяра и народ.
• Легендата за Свети Никола – покровителят на моряците. Според нея, светецът бягайки от турците по носа навътре към морето, Господ удължавал почвата под земята му. В крайна сметка той бил заловен и посечен и именно на това място, считано за негов гроб е издигнат малък параклис.

Имах голямото желание да видя стълбите слизащи към морето, за които бях чувала. Галин, който също бе с нас веднага откликна на желанието и всички се отправихме надолу към морето. Бъдете внимателни, тъй като те са необезопасени и водят до малка панорамна площадка. Но, повярвайте всяко усилие си заслужава. Там усетих истинския мирис на море…

Вход: 3 лв

Работно време: 10:00-19:00

Исторически център Онгъла

И така след разходката на нос Калиакра се отправихме към село Българево. Там посетихме исторически център “Онгъла”-дело на Валентин Симеонов. Човек, отдал голяма част от времето си и положил много усилия в това да предаде историята на нашите предци от времето на траки, славяни, прабългари та до наши дни по адекватен, разбираем и интригуващ начин.

Всичко това той е постигнал, включвайки аудио-визуални ефекти в поредица от помещения, в които чрез глас и светлини преминава през вековете под формата на разкази-приказки. Всичко това на 7 различни езика. В двора той грижливо е подредил интересни предмети от бита и живота на предците ни. Любезен и отзивчив към въпросите ни, той позволи да “изпробваме” различни ризници, шлемове и оръжия, което пък създаде много поводи за интересни снмки и смях.

Подари ни и книга, озглавена” 9 приказки за българските земи”. Има още много идеи, които е на път да реализира и му пожелавам да продължава да твори и пресъздава историята, бита и културата ни със същия ентусиазъм и отдаденост. И нямам търпение да видя реализирани следващите му проекти!

Вход: 4 лв

Работно време: 11:00-18:00

Ако имате път през Българево, отбийте се и се запознайте с този харизматичен и духовен човек-Валентин Симеонов и Исторически център “Онгъла”.

Местата, които посетих в този ден остават в сърцето и ума ми. Сега пишейки този разказ, гледайки снимките, мислено се връщам там и броя дните до момента, в който отново ще се върна край Каварна за да се захраня със същата позитивна енергия, която получих там….