Археологически  Манастири  Природни  Култура и традиции

Българското наследство в списъка на ЮНЕСКО

юнеско
Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

Често обичам да казвам и изтъквам колко богата е България! Колко богат е българският народ! И тук разбира се, не визирам по никакъв начин материалното състояние на държавата.

Става дума за България-този къс земен рай. Това място, в което се вплитат 4 годишни времена, изключителна природа, дават си срещи различни култури и цивилизации през вековете на съществуване, славни времена, велики герои. Всичко това няма как да не ни прави горди БЪЛГАРИ.

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са включени общо 9 български обекта. От тях 7 са културни, 2 са природни. Към нематериалните обекти са включени Хорът на Бистришките баби, фестивалът Сурва в Перник, Нестинарсвтото.

С изключение на резерват Сребърна съм посещавала всички други 8 обекта. Накратко ще ви разкажа за всеки от тях.

Културно наследство

⭐ Старият град в Несебър (1983)

несебър

Несебър от птичи поглед. Снимка: ureport.bg

Несебър е град, разположен южно от Бургас (30 км) и освен, че е административно средище на община Несебър е и един от най-древните градове в Европа. Основан е върху скалист полуостров с дължина 850 м и ширина около 300 метра и заема площ от 25 хка. Свързва се посредством сушата чрез тесен провлак (насип).

Корените му датират някъде между III и II хилядолетие, когато тук съществува древно тракийско рибарска селище, наречено Менабрия. По-късно около VI век преселници от град Мегара основават тук своя колония, която наричат Месембрия. Изключително развит икономически, търговски и културен център през този период.

Интересно: Според легендите през вековете в Несебър имало 40 църкви. Понастоящем има данни за 23 от тях на територията на полуострова. Заради многобройните, добре запазени и впечатляващи християнски храмове, особено от периода XIIIXIV в., градът е наричан от наши и чужди изследователи „българската Равена“.

За първи път градът е присъединен към Българската държава през IXвек от хан Крум, за което свидетелства намерената мраморна колона с надпис “Крепост Месембрия” в Плиска.  Името “Несебър” е дадено от славяните. Голям разцвет преживява градът по време на управлението на цар Симеон и неговите наследници. По времена Второто Българско царство градът отново е в ръцете на българите и изключително развитие преживява при управлението на Иван Александър. Оконателното завоевание на града под турско робство става през 1453 г, когато пада и Константинопол. През това време градът продължава своето развитие. Строят се нови църкви. Днес можем да видим много останали сгради от периода на Възраждането – вятърни мелници, типичните несебърски къщи, обществени бани и чешми.

Любимо място на млади и стари за почивка през лятото. През 1956 г. Несебър е обявен за културен и археологически резерват, а през 1983 г. запазените културни паметници в града са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и историческо наследство.

⭐  Боянска църква (1979)

Боянската църква

Боянската църква. Снимка : svetimesta

Боянската църква е една от най-забележителните църкви не само на територията на София, ами и в цяла България. Средновековната българска църква “Св. Св. Никола и Панталеймон” се намира в квартал Бояна, в полите на Витоша.

Храмът е двуетажен и спада към типа двуетажни църкви – гробници, при които първият етаж е плануван за крипта, а вторият за семеен параклис. Най-ранната църква се отнася към X-XI век и е малка кръстокуполна сграда, с вградени подпори, формиращи вписан кръст. Църквата е разширена през XIII век, когато е пристроена основната част от севастократор Калоян, което я определя като храм от типа църкви-гробници. Тя е двуетажна като първият етаж-крипта е покрит със полуцилиндричен свод, а горният етаж-повтаря архитектурния тип на ранната църква.

Възрожденската трета част – пристройка, явяваща се като предверие към същинската църква е построена в средата на XIX век. По-късно княз Фердинанд устройва красивия двор около самата църква и до днес там могат да бъдат видяни засадените от него северно-американски секвои.

Любопитен факт: Втората съпруга на Цар Фердинанд – царица Елеонора – спасява Боянската църква от разрушаване, тъй като боянчани искали да я съборят и на нейно място да построят нова. Царица Елеонора осигурява друг терен за нова църква и го подарява на жителите на Бояна. Със свои лични средства тя и Ц Фердинанд плащат реставрационните работи. След смъртта й през 1917 г. царицата е погребана в двора на Боянската църква.

Това, което прави църквата толкова специална определено са нейните стенописи. Те са от различни периоди : XI-XII в (най-ценните), XIV век, XVI-XVIIвек и 1882 г. Със световноизвестна слава са стенописите от 1259 година на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници. От стенописите научаваме имената на ктиторите на църквата – севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните изображения, както и тези на цар Константин Тих и царица Ирина се открояват с подчертана индивидуалност и душевност.

В Боянската църква се влиза с екскурзовод и престоят вътре е точно определено време, тъй като е изградена климатична инсталация, която да поддържа добър микроклимат, необходим за съхранения на ценните стенописи. Един от символите на България, филиал на Националния исторически музей от 2003 година, а в голямото семейство на културно-историески забележителности на ЮНЕСКО е от 1979 година.

⭐ Мадарски конник (1979)

Мадарският конник

Мадарският конник

Едва ли има човек, който да не е чувал за Мадарския конник. Намира се на територията на ИАР – Мадара близо до днешното село Мадара, близо до Шумен. Той представлява скален релеф (барелеф), изсечен според датировката на паметника някъде през VIII век върху отвесна скала на 23 м височина. Мадарският конник е с размери на изображението 2,6 м височина и 3,1 м основа. В естествен размер са представени конник в ход надясно, до него има куче, което го следва и прободен с копие лъв, лежащ в предните крака на коня, а до тях и надписи на гръцки език. Тази композиция, символизира победата над врага, често изобразявана в античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите около датировката подкрепят и най-подкрепяната и разпространена теза за прабългарския произход на релефа, свързваща го с личността на хан Тервел.

Любопитен факт: Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. Той е включен в списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. и в Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

На 29 юни 2008 г. след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България.

⭐ Рилски манастир (1989)

Рилски манастир

Рилски манастир. Снимка:spisanievip

Рилски манастир – още един от символите на България.  Разположен е на 1147 м. надморска височина сред вечнозелените иглолистни гори на Рила. Светата обител представлява съвкупност от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Погледнат отвън, манастирът има вид на крепост с 24-метровите си каменни стени и форма на неправилен петоъгълник.

Смята се, че манастирът е основан от Иван Рилски през X век, по време на управлението на цар Петър. Всъщност канонизираният светец Иван Рилски, чийто тленни останки са изложени за поклонение в главната църква е живял в малка пещера на около половин час пеша от днешния комплекс. Смята се, че самият манастир е построен от неговте ученици.

Рилски манастир се е радвал на голяма почит и уважение от страна на всички наши царе от Иван Асен II до падането на България по турско робство, и всички те са правели големи дарения на манастира.

Хрельовата кула е най-старата запазена сграда в манастирската обител. Издигната е като отбранителна кула от местния феодален владетел протосеваст Хрельо през 1335 г.  На върха на кулата се намира малък параклис “Свето Преображение” с ценни фрески от XIV век.

Рилският манастир достига своя апогей в развитието си между XII-XIV век, като подемът е пречупен с идването на турците като следва разрушаване на манастира в средата на XV век. Оттогава с помощта на руската православна църква започва неговото съживяване. И така до ден днешен. Рилският манастир е един от най-обичаните и посещавани обекти в България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО през 1989 г.

⭐ Скалните църкви край село Иваново (1979)

Ивановски скални църкви

Част от стенописите по стените и тавана

Село Иваново се намира на около 20 км южно от град Русе. Именно там се намират и известните Ивановски скални църкви. Забележителни са с това, че за разлика от останалите запазени скални манастирски комплекси в България,  Ивановските скални църкви са с много добре запазени стенописи, различни стопански помещения, свързани помежду си посредством разклонена мрежа от църкви, параклиси, килии. Всяка от тях е издълбана в скалите на различна височина и се свързват с тесни пътеки и скални стъпала. Скалните църкви при село Иваново са неразделна част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които в периода на зрялото Средновековие се превръщат в прочуто духовно средище на българите.

 Знаете ли, че: Учените правят интересен аналог с една от рисунките в църквата “Света Богородица”. Смятат, че един от стенописите тук е  и първообразът на Тайната вечеря, която години по-късно Леонардо Да Винчи също пресъздава. .

Най – запазената църква  от целия комплекс е „Света Богородица“. Тя е добила световна известност със забележителните си стенописи. Църквата е изсечена на височина около 40 метра, има няколко помещения , както и малка тераса с изглед към живописната долина на Русенски Лом. Цялата е изписана с библейски сцени, а също и жития на светци.

Още интересни моменти от посещението ми на този прекрасен обект може да намерите в статията ми, посветена на Ивановските скални църкви

⭐ Тракийската гробница при Казанлък (1979)

Казанлъшка гробница

Царската двойка

Тракийската царска гробница се намира в град Казанлък, в парк Тюлбето.

Казанлъшката гробница се състои от коридор, правоъгълна предгробна камера и куполно кръгло помещение-същинската гробна камера. Подобен тип гробници са открити в Тракия, Русия, Мала Азия. Гробницата е изградена от тухли, които в коридора имат правоъгълна форма, споени с вар и пясък, а в гробната камера са с трапецовидна форма и са свързани помежду си с хоросан.

Знаете ли, че: Тракийската гробница в Казанлък е открита случайно на 19 април 1944г. по време на изкопни работи на противосамолетно убежище.

 

Гробницата е обгърната от каменна риза, от която пред входа на коридора се открояват два успоредни зида и се оформя предверие с размери 2,60 на 1,84 м.

Огромната си популярност, Казанлъшка гробница дължи на своите уникални стенописи, характерни за ранноелинистическата епоха. Едни от най-добре запазените образци от своето време. Стените на коридора и гробната камера за покрити с изящни и искрящи цветове и сцени, представящи отделни моменти от земния, военния и задгробния живот на положените в нея мъж и жена-царят и неговата царица.

Най-интересна е безспорно живописта в куполното помещение, която е разделена в няколко хоризонтални фриза, основният от които представя „Погребално угощение“. Гробницата, в която се влиза днес е точно копие на оригиналната, която се намира на няколко десетки метра от нея. Поради невъзможността за консервация на оригиналните стенописи, Оригиналът е затворен за всякакви посещения.

Тракийската гробница край Казанлък е първият български паметник, включен в световната съкровищница на ЮНЕСКО през 1979 г.

⭐ Тракийската гробница при Свещари (1985)

Свещарската гробница

Свещарската гробница в Гинина могила

Недалеч от село Свещари, община  Исперих, област Разград се намира прочутата Свещарска гробница.

Един уникален паметник на тракийско-елинистическото изкуство и култура, датиран към края на ІV – първите десетилетия на ІІІ в. пр. Хр. Открита е  по време на разкопки на Гинина могила през 1982 г. Определя се като царска гробница, в която по всяка вероятност според основните изследователи е погребан гетският владетел Дромихет.

Гробницата е част от могилен некропол и влизането в нея става само и единствено с екскурзовод при строги мерки.

Размерите и са внушителни – дължина 7,5 м, ширина при фасадата 6,5 м, височина на гробната камера (отвътре) 4,45 м. Градежът е от големи варовикови блокове, предварително обработени. Състои се от: дромос и три помещения (предверие, странично помещение и гробна камера), всяко покрито с отделен свод.

 Предположение: Учените смятат, че погребаният владетел е именно Дромихет, а положената до него съпруга-дъщерята на Лизимах. След направен антропологичен анализ, данните показват медитеранския и произход, тоест напълно е възможно тя да е дъщерята на Лизимах.

Най-впечатляваща е гробната камера. Стените и са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Каменните блокове под свода се поддържат от 10 женски фигури (кариатиди). Те са застанали с вдигнати ръце и са с височина 1,20 м. Много от детайлите в гробницата са останали недовършени, което свидетелства за внезапната смърт на владетеля и налагащото се обстоятелство той да бъде погребан в нея, преди да е довършена.

През 1985 г. Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и световно наследство на Юнеско.

Природно наследство

⭐ Национален парк Пирин (1983)

Пирин

Пирин. Снимка:pirinhouse.eu

Национален парк „Пирин“ обхваща по-голямата част от планината Пирин, разположена в Югозападна България. “Пирин” е един от трите национални парка в Република България.

Национален парк “Пирин” е създаден в далечната 1962г и първоначалното име, което е носел е Народен парк “Вихрен”. Тогава площта му е била 6212 ха и обхващала най-високите части на Демянишкия и Вихренския дял. През следващите години територията на парка се увеличила няколко пъти и днес национален парк “Пирин” обхваща над 40000 хектара. От 1983г националният парк е под защитата на ЮНЕСКО.

Да си призная, Пирин ми е доста непознат и предстои тепърва да го опознавам. Една прекрасна планина, която предлага много възможности за туризъм и отдих.

⭐ Национален резерват Сребърна (1983)

Сребърна

Резерват Сребърна. Снимка: sreburna.wordpress.com

Сребърна е сладководно езеро, разположено край Дунав, на 16 км от Силистра. Резерватът Сребърна е поддържан биосферен резерват, включен в списъка на ЮНЕСКО през 1983 г. То обхваща езерото и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе, през което преминават прелетните птици между Европа и Африка.

 Легендите говорят: Съществуват няколко интересни легенди за произхода на името “Сребърна”. Първата е за хан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите. Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро, по бреговете на блатото.
А третата легенда, която е най – правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо, нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.

Нематериално наследство

⭐ Хор на Бистришките баби (2008)

бистришки баби

Бистришки баби. Снимка: clubz.bg

“Бистришките баби” е популярна група от фолклорни певици. Името им подсказва откъде са- от софийското село Бистрица. Дамската формация е създадена преди 60 години и представя автентични шопски песни. Уникалните им гласове, многогласове пеене, характерна мелодика ги отличава и през 2008 година Бистришките баби са включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

⭐  Нестинарство (2009)

Нестинари и аз, Роженски събор 2015

Да те пренесат над жаравата за здраве!

Нестинарството е древен култ, при който извършващите го изпадат в транс и танцуват боси върху жарава и въглени. Това е един от най-старите български обичаи, който в миналото е бил практиван из Беломорска Тракия, а в наши дни само в няколко села в Странджа – Българи, Кости. Бродилово.

Танцът се изпълнява върху жарава от боси танцьори (нестинари), които са в народни носии и носят окичена с цветя икона на Св. Св. Константин и Елена, смятани за покровители на нестинарите. Много интересно е нестинарството само по себе си с всичките съпътстващи го обичаи и традиции, подготовка. През 2009 г. Нестинарството е включено в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство

⭐ Фестивалът Сурва (2015)

Сурва

Кукери. Снимка: vesti.bg

Фестивалът на маскарадните игри “Сурва” в Перник за първи път се провежда през 1966 г. Оттогава досега той е най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Имах щастието да присъствам преди доста години на фестивала в Перник и останах очарована. Ежегодно в последната събота и неделя на месец януари се провежда “Сурва”, който дава среща на различни маскарадни групи от всички етнографски области в България, а също гости от Европа, Азия и Африка.

През 2015 фестивалът влиза в Представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.

Силно вярвам, че имаме още доста обекти, които имат потенциала и заслужават да влязат в Списъка на Юнеско. Може би е въпрос на държавна политика да ги развие и популяризира, за да достигнат до световната сцена на културно-исторически, природни забележителности и нематериално богатство.

“Поживьом увидим”, както се казва!

Аз съм Автора

Юлия Вукова

Юлия Вукова

Здравейте, аз съм Юлия и това е моят блог за туризъм и пътешествия. Обичам да пътувам във всяка свободна минутка и да споделям с вас любимите си места.

Остави коментар

В момента потребител разглежда:
В момента потребител разглежда: