Еленска базилика, язовир Душанци и водопад Пеперудата

След посещението на неолитния парк край село Чавдар продължихме с разходката в тази част на България. Отправихме се в посока Пирдоп и малко след края на града започнахме да се озъртаме за табелата за Еленската базилика. Аз съм посещавала този обект и преди и знаех горе долу къде се намира въпросната отбивка. След като установихме, че тя просто “липсва” се доверихме на GPS-a на телефона и така я открихме.

Еленска базилика-16 века история

По асфалтов, а накрая и по малко черен път достигнахме до приказна зелена поляна, над която се издигат и стените, опасващи Еленската базилика.

Според археологически и исторически данни, най-старият паметник с национално значение в община Пирдоп са останките от раннохристиянски храм в местността “Еленско”, датирана от края на V век до първата половина на VI век. Храмът е включен в списъка на ЮНЕСКО за защитени обекти. Базиликата се намира на около 3,5 км североизточно от град Пирдоп. Слизайки от колата ще чуете ромоленето на река Еленска.

Според данните, с които разполагам базиликата е изградена на мястото на старо тракийско светилище на племето койлалети. Според професор Фол произхода на топонима е в тясна връзка с легендата за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население. Тази хипотеза не е без основание, тъй като по време на разкопките са намерени не малък брой еленови кости и рога. Друга съществуваща в научните среди хипотеза е българизирането на етнонима”елини” по принадлежността на базиликата  във времето на ранната византийска епоха.

Първите проучвания и “любителски” разкопки са проведени от местни учители в края на XIX век. След това се наложило провеждане на специализирани археологически разкопки, проведени от проф. Петър Мутафчиев. Той разкрива базиликата и крепостта около нея до сегашното й състояние. По-късно върху обекта са “нанесени” леки козметични реставрационни работи, които обаче не решават основния проблем днес. Целият комплекс е изоставен, неподдържан и стените на крепостната стена се рушат… Дано греша и момента, в който посетих базиликата просто да са предстоели дейности по поддържането на комплекса.

Ако не се предприемат спешни мерки, може да останем без този прекрасен паметник. Възможността днес да бъде финансиран подобен обект по Оперативна програма Регионално развитие или някоя друга европейска програма е доста голям. Най-малкото да се поставят табели с упътване как точно се стига до там. В момента не съществуват такива… А мястото има голям потенциал според мен.

В архитектурно отношение, Еленската базилика е от типа укрепени храмове. Заобиколена е от крепостна стена, опасваща голям правоъгълен двор, в чийто източен ъгъл е самата базилика. В 4-те ъгъла на стената има по една правоъгълна кула. Строителството се отнася към края на Vвек, а следващо преустройство по време на император Юстиниан (527-565г).

По време на Второто българско царство Еленската базилика развива активна книжовна дейност. Функционира до около 1700 г като църква. Според устни предания тя е обстрелвана с топове и опожарена по заповед на турския военен предводител Яхия паша.

Мястото е изключително живописно. Последния път, когато го посетих забелязах и красив водопад в гънките на Стара планина.

---

---

Язовир Душанци

Място, което съм посещавала няколко пъти и всеки следващ път е все толкова вълнуващ. Язовир Душанци се намира на 90 км от София в пространството между  Стара планина и Средна гора. Изключително лесно достъпен от Подбалканския път София-Карлово-Бургас. Малко след като подминете Пирдоп ще видите табелка сочеща към Душанци надясно. След няколко километра ще се озовете в едноименното село и движейки се по главната улица ще достигнете неговия край. 3 км след  това ще се озовете на паркинга , точно до язовирната стена.

Ако идвате от изток, отклонението е за село Антон и се пада във ваше ляво. Преминава се през центъра на селото и все направо до с. Душанци. Маршрутът оттам е същия.

Язовир “Душанци” е язовир на река Тополница като основното му предназначение  е промишлено водоснабдяване.  Опашката на язовира достига почти до гара Копривщица.

Красивата природа, невероятните пейзажи  и гледки са отличителен знак на язовир Душанци. До късна пролет се виждат заснежените върхове на Стара планина. За къпане не си помисляйте, забранено е. Но пък е изключително подходящо за пикник, риболов, излет или практикуване на водни спортове. Често може да бъдат видяни разпънати палатки на обозначените за това места. Множеството вековни дървета по брега осигуряват жадуваната дебела сянка и прохлада през горещите летни дни. Дебелата сянка в компанията на водоем, обаче е и притегателен център за комари. Така, че не забравяйте спрейове и мазила срещу комарите. Зимно време пък язовирът се покрива с дебел лед и е изключително подходящ за подледен риболов.

Язовир Душанци по дължина е сред най-големите в България-цели 12 км и покрива площ от над 900 дка.Най-голямата дълбочина на язовира е 45,1м.  Съвсем скоро разбрах, че тук се намира и базата на националния отбор по кану-каяк.

Водопад “Пеперудата”

Без да подозирам какво нещо съм пропускала в многото пъти минавайки по Подбалканския път в посока Карлово, сега е време да ви го покажа.

Водопад “Пеперудата” или известен с другото си име Антоновски водопад се намира между Антон  и Клисура на един завой и лесно може да бъде пропуснат. Има възможност за паркиране и от двете страни на пътя. Четох, че някога тук е имало емблематично заведение за Подбалкансия път – ханче “Водопада”, което в момента не функционира. Опитах се да се сетя за някаква постройка наоколо, но уви, не си спомням.

Леденостудената вода на водопада пада от 18 метра. Пръските могат да се усетят  дори от отсрещната страна на шосето. Чудесна спирка за отмора и отдих.

И обратно към София. Малко преди прохода Гълъбец се намира и Мемориален комплекс-Васил Левски, село Буново.

Паметникът се намира точно на шосето, което позволява всеки, който има желание да спре и да се наслади, както на монумента, така и на гледката към най-високия железопътен мост на Балканите. Същият този мост, по-който съм минавала с влак десетки пъти като дете, отивайки към нашата вила е едно от най-живописните места, които съм виждала.

Още невероятни забележителности около София търсете в моя блог 🙂

? Полезна информация ?

Работно време: Обектите нямат работно време

Време, необходимо за разглеждане на обектите: ~2 часа общо

Не забравяйте: Доброто настроение и фотоапаратите

Приятна разходка!