Неапол – Част 1

Неделя  11 октомври. Дългоочакваното пътуване до Неапол най-накрая дойде.

Пътуването

Почти не мигнах през нощта преди полета. Цяла нощ валеше като из ведро и се притеснявах да не отменят полета. Та толкова мечтаех зa това пътуване и ако няакъв си дъжд щеше да провали пътешествието, определено щях да бъда съкрушена… и то доста.

Около 5,30 бяхме на летището. Минахме през проверка и започна едно чакaне в салона за излитащи самолети. Дъждът валеше ли, валеше… И някак странно таблото с информация за излитащи самолети непрекъснато актуализираше информацията за всички останали полети, но не и за нашия.. Часът е 7 без нещо и ни повикаха за нашия полет. Последна проверка на билетите и се отправихме към самолета с автобусчето. Да отбележа. Валеше ли, валеше. Имах чувството, че цялото небе се е сгромолясало над София. Усещането определено беше неприятно, особено поглеждайки прогнозата за Неапол- дъжд и по-ниски температури. Страхотно… Но това му е хубавотo на живота, че невинаги поднася само лоши изненади. След като полетяхме около час и малко, ето че и кацнахме над мрачен и дъждовен Неапол.

Летището

Подобно на много други летища и международното летище в Неапол започва своята история като военно летище от Първата световна война. То има два терминала, като Терминал 1 облужва основно редовните авиокомпании за вътрешни и международни полети, а Терминал 2- нискобюджетните авиокомпании и за чартърни полети.

Летището отстои на около 6 км от центъра на Неапол и затова се качихме на Alibus – автобусна линия, обслужваща трафика от летището през Неапол до пристанището.  Цената му бе 4 евро за пътуване в рамките на 90 минути, независмо колко пъти ще се качите и ще слезете през този времеви интервал. След около 15 минути се озовахме на автогарата на Неапол Stazione Centrale. Въпреки ранния неделен час, автогарата бе доста пълна, тъй като от нея заминават както автобуси, така влакове, а междувременно и метрото. Както предварително бяхме решили отидохме пред гишето, от което трябваше да закупим Artecard, с която в рамките на 3 дни използвахме редица отстъпки и привилегии както за забележителностите, така и за транспорта. Не само за Неапол, а цялата област Кампания, която покриваше всички набелязани от нас места. За нула време през затворените врати на киоска се заформи сериозна опашка. Въпреки нея, когато работното време започна опашката се стопи бързо, поради квалифицираните хора, които бързо и адекватно обслужваха туристите. Закупихме своите Artecard на стойност 32 евро всяка, която включваше отстъпки за над 200 обекта в област Кампания, както и безплатен транспорт. Определено бе добра инвестиция. С нея можехме да ползваме и безплатен вход на обекти, които ние изберем да бъдат първи в нашата програма. А за останалите обекти отстъпката бе около 50 %.

Впечатлението към момента от града – мръсен, адски мръсен и мрачен.

В търсене на хотела…

Хотелът ни се намираше на около 2 км от гарата. В самия Centro storico. От Stazione centrale преминахме през площад Гарибалди. Оттам по Corso Umberto I , завой надясно покрай Националния университет Федерико II и по улица Мецоканоне достигнахме до хотел Еуропео (Europeo), разположен на 5-ия етаж на стара жилищна сграда. Хотелът обхващаше целия 5 етаж по протежението на коридор. Тъй като часът беше малко след 9 и зa настаняване бе рано, помолихме рецепциониста да оставим багажа си, тъй като с него ще е трудно да обикаляме из града. С нас взехме по една връхна дреха, тъй като продължаваше да пръска, фотоапаратите, картите на града, които ни предоставиха със закупуването на Artecard и се отправихме към първата ни цел за деня – Катакомбите на Сан Дженаро.

Неапол, ето ни!

Преминахме през площад Сан Доменико Маджоре, който беше доста пуст, зa разлика от това какъвто го видяхме в неделната вечер, но има време за всичко.

Оттам с питане, лутане, тъй като не останах очарована от указателните табели на града, указващи местоположението  на  забележителностите и поради факта, че неаполитанците Не знаят да говорят английски, пристигнахме на желаното от нас място. Разбират, но им е адски трудно да се изразяват. Е, стигнахме до парка и двореца Каподимонте,превърнат в музей на изящното изкуство. Точно под него са разположени и катакомбите на Сан Дженаро, в които се влиза на всеки кръгъл час.

Катакомбите на Сан Дженаро/ Catacombi di San Gennaro

Те са най-значимите такива в южна Италия от гледна точка на историческта им стойност. Тъй като подранихме малко и имахме около половин час до влизането н следващата група в катакомбите заедно с екскурзовода, се насладихме на прекрасното италианско кафе-точно такова каквото обичам.

Късо и силно. Не след дълго точно в 13.00 екскурзоводът дойде във фоайето и заедно с цялата група потеглихме като преминахме през дворовете на няколко сгради, слизахме по стълби и накрая се озовахме пред входа на катакомбите. Екскурзоводът говореше английски с изключителен акцент, да не говорим, че изговаряше някои думи като скоропоговорка. Озовахме се на долния етаж на катакомбите. Те са разположени на две нива, които не се припокриват съвсем.

Още в самото начало екскурзоводът ни попита дали някой е виждал някога катакомби и остана адски учуден като се провикнах между хората в групата и отговорих – Да, разбира се. Катакомби и то на няколко нива си имаме в София, в базиликата Света София. Усмихна се и бе шокиран, не очакваше явно да сме виждали подобни съоръжения.

Сан Дженаро е светецът патрон на Неапол. Изключително почитан и уважаван светец. Видяхме мястото, на което той е бил положен след смърта си. От двете страни на дълъг коридор на няколко нива имаше катакомби.

Малки големи, по-широки, по-тесни и всички те за по-заможните неаполитанци. За по-бедните са били отреждани гробове на самата земя. Богатите катакомби бяха красиво изрисувани. Някои от тях до такава степен бяха запазили фреските си, сякаш току що с изрисувани. Разходка в миналото на Неапол, място на което изкуството на Изтока среща изкуството на Запада. След разказа на екскурзовода се отправихме към горното ниво на гробниците. Там бе разположена и базилика, изкопана отново в самия туф, посветена на култа към Сан Дженаро.

Интересно за мен като човек, изучавал археология бе фактът, че неаполитанската община няма никакви права върху тези катакомби. Те са собственост на Ватикана. Без съгласието на Ватикана нищо не може да бъде правено и извършвано в тях. Но Тя не се чувства ангажирана с поддръжката или разкопките. Не дава никакви финанси за поддържането на това подземно богатства. Екскурзоводът ни разказа как той и дузина доброволци събират средства чрез дарения за да продължават с разкопките.

Накрая се оказахме в голяма базилика на повърхността, в която имаше магазин със сувенири и всеки можеше да закупи нещо. Ние нямахме време и поехме с вълнение към следващата спирка, а именно Археологическият музей на Неапол. Да спомена само, че малко по на юг от Катакомбите на Сан Дженаро се намират Катакомбите на Сан Гаудизио, но тях прескочихме, тъй като имахме други желани места, които да посетим. Следващият път, когато посетим Неапол обезателно ще отскочим и до тях!

Работно време на Катакомбите на Сан Дженаро:

Понеделник-Събота 10.00-17.00

Неделя и празниците 10.00-13.00

Влизането става само с организиран тур, няма как да ви пуснат сами да разглеждате. Цената на билета е 8 евро, срещу 5 евро влизат младежи до 18 години, студенти, както и хора над 65 години. С Артекард цената е 4 евро. Ние влязохме без да заплащаме нищо, тъй като първите два обекта по наш избор са безплатни, а всеки следващ с различна отстъпка, най-често 50 %.

 

Археологически музей на Неапол/Museo Archeologico Nazionale di Napoli

Археологическият музей се намира непосредствено до метростанция Cavour. Ние стигнахме пеша. Настанен в изключително красива няколкоетажна сграда, музеят привлича отдалеч окото на всеки турист. Тук входът също ни бе безплатен, заплатихме само 5 евро допълнително заради някаква временна експозиция, както и 1 евро за гардероб. Температурата бе скочила рязко, а от сутрешния дъжд нямаше и помен. Неаполитанското слънце напомни за себе си.

Ако се чудите къде са всичките богатства от Помпей и Херкулан, застинали от лавата-голямачаст от тях са разположение именно тук-в един от най-важните музеи в световен мащаб за класическата археология. Тук разгледахме много от стенните фрески и украси на помпеанските къщи. Много от обзавеждането, бижута, посуда, монети и какво ли още не. Видяхме и оригиналната мозайка от Помпей на Александър Велики възседнал своя кон.

Надникнахме и в Тайната стая – защо тайна ще разберете когато посетите музея. Статуи, рисунки, мозайки от изключително интимен характер. В тази стая няма как да не се почувстваш некомфортно и не на място. Отворена с много шум през 1999г.

На приземния етаж се разполага Колекцията на фамилия Фарнезе, наскоро реорганизирана и отворена за широката публика. Нейното събиране датира от 16 век – от дарения, разкопки, присвояване. Там именно е и Тайната стая.

За да разгледате всичко са ви необходими поне 2 часа. Бих казала минимум 2 часа.  Относно музея- изключително ценни експонати, невероятно експонирани и навсякъде всичко е написано на италиански. Никъде няма описания на английски или какъвто и друг език. Ето заради това бих му дала един минус на музея. Не разполагахме с много време и затова се отправихме към следващата набелязана дестинация – Napoli Sotterranea.  За нея, както и за Tunnel Borbonico, за това какво още видяхме и посетихме през 1-ия ни ден в Неапол ще разкажа в следващата си статия.

Работно време на Националния Археологически музей:

Понеделник- Неделя 09.00-19.30

Неработен ден: Вторник

Цени: Редовен билет 8 евро, 4 евро – за ученици, студенти и възрастни над 65 години, с Артекард входът е 4 евро.

Следва продължение…