Яйлата-божури, история и природа

След прекрасния предиобед на нос Калиакра се отправихме към Националния археологически резeрват Яйлата.

Да, това е едно прекрасно място – привлекателно не само за учени археолози и историци, но и за всички любители на красивата природа и разбира се, на морето. А на север то е особено красиво, чисто и някак неподправено.

Яйлата

Намира се само на 2 км южно от село Камен Бряг и на 18 км от Каварна. Резерватът е “стъпил” върху приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето с 60-метрови скали. Той обхваща обширна площ от бреговата ивица, която започва на север от Камен Бряг и достига на юг до Русалка, както и морска ивица широка 500м по протежение на брега. На територията на резервата се намират многобройни паметници, принадлежащи към различни исторически епохи – от VI хил. пр. н.е. до средата на XIв. Първите редовни археологически разкопки са проведени през 1980г. Тогава са проучени пещерните жилища, некрополите, ранновизнтийската крепост.

Още в началото на резрвата има информационен център, в който освен да закупите билет, ще получите подробно информация за това, което предстои да видите и откриете. Нашите приятели от Туристическо сдружение Каварна и Trip Kavarna ни поведоха към резервата.

В превод от турски “Яйлата” означава “високо пасище”. Местност “Яйлата” е обявена за национален археологически резерват през 1989 г след решение на Министерски съвет. Той обхваща голяма територия, започваща северно от село Камен бряг и простираща се на юг до Русалка, както и крайморска ивица по протежение на брега, широка 500 метра. Освен богатата културно-историческа “експозиция” на открито, тук ще се натъкнете и на богата и незаменима флора и фауна. През резервата преминава и пътя на прелетните птици Виа Понтика.

Скалните некрополи

Първото, което видяхме от резервата бяха скалните некрополи. Тук са намерени над 120 гробни съоръжения в откритите три некропола. Част от тях са издълбани в скалистото равнинно плато, а други са в отвесните склонове. В южната част на Яйленската тераса са проучени и описани няколко гробници -“пещерен тип”. Разположени са в основата на скалния масив като обикновено се състоят от малки предверия, от които се влиза в същинската гробна камера, която е с правоъгълна форма.

За съжаление, както повечето антични паметници, така и некрополите тук с много малки изключения за били ограбени още в древността. По намерения гробен инвентар-кермаични съдове, бронзови и железни токи, монети, стъклени мъниста и др. Гробниците се поставят в хронологическите граници II-V век. Функционирали са като фамилни, в някои от тях са намерени до 15 скелета, което свидетелства за продължителното им използване.

В научните среди некрополите в археологически резерват “Яйлата” поставят някои много важни въпроси за разрешаване. Интересни са не само погребалните обичаи, но и етническия произход на погребаните в тях. Като типология те могат да се отнесат по-близо до отркити подобни съоръжения по Североизточното Причерноморие, отколкото до откритите и проучени у нас в Странджа-Сакар, източните Родопи и други райони на България. Именно по тази причина появата на такъв тип гробни съоръжения по Добружданското Черноморско крайбрежие може да се обвърже с нахлуванията на варварски племена (най-вероятно сармати).

Ранновизантийска крепост V век

Оттук продължихме напред към белеещата се в далечината ранновизантийска крепост. Отдалече, преди да приближим силно се развълнувах поради факта, че крепостта изглеждаше така добре запазена. Е, да но като приближихме, останах малко разочарована от реставрацията. Върху бялата крепост имаше твърде много метални парапети и стъкло.

Някак изглеждаше неестествено чисто като съчетание на старите каменните блокове и съвременните стъклени парапети с метални орнаменти. Разбира се, това си е мое мнение и никого не задължавам да се съгласява с него.

Мястото, на което е построена крепостта леко доминира над околния терен. Отделена е от север и изток от морето от 20  метрови скали. Това налага изграждането на крепостна стена само от юг и запад-чийто размери са съотвено 2,60 м дебелина и 1,30 м дължина. По западната крепостна стена се разполагали 5 кули, а входът с двукрилата врата бил на южната крепостна стена. По начало най-важният и невралгичен пункт от отбранителната система била портата.

Пещерите

Тук те наистина са много. Дялани са от човешка ръка, като са единични или групирани по няколко, образувайки комплекс. Само в северната част на резервата са открити над 101. Те са проучени и документирани след няколкогодишния труд на геодезисти, пещерняци и техници. Пещерите се разполагат в скалните приморски скатове, които ограничават местността към Добруджанското плато и морето. Използвани са като жилища, гробници или църкви. В периода V-VI век те са служели като монашеска обител.

До някои от пещерите стигането си бе истинско предизвикателство… но пък изключително живописни гледки се откриваха пред нас. Направихме страхотни снимки, ще се уверите сами. Оттук се отправихме към скалната църква “Св.Св. Константин и Елена. Но по пътя към нея минахме покрая късноантична винарна от периода IV-VI  век. Тя представлява каменно корито с изгладено дъно, покрито с розов хоросан. Любопитен факт е,че винарната е идентична с жертвените камъни, открити в района.

Възможно е тези камъни да са използвани повторно след първоначалната им обработка. Всичко това вероятно свидетелства  за почитта на траките към скалата и предполагаемо наличие на култов център, който обаче все още не е открит, ако има такъв, разбира се.

Скална църква “Св.Св. Константин и Елена”

Продължихме по пътеката,която ни отведе и до крайната точка. След малко ходене се озовахме пред едноименната скална църква. Тя се помещава в пещера с три ниши, поледната от които е служила за отдушник. Интерес в мен предизвикаха многобройните кръстове и прабългарски руни, издялани по стените. Вътре царува едно “застинало спокойствие”. Тишина и мрак и прокрадващи се лъчове светлина. Заради земетресение пещерата е пострадала и в момента пред самия и вход има разположени укрепителни съоръжения. Всяка година по традиция местното населие празнува и отбелязва дена на Св. Св. Константин и Елена в пещерата.

Оттам поехме бързо, бързо към паркинга тъй като времето с всяка изминала секунда се разваляше, докато накрая не се изля един бих казала проливен пролетен дъждец. Не се разтопихме, но подобаващо се понамокрихме. Но всичко това си струваше. Само не успяхме да стигнем до края на туристическата пътека, която завършва при морския бряг. Както обичам да казвам “Винаги си оставям по нещо, заради което да се върна след време”.

Не на последно място искам да спомена колко красиви диви божури имаше навсякъде около нас. Макар и да не бяха цъфнали и покрили цялото плато, ние имахме шанса да видим много от тях. Това бих казала, че е цветето-символ на Северното Черноморие. Ярки, червени багри, застилащи приморксата тераса. След като напуснахме Яйлата се отправихме към Тюленово.

Тюленово

До този момент свързвах Тюленово с това, че тук в района през 50-те години на миналия век е открито първото нефтено находище в България. Да, ама Тюленово е нещо повече. Ако веднъж посетите това място ще останете запленени до края на живота си. Кристална морска вода, пещери, високи  стръмни скали, оцветени в червени краски, чист въздух и невероятна природа. Тук всяко място си има име.

След като паркирахме колите се отправихме към местностите Дупката и Ашалъка. Местенца, които особено ме впечатлиха с дивата си и неопитомена природа. Оттам се отправихме към прочутата скална арка, която съм убедена, че много от вас са виждали. Както обичам да казвам някои места са изключително фотогенични, а това място е именно такова.

Село Тюленово се намира само на няколко километра от Шабла и на 80 км от Варна. Още нещо. Откъде идва името Тюленово? Преди време румънската принцеса Мария е притежавала двойка тюлени монах, които е пуснала на свобода и те са се заселили в района на Тюленово. Тук те създали поколения. През 70-те години по време на немска подводна експедиция в една от пещерите е открито тялото на последния оцелял тюлен. И до днес някои хора смятат, че има оцелели тюлени монах на север и на юг от селото, но никой не ги е виждал. Вероятно това е просто мит. Но пък със сигурност може да видите делфини 🙂

След посещението на Тюленово се отправихме към едн хълм, вляво от Каварна, откъдето изпратихме слънцето. То заляза точо над нос Чиракман. С усмивки и добро настроение наблюдавахме как огнения диск постепенно изчезваше. И отново снимки и усмивки, усмивки и снимки…

Прекрасен завършек на един страхотен ден! Няма как да посетиш Каварна и региона и да не се влюбиш в него. Та, не му мислете-Северното Черноморие има много какво да предложи-както на любителите на по-лежерната почивка, така и на тези, които предпочитат по-активния туризъм.

Полезна информация за Яйлата:

 За контакти: гр. Каварна; ул. ” Черноморска” 1Б;

[email protected]

тел.: +359 570 / 42 215-музей Калиакра

тел.: +359 570 / 8 21 50; 8 23 27-Исторически музей Каварна

Работно време:

 09.00 до 19.00 часа без почивен ден

Входни такси:

– вход възрастни 3.00 лв.

– вход деца /учащи/ 1.50 лв.

– вход за редовни посетители 1.50 лв.

– беседа 10.00 лв.