Парк за танцуващи мечки Белица

Реших да посетя Паркът за танцуващи мечки в Белица, когато бях в региона на Разлог и Банско. Разположен е в Южна Рила, в местността Андрианов чарк на 12 км. от град Белица и 180 км. от София. На нас лично ни отне около 30-на мин и 40-на км. След  като излезете от град Белица имате около 3-4 км по черен път нагоре в планината. Има специални обособен паркинг точно пред самия парк. Още със самото слизане видяхме една мечка, която се разходжаше покрай оградата. Ще започна разказа си така:

Помните ли танцуващите мечки?

Спомням си, когато бях малка по улиците се разхождаха цигани (да, цигани), които водеха на верига големи мечки. Свиреха им на гъдулки и сякаш мечките танцуваха под звуците на инструмента.

Виждала съм ги доста често и в началото не осъзнавах какво мъчение е това за животинките. По-нататък си спомням, че започна да се шуми много около този проблем, след това разбрах за фонацията на Бриджит Бaрдо и ето ме днес в Парк за танцуващи мечки в Белица.

Парк за танцуващи мечки Белица

Паркът за реадаптация на танцуващи крафяви мечки е изграден с помощта на световни експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. Открит е на 17 ноември  2000 г. Основна заслуга за изграждането му имат фондациите “Четири лапи” и “Бриджит Бардо”, както и община Белица.

Мястото е избрано тъй като височината, на която се намира паркът е съобразен с оптималните условия за популацията ка кафявите мечки. Той се разпростира на 120 000 кв.м. и е разделен на 7 сектора, в които живеят 26 мечки. Към момента капацитетът на парка е запълнен, според думите на екскурзоводката. Паркът предоставя на своите обитатели гъсти гори, тучни поляни и много места за разходка и уединение. Идеята на парка за танцуващи мечки е да се реадаптират отново към заобикалящата ги естествена среда и максимално да се осигурят спокойствие и нормален живот, които те не са имали, тъй като са били малтретирани. Думите ми на моменти може би са много силни, но всички трябва да знаят, че такова жестоко отношение е имало към тях. И тук е мястото да споделя една мисъл, която много харесвам:

“Можем да съдим какво е сърцето на човек по отношението му към животните” – Имануел Кант

Тук мечките могат да се почувстват истински свободни, да демонстрират своите инстинкти, като за целта се организират различни игри, като тази с търсенето на храната. Тук за първи път, те се опитват да превъзмогнат стреса, причинен им по време на тяхното робство. През 2000 г. са освободени първите танцуващи мечки, които пристигат в парка и се подалагат на щателни прегледи, рехабилитация и където е нужна по-сериозна лекарска намеса. Повярвайте ми, някои от мечките трудно бих казала, че имат нос…

Двете момичета, които ни посрещнаха в информационния център определено обичат работата си. С такава страст говорят за обитателите на парка, с такова умиление обясняват за живота на всяко едно от мечетата. И така след като се сформира група, заедно с екскурзоводката потеглихме из Сектор 1. Пътеката по която вървяхме е отделена от останалата част от парка посредством висока 3,20 м ограда. Зад нея има пастир, по който протича ток – превантивна мярка, ако някой реши да нахлуе в територията на косматите сладурковци или пък, ако някой мечок реши да се разходки отвъд оградите…

Неусетно изминаха 40 минути из Сектор 1, по време на които екскурзоводката ни разказа за всяка една мечка по отделно. Не успяхме да видим всичките 26, тъй като те са разпръснати из всичките седем сектора на парка. Видях мечки, чиито нослета буквално висяха, заради жестокото им минало.

Изполвайки най-чувствителното им място-носът, техните вече бившо стопани са контролирали “танцовите им умения”. Две от мечките са напълно слепи и макар да са получили специализирана  първокласна помощ от светила в българския и световен  ветеринарен лекарски небосклон, очите им не са били спасени.  Едно от мечетата е било атракция в хотел в русенско село. То е живеело между бетонни стени и метална решетка. Когато за първи път дошло в парка се страхувало от абсолютно всичко-листа, клони, вятър…

Животът тук

Може би се чудите същото, което и аз се чудех. Kак се разпределени мечките в различните сектори?  Ами по темперамент. Едни от тях са по-буйни, други са по-стресирани, трети както слепите са изолирани от останалите.

Мечките са хранят 3 пъти дневно. В менюто им влизат 4-5 различни вида плодове, мед, хляб. и различни други вкусотии. За да бъдат максимално провокирани инстинктите им храната им често се скрива някъде из дадения сектор, така, че те самия да я открият. Това е сигурен напредък, тъй като както знаем в природата дивите мечки търсят, ровят, катерят се за да намерят храна.

Сред 26-мата обитатели на парка има и две сръбски мечки. Всички те живеят със сигурност къде къде по-добре при сегашните условия, тук са обичани. Всеобщи любимци.

Краят на разходката из Сектор 1 приключи в информационния център, в който изгледахме филм за историята на танцуващите мечки, за тяхното спасяване и за това как живеят. Признавам си, че във филма се показват доста тежки сцени на насилието, което се е случвало на пухкавите животни.

Мисли и размисли

Определено си тръгнах в размисъл и някакъв вид агресия към тази част от човешкия род, който буквално се е гаврел и разпореждал с живота на мечките… Но пък щастлива и обнадеждена от всичко, което видях! Само и единствено възхищение към “Фондация 4 лапи”. И още нещо – цялата разхдка из парка, прожекцията, разказите на момичетата-всичко това е безплатно… Изводите направете сами. Ако желаете да направите скромно дарение, има специално поставена касичка, разбира се по никакъв начин не ангажира с нищо посетителите.