Отново е пролет, отново ни се пътува. Един неделен ден, ей така просто без дълго плануване на поредната екскурзия станахме, събрахме група с ентусиасти и потеглихме към жрелото на река Ерма. Да, но частта и в Сърбия. Мястото, което много искахме да посетим е Погановски манастир.

Къде се намира Погановски манастир?

Погановски манастир се намира само на 80 км от София и на 30-на км след границата ни със Сърбия при Калотина. Разстоянието при ненатоварен трафик се изминава за около 1,5 часа. Казвам, при ненатоварен трафик, защото преди години ни се е случвало през август, пътувайки към Димитровград да поседим 3 часа на границата… Турските гастърбайтъри тъкмо се изнасяха през границата и беше някакъв ад.

Важно! През лятото на границата със Сърбия има големи опашки от коли, които пътуват по остта Турция – Германия, особено през почивните дни. Съветвам ви да проверите предварително как е трафикът, преди да планирате екскурзии до Сърбия!

И така, след като подминахме границата, минахме през Димитровград и продължихме в посока Пирот. Карайки по главния път следетет за отбивка за село Суково. Да, точно така! Чували сте за Суковски манастир, навярно. За съжаление, бе затворен за реставрация.

Продължихме да следим за табели за село Поганово, но реално пътят към манастира не стига до самото село, а се отбихме леко надясно за Погановски манастир.

През тунелите покрай река Ерма

По време на пътуването доста впечатляваща бе гледката, разкриваща се наоколо. Движехме се покрай река Ерма през целия път. Тя се провираше покрай скалите, правеше неописуемо красиви завои. Река Ерма е сама по себе си интересна ръка. Изворът и е на територията на Сърбия, преминава в България, където вливайки се в река Нишава отново се връща на територията на Сърбия. Преминахме през красив, сякаш прокопан на ръка тунел през ждрелото на реката. Приказно  е. Трябва да се види. И ето, пристигнахме на зададеното местоположение.

Погановски манастир

Поглед към Ерма и Погановски манастир

Пред самия манастир има паркинг. А над самия паркинг и голям ресторант, така, че ако сте прегладнели и сте зажаднели за вкусна сръбска кухня-това е мястото. Оттук преминахме по мостче над самата река, което ни отведе от другата страна на Ерма и се озовахме пред манастирксите порти. Невисок зид обргражда целия манастир. Повярвайте ми пейзажите, които се разкриваха тук са невероятни.

Разпръснахме се като буболечки из манастирския двор. Жадни да поемем цялата тази красота, която ни заобикаляше. Цветовете се преливаха и създаваха такива съвършени картини, които смятам, че дори най-умелият художник не би могъл да ги пресъздаде.

Погановски манастир – конакът, църквата и манастирската сграда

Много интересна е историята, запазена за създаването на Погановски манастир. Към края на XV век той бил част от Кюстендилското деспотство, управлявано по това време от деспот Константин Деян. След една нелека съдба, той намира гибелта си в Румъния. Малко пред това деспот Константин започнал градежа на манастира в Поганово, посветен на Св. Йоан Богослов.  Същият светец се смята и за покровител на Земенски манастир, който също носи неговото име. Размирни времена били и строежът останал недовършен. И така в края на XV  първите десетилетия на  XVI век, храмът бил възстановен и изографисан от неизвестен български иконописец. Това всъщност е една от версиите за създаването на манастира.

Църквата в манастирa, иконостасът, стенописите

Манастирът е действащ, мъжки. Точно пред самия вход на манастира има навес, под който се намират свещниците и където на голям тезгях са разположени всякакви икони, кръстета, сувенири. След като закупихме свещи от свещенника, който бе тук  и ги запалихме, прекрачихме прага на църквата “Св. Йоан Богослов”.

Стенописите

Църквата е изписана в края на XV век, за което свидетелства надпис, разположен над входа. Според него изографисването на храма е завършено през 1499 г. Общата площ на фреските е около 360 кв.м и сред тях се разпознават едни от най-добрите образци на иконографското изкуство от това време на Балканския полуостров.

Интересно: Доколкото разбрах от този манастир произхожда прочутата двустранна икона, която в момента се намира в криптата на храм-паметника Александър Невски. От едната страна са изографисани Света Богородица и Йоан Богослов, а от другата – “Чудото на Латомския манастир”. 

Тя е скромна, не парадира с помпозност, но пък се отличава с красиви архитектурни форми. Самата църква е еднокорабна, с 4 свода и с невероятен иконостас.

Манастирският двор

Както ви разказах по-рано, около самия манастир има невисок зид. В пространството, което той огражда се разполага манастирската църква “Св. Йоан Богослов” и една неголяма сграда, приличаща на нашите възрожденски църкви. На сръбски тя се нарича “конак” и е жилищна част. Основните обитатели на манастира не са само монасите, ами и доста котки, които бързо губят интерес към посетителите, освен ако не им дадат някое лакомство.

Погановски манастир

Направихме доста снимки, някои от по-сполучливите,  споделям с вас и оттук се отправихме към следващата набелязана цел, а именно-разходка и обяд в Пирот.

Към Пирот

Пиротската крепост

Върнахме се на главния път към Пирот и Ниш и след около 20-на минути видяхме табелата и отбивката за Пирот. Първото място, което посетихме и което бе в списъка ни със задължителен характер бе Пиротската крепост, наречена още Момчилов град или Момчилово кале. Тя се намира в самото начало на града. До нея има място за паркиране. Построена е през XIV век от българския Момчил войвода. Не мога да твърдя, че това е същия Момчил войвода, за който съм ви разказвала в статията си за Момчилова крепост до село Градът, Смолянско.

Пирот

За съжаление, крепоста не функционира като музей или място, на което можеш да научиш повече за историята на крепостта, но пък затова се разходихме около и в самата крепост, докъдето това бе позволено. Отвън наистина е доста запазена и съхранена във височина. Разхождайки се по алеите около крепостта се натъкнахме на Археологически музей, който за съжаление не работеше. Все пак е неделя и не се предполага да има интерес… малко ирония 🙂

Момчилово кале

Нямам представа какви реставрационни работи са извършени, но истината е, че изглежда някак на мястото си и стои ненатрапчиво. Разходихме се до съседното хълмче по една леко-стръмна пътечка, от която се разкрива страхотна гледка към Момчилово кале и град Пирот.

Момчилово кале

Вкусен обяд

От крепостта се насочихме към вътрешността на града и след като намерихме къде да спрем се впуснахме към търсене на място, където да хапнем. Е, не след дълго го намерихме. Точно в самия център. Оказа се, че в заведението имаше основно българи, които също като нас са решили неделния ден да прекарат в съседна Сърбия.

Да похапнем!

Съвет: Задължително опитайте местните плескавици. Каймакът, който слагат в каймата (вид сметана) прави вкуса им много различен от този, с който сме свикнали в България. 

Няма да ви лъжа и дано не сте гладни, докато четете статията ми, но… Аз като човек, който не съм изключително голям фен на месото, тук опитах невероятно вкусни плескавици. Още помня вкуса им. Подправени с различни аромати, оказа се, че тайната не е само в хубавото и прясно месо, от което са направени. Сърбите добавят в заготовката за тях и каймак или казано по друг начин-сметана. Е, признавам си, изядох си пръстите. Сервитьорът, който ни обслужваше бе пословично любезен, мил и на разположение, когато и да ни потрябваше. И накрая къде от грешка, невнимание или бързане… бе надписал една от напитките с цели 7 броя отгоре 🙂 Нямаше проблем с това, станало бе объркване.

Градският парк в Пирот

Имахме още малко време преди да потеглим обратно към България. Решихме да се разходим из пиротския парк. Разположен покрай коритото на река Нишава, паркът определено впечатлява с добре поддържани алеи, пейки, детски игрища, окосени тревни площи.

Паркът в Пирот

Не пропуснахме да опитаме и сръбски сладолед и други лакомства, за които бяхме чували добри отзиви. Прекарахме известно време тук. Спокойствие, застинало време, неделен следобед.

Обратно към София

Хапнали, наситили сетивата си с красивата природа около Погановския манастир и ждрелото на река Ерма, потеглихме доволни към България. Оказа се, че много българи правят уикенд разходки било то за обяд или пазар, или за някой красив манастир или природна забележителност в съседна Сърбия.

Ако не сте го практикували, опитайте и няма да съжалите.

Следващото място, което сме си набелязали отново за еднодневна разходка е Ниш.

За посещение си отделете:

7:00 часа

Разстояние: София – Погановски манастир – Пирот – София

240 км.

Екскурзията е подходяща за:

Кога да се посети:

SaveSave

SaveSave

SaveSave

SaveSave

SaveSave

SaveSave