Потеглихме от Трявна към Габрово. Времете бе цветно, есенно. Слънчево и засмяно. Tакива бяхме и ние. Пътят премина през няколко китни села, едно от които Царева ливада. Интересно място, свързано с живота на Цар Борис III. На около 12 км от Габрово по асфалтов път се озовахме пред портите на манастира. Преминахме покрай Етнографски музей “Етър” – единственият действащ на Балканите етнографски музей на открито. И за тук ще ви разкажа. Но няма да е в настоящата статия. Акцент днес е Соколски манастир. Само ден след като посетихме Дряновски манастир.
Разходка из Соколски манастир
Преди да дойда тук, да ви споделя честно аз не знаех, че този манастир е женски. Разбрах го, след като паркирахме колата на паркинга и тръгнахме по пътеката към главния вход, където ни подмина монахиня, управляваща известна марка френски автомобили. И така… Ето ни в Соколски манастир “Успение Богородично”. А вътре, подминеш ли манастирските порти – друг свят. Свят на истинско спокойствие и смирение. Всичко бе зелено, тревата, боровете…макар да беше есен в разгара си. Разходихме се до църквата, която се намира на по-долно ниво. Стълбите, водещи до нея създават усещането за това, че манастирът е на две нива. А, църквата е великолепна. Изрисувана цялата отвън. Тук ненадейно се сещам за два много забележителни манастира, които истински са ме впечатлявали – Араповски манастир и Басарбовски манастир, за които съм ви разказвала.
За жалост не влязохме в нея, тъй като бе заключена и най-вероятно бе в реставрационен процес. Встрани от нея има малка пещера, чийто вход обаче е с решетка. Предполагам, някога е била достъпна. Качихме се по стъпалата обратно на горното ниво.
През цялото време бях пуснала лайв във ФБ и доста хора го наблюдаваха. Аз лично много харесвам лайв видеата, особено когато са от разни красиви места и когато имаш възможност да си на място, на което не си бил, макар и виртуално. Та, така и аз се надявам да правя повече хора съпричастни с местата, които посещаваме.
Много интересна е историята на манастира, която накратко ще ви разкажа. Надявам се снимките да допълнят атмосферата и усещането, на които се насладихме.
Соколски манастир – минало и настояще
Соколски манастир “Успение Богородично” е основан в далечната 1833 г. Преди близо 2 века. Негов основател е архиепископ Йосиф Соколски, който се установил тук заедно с йеромонах Агапий. В интерес на истината не зная дали името на архиепископа е причина това да е името на манастира. Дали заради него, или заради близко разположената Соколова пещера, или заради соколите, “накацали” по каменната чешма… Та, двамата дошли от Троянски манастир. Тук, до малката пещера, за която ви разказах по-горе, построили малка дървена църква и жилищна сграда. Година по-късно, на мястото на дървената църква е издигнат днешния храм със средства и дарения на селяните от близко разположените села – Етъра и Нова Махала. Въпросната църква е осветена през 1834 г. Две години по-късно, тук е открито килийно училище, в което за известен период от време обучител е Неофит Бозвели.
Соколски манастир е известен още с активното си участие в националноосвободителните борби. През 1856 г. тук се установява четата на капитан Дядо Никола. По време на Априлското въстания това е мястото, в което е сформинрана четата на Цанко Дюстабанов. За жалост обаче, четата му е разкрита и осем от въстаниците са заловени, обесени, а телата им хвърлени в пропаст, недалеч от манастира. Като символ на тази трагедия е построената в средата на двора каменна чешма с осем чучура-соколи, дело на майстор Колю Фичето. Днес тя е символ на манастира. Изключително забележителен архитектурен паметник от средата на 19 век. Васил Левски също се е укривал тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат в болница. От основаването си до средата на миналия век, Соколски манастир е бил мъжки и в него са служили над 100 монаха. В момента той е девически. Тук може да се пренощува, което дава възможност освен да се потопите в спокойствието и тишината на Габровския Балкан, но и да научите повече за историята на комплекса. Никога не съм нощувала в манастир, но със сигурност има много хора, които се радват на уединението на подобни места. Ние потеглихме към АЕК Етър, за който ще ви разкажа в следващата статия. За посещение на Соколски манастир “Успение Богородично” си отделете: Соколски манастир е подходящ за: Кога да се посети: Ваша Юлия! Винаги е време за пътуване 🙂 It’s always time 2 travel 🙂
0:30 час
Соколски манастир "Успение Богородично"
User Review
( vote)
На скоро посетих това приказно местенце и много ми хареса. Беше денят, в който преди години беше починала баба ми и много исках да запаля свещ в църквата. Уви беше затворена. Отидох при жената в магазинчето до портата и там я видях да си говори за някакви битови неща с една монахиня. Попитах жената дали е възможно да отвори църквата, но ми отвърна монахинята, с малко високопоставен тон,че не може. Разбира се попитах защо, а отговора беше,че е единствената монахиня тук и си има достатъчно задължения, за да отваря църквата. Помолих втори път отчтиво и получих същия грозен отговор. Ама имаше време 10мин да си говори в магазина
…такива моменти на мен лично ми развалят впечатление
Здравейте, Марина. Съжалявам, че не сте останали с добро впечатление цялостно от манастира. Ние не сме влизали в църквата, разгледахме само наоколо 🙂 Може би, следващото посещение ще успее да го подобри 🙂