Силистра. Най-североизточната част на България, в която съм ходила. Много се радвам, че стигнах и до тук.
По покана на хотел Дръстър в началото на месец юли се отправихме към Силистра. Ако кажа, че не се притеснявах от дългото пътуване до там и от това как малката ще понесе тези 5-6 часа, ще излъжа. Но, мина повече от добре. Пътят бе спокоен, нямаше места с ремонти, които да предизвикат допълнителни затруднения и задръствания.
Сега ще ви разкажа за всичко това, което успяхме да посетим и видим в Силистра, но първо ще опиша (ако някой не знае) за това как се стига до града.
Как да стигнем до Силистра?
Пътувахме прес автомагистрала Хемус, отклонихме се към Русе и оттам към Силистра. Изминахме тези около 430 км за около 5 часа с две малки почивки. Карайте внимателно.
“Път време няма”-Народна поговорка.
Малко повече за историята на Силистра
Античният Дуросторум е основан в далечната 106 г., когато по нареждане на император Траян на територията на града е разквартируван XI Клавдиев легион. 60 години по-късно градът е обявен за муниципиум (самоуправляващ се град) от Марк Аврелий. В годините между II и VI век Дуросторум е главният отбранителен пояс на Римската империя срещу варварите на Долен Дунав.
През IX век Силистра получава българска епископска катедра, оглавенa от епископ Николай, а през 927 г., по времето на цар Симеон градът получава и патриаршеска корона, чийто носител е първият български патриарх Дамян.
Няколко века по-късно, между XI и XII век Дръстър се превръща в столица на земите, северно от Балкана. Сред управителите и пълководците на това време изпъква името на Нестор, а сред дръстърските митрополити – интелектуалецът и богослов Лъв Хрисант.
По време на Второ българско царство Дръстър е митрополитска център и резиденция на областни управители. Дръстър е бил дом за известно време на цар Ивайло, деспот Теодор Светослав, Тертер.
1. Национален архитектурно–археологически резерват “Дуросторум–Дръстър–Силистра”
Като археолози с нетърпение очаквахме да видим останките от крепостната стена, патриаршеския дворец, както и всичко това, което бе съхранено за идните поколения.
Силистра е град с богата история. В продължение на две хилядолетия тези земи са ставали арена на сблъсъци между различни племена и народи. Всеки един от тях е оставил своята културно-историческа следа, от които днес ние черпим макар и оскъдна информация.
На територията на Силистра се намира Национален архитектурно-археологически резерват Дуросторум-Дръстър-Силистра. Резерватът обхваща по-голямата част от града. Той съдържа уникални реставрирани паметници от римската империя, както и от средновековната българска държава. Най-голям интерес предизвикват паметниците в Крайдунавския парк. Тук видяхме патриаршеската базилика на патриарх Дамян. Тук е открита и част от известната колона на хан Омуртаг, което според повечето изследователи доказва, че неоткритият до момента “преславен дом на Дунава” , построен от него се намира именно в Силистра.
Антична, къснантична, средновековна и османска крепост Дуросторум/Дръстър/Теодорупол/Силистра привлича много туристи всяка година. И да ви споделя на залез на руините на крепостта се получават страхотни снимки.
Ако ви е интересно повече за историята на Дуросторум има къде да прочетете. Няма да ви отегчавам със исторически данни.
Адрес: в крайдунавския парк, както и в голяма част от града има руини
Вход : Няма вход
За посещение си отделете:
0:15 часа
НААР Дуросторум-Дръстър-Силистра е подходящ за:
Кога да се посети:
2. Крайдунавски парк
Потърсих информация кога е създадена крайдунавският парк и всички данни сочат към края на XIX век, като многократно е претърпявал преустройства за да достигне до днешния безупречен парк. Днес той е едно красиво и прохладно място за отдих.
Обиколихме парка поне 20 пъти. Изпратихме няколко залеза. Посетихме многократно руините – крепостни стени, храма и двореца на античния Дуросторум.
Голяма част от засадените дървета са рядко срещани в България. Пред въпросните дървета са поставени информационни табели, така че научихме някои неща за тях. През няколко метра има поставени пейки, изградени са беседки. Има детски площадки. Има всичко. Интересно ми бе да открия Стария дъб. За него ми писа една моя читателка, която обясни, че той е засаден в годината, в която Лев Толстой е починал. Недалеч от дъба има и паметник на Лев Толстой.
Хотел Дръстър притежава малка част от градината, която поддържа отлично. Красиви фенери осветяват алеите.
В източната част на парка има истински танк, както и паметник, посветен на комунистите. Не, че това е много важна информация, просто споменавам.
Адрес: край Река Дунав
Вход : безплатно
За посещение си отделете:
0:40 часа
Крайдунавският парк е подходящ за:
Кога да се посети:
3. Археологически музей
Посетихме го още през първия ден. В него работи наш колега от университета. Не се бяхме виждали от има-няма 7 години. Побъбрихме си и между приказките кой с какво се занимава, как му се стича живота успяхме да разгледаме и експозицията, която обхваща периода от Праисторията, през Античността, Средновековието… та до наши дни.
Сградата, в която се помещава първоначално археологическият музей е построена през 20те години на 20 век като клон на Румънската национална банка. От 1990 г. в нея се помещава Археологическата експозиция на Силистренския исторически музей. Около самата сграда има изложени различни статуи, каменни плочи с епиграфски надписи, различни архитектурни детайли.
Адрес: бул. „Цар Симеон Велики“ 74
Вход: 4 лв
За посещение си отделете:
0:30 часа
Археологическият музей е подходящ за:
Кога да се посети:
4. Етнографски музей
Да ви кажа. Това бе единственото място, което бе в списъка ми и не успях да посетя. Замотахме се с времето и някак не стигнахме до етографския музей.
Създаден е през 1967 г и се помещава в бивша сграда на турската полиция. На около 300 кв.м площ, разпределена в 10 изложбени зали могат да бъдат видени различни предмети от бита и културата на хората от Добруджанския край и Силистра – от средата на XIX в. до началото на XX в.
Остава ми за следващия път.
Адрес: ул. „Отец Паисий“ 37
Вход:…
За посещение си отделете:
0:20 часа
Етнографският музей е подходящ за:
Кога да се посети:
5. Меджиди Табия
Първият опит за посещение тук не бе успешен, защото когато тъкмо паркирахме пред вратите на крепостта и се изля страхотен порой. Отделно от това малко трудно намерихме крепостта. Не стана с GPS, тъй като той ни показа път, по който може да се мине може би само с танк или поне с трактор 🙂 Често той показва най-преките пътища, но не и най-добре поддържаните. Та, заради това с питане стигнахме до крепостта, която се намира на висок хълм над града, близо до Телевизионната кула.
Посетихме крепостта на следващия ден, когато времето бе слънчево и предразполагащо за една разходка.
Крепостта Меджиди Табия е най-запазеният от шесте укрепителни пункта на фортификационната турска система, изиграла важна роля в Кримската и Руско-турските войни. Построена е като допълнителна защита на крайдунавските градове като по това време реката с еутвърждава като естествена защита от север на Османската империя. Дело е на немския военен инженер Хелмут фон Молтке.
Крепостта има формата на неправилен шестоъгълен, височината и на места достига до 8м. Непосредствено до нея има ров, служил едновременно за препятствие и маскировка.
Разходката на крепостта започва от няколко помещения, превърнати в експозиционни зали представящи различни моменти от живота на крепостта. В една от тях бе отдадена чест и на Васил Левски, забележително. След това разходката минава покрай самата крепостна стена.
Ако трябва да съм честна не знаех, че Меджиди табия е единствената напълно съхранена в интериор и екстериор крепост от османския период в България.
Адрес: 7500 Парк Крепостта, Силистра
Вход: 4 лв
За посещение си отделете:
0:30 часа
Меджиди табия е подходяща за:
Кога да се посети:
6. Биосферен резерват Сребърна
Последният ни ден от гостуването в Силистра посветихме на биосферен резерват Сребърна. Намира се около 20-на километра от града.
Разходката започна от Природо-научния музей, в който още от входа ни бяха раздадени бинокли, с които да наблюдаваме в реално време отблизо езерото. Има разположени и телескопи, през които успяхме да видим ято лебеди и любимите на Карина патици. Самият музей е доста архаичен, с остаряла база, което не мисля, че е редно за място, фигуриращо в списъка на Юнеско. Това определено беше една от забележителностите в Силистра, които очаквах да посетя с най-голямо нетърпение.
Въпреки това, в множество витрини са изложени препарирани огромен брой различни водоплаващи и летящи птици, както и бозайници, които се срещат на територията на резервата. Витрините са много добре аранжирани, наподобяват естествено заобикалящите ги растения и среда. За най-любопитните има и огромен екран, на който се прожектират интересни филми, свързани с историята и живота в Сребърна.
Около самото езеро има множество екопътеки. Аз, да ви кажа, очаквах, че доста по-близо до езерото ще минават въпросните екопътеки и ще има възможност да се докоснат отблизо до флората и фауната.
Ние походихме малко по една от екопътеките, но тъй като бе много топло, а и беше точно около обяд…решихме, че по-добре да се върнем към Силистра.
Адрес: с. Сребърна 7587
Вход : 5 лв.
За посещение си отделете:
0:30 часа
Резерват Сребърна е подходящ за:
Кога да се посети:
7. Храм “Св.Св. Петър и Павел”
Храмът “Св.Св. Петър и Павел” се намира в Стария квартал. Посетихме я на връщане от кв. Самолета. Построен е на мястото на старата градска църква “Св. Георги”. Стротелството започва през 1860 г. и завършва две години по-късно.
В храма се съхраняват безценни реликви. Голям красив кръст с вградена частица от кръста Господен е разположен на олтарната маса, до която обаче нямаше възможност да се докоснем. както знаете, жени не преминават зад иконостаса. В храма се намират още и четири чудотворни икони (копия) на Света Богородица.
Около самата църква има прекрасно поддържана градина. Вляво от храма има кула-камбанария от 1904 г.
Адрес: ул. „Христо Смирненски“, 7500
Вход :Няма
8. Римска гробница
След предварителна уговорка с една млада дама от Археологическия музей успяхме да посетим римската гробница. Самата гробница се намира под специална защитена сграда, намираща се в голям двор. Ако не знаех, че под тази сграда се намира римската гробница никога не бих предположила какво се крие отдолу. След интересен разказ за откриването на гробницата в далечната 1942 г. при разкопаване в лозов масив за изграждане на кладенец, дамата от музея последователно ни представи какво разкриват рисунките в гробницата. Забравих да кажа, че тя цялата е изрисувана. И тъй като в нея не е позволено да се снима, аз заснех таблата в залата над гробницата. Веднага си припомних и друга подобна гробница – с рисувана украса, само че от друг период – Казанлъшка гробница.
След обясненията се спуснахме надолу към самата гробница. Да отбележа за всички, които ще я посетят – въпреки, че навън е лято, вътре е доооста по-хладно. Една връхна дрешка няма да ви е излишна.
Успяхме да я огледаме отвсякъде. Дори видяхме дупката в тавана, през която е нахлуто за първи път в нея.
Гробницата всъщност е най – представителният и напълно съхранен късноримски паметник от Дуросторум. Датира от IV век. Стенописите по стените са запазени в най-малки детайли. Изобразени са геометрични, растителни, животисни и човешки фигури, ловни сцени.
Фронталното пано срещу вратата на ложето представя господарската двойка – в цял ръст. По облеклото му може да се съди, че той е знатен римски пълководец – магистрат, държащ в едната си ръка свитък-грамота. До него е благоверната му съпруга, а около тях са техните прислужници. Сцените са много реалистични. Интересно е да бъдат видяно, както и да се чуят обясненията към тях.
Адрес: ул. „7-ми Септември“
Вход: 10 лв
За посещение си отделете:
0:30 часа
Римската гробница е подходяща за:
Кога да се посети:
9. Самолетът в кв. Самолета
За това място прочетох през настоящата пролет в един сайт. Реших да го открия и да го видя. Все пак къде можеш да видиш толкова стар самолет. И така отправих се на североизток и с питане и напътствия лесно се ориентирах. За жалост с 30 мин бях изпуснала работното време на замервателната станция, на чиято територия всъщност е кацнал самолета. Иначе мисля, щях да се примоля и да ме пуснат да го разгледам поне отвъд оградата. Както и да е.
Някога този самолет е бил дарен от гражданската авиация на местната власт. Запълвано било времето на местните ученици. Имало е работещи компютри, можели са да усетят какво е да си пилот. Защо и тук в София не е имало подобно нещо? Кой знае колко самолети са бракувани и гният в някакви хангари?
И както често се случва финансирането свършило и всичко запустяло. Самолетът и до ден днешен ръждясва край брега на Дунава.
Важното е, че група ентусиасти са съставили и са подали планове как да бъде облагороден районът и самия самолет за одобрение към местната власт. Намерили са се дори спонсори. Надявам се, че всичко това ще има една щастлива развръзка и следвашия път, когато посетя града да мога да се кача по стълбицата на самолета и да вляза в пилотската кабина. Отколешна мечта 🙂
Адрес: кв. Самолета
Вход: Не е достъпен, само през оградата
За посещение си отделете:
0:05 часа
Посещение на Самолета е подходящо за:
Кога да се посети:
10. Римска вила
След като посетихме Археологическия музей се отправихме към римската вила. Нейното начало е поставено около II век . Градската вила (villa urbana) е била обитавана от богата римска фамилия. През следващите няколко века е доизграждана и разширявана. Нейният край е сложен при готските нашествия в края на III в. или в средата на IV в.
За посещение си отделете:
0:15 часа
Римската вила е подходяща за:
Кога да се посети: