Отдавна имах желанието да посетя целият район около Шумен-Плиска, Преслав, Мадара… Разказвала съм ви вече за 18 невероятни забележителности в Северна България, които посетих през лятото.

То си бе направо една мечта, която се засилваше и от факта, че съм учила доста подробно за всяко от тези места. Е, както често се случва „Искаш нещо много силно, мечтаеш, визуализираш и то се случва“. За съжаление, не със всичко в живота се случва точно по този начин, но…

Мадарският конник се намира на 20 km от Шумен, като основен знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Мадара“, близо до едноименното село. Богатата стойност на откритите археологически паметници тук, датирани от четвърто хилядолетие преди Христа до XV век дават основание на някои изследователи да наричат Мадара „българската Троя“.

Нека обиколката започне сега.

Начало на екопътеката

След като се сдобхме с билети на символични цени, поехме по изградената пътека нагоре към Мадарски конник. Оказа се, че преди да стигнем до него имаше няколко интересни места, на които не само, че се спряхме, а и определено заслужават да бъде разказано за тях. Накратко ще ви разкажа за всяко едно от тях в последователността, в която ги посетихме.

1. Параклис „Свети Панталеймон“

“Свети Панталеймон”

Сгушен в една цепнатина сред скалния масив, малкият параклис води началото си някъде от времето на Второто Българско царство. Макар, че е толкова стар и до днес в него се извършват църковни ритуали. Пред него имаше една дама, която освен, че продава свещички, разказва на всеки жаден и любопитен турист повече за параклиса. Той се явява и единственият паметник в района, който е възстановил дейността си, която е изпълнявал през периода на Късното Средновековие. Малката църковна обител заема естествена пещера в скалата, а през XII-XIV век е бил покрит в западната си част е бил покрит с дървена конструкция, която по време на Турското робство е била опожарена. Според дамата най-вероятната причина за избора на Свети Панталеймон за патрон на параклиса е близостта на Голямата пещера, в която според преданиятта извира лековита вода, а скалите и имат силно енергийно излъчване.

2. Голямата пещера

Към Голямата пещера

Въпросната пещера, за която стана въпрос се намира вдясно от параклиса според преданията в древността е била тракийско светилище нимфеум, посветено на трите богини -на плодородието, на горите и на водите и именно заради това хората вярват, че водата, стичаща по скалите е лековита. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Оказа се, че тази пещера е изключително посещавана и през зимния сезон, когато от тавана на пещерата се спускат ледени висулки, образувани от капките вода. Красива природна картина, която смятам, че трябва да бъде видяна. В близост на Голямата пещера има и по-малка, в която са открити данни за обитание от първобитни хора.

3. Мадарският конник

Надали има човек, който да не е чувал за Мадарския конник?!

Мадарският конник

Той представлява скален релеф (барелеф), изсечен според датировката на паметника някъде през VIII век върху отвесна скала на 23 м височина. Мадарският конник е с размери на изображението 2,6 м височина и 3,1 м основа. В естествена големина са представени конник в ход надясно, до него има куче, което го следва и прободен с копие лъв, лежащ в предните крака на коня, а до тях и надписи на гръцки език. Тази композиция, символизира победата над врага, често изобразявана в античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите около датировката подкрепят и най-подкрепяната и разпространена теза за прабългарския произход на релефа, свързваща го с личността на хан Тервел.

Мадарският конник е единственият релеф на територията на Европа от периода на ранното Средновековие. Паметникът е част от Стоте национални туристически обекта, а от 1979 г е включен в Списъка на световното културно-историческо и природно наследство на ЮНЕСКО.

Важна е и датата 29.06.2009, когато след проведена национална анкета Мадарският конник е обявен за глобален символ на България.

Това, което истински ме натъжи е че и до днес не е намерено глобално решение за консервацията на този значим паметник от времето на Първо Българско царство. Голямо скеле стои под него, отделно от това преподаватели в университета са ни разказвали за различни реставрационни и консервационни акции, предприемани в различни години за запазването на паметника, но истината е, че и до днес той е изложен на безмилостните атмосферни условия.

Мадарският конник и аз

В началото на 2017-та година една от големите търговски вериги за втора поредна година поде акция за подпомагане на паметници на културата и природни забележителности, които се нуждаят от реставрация и поддръжка. Тази година търговската верига ще подкрепи Мадарския конник. Ще бъде осигурена финансова подкрепа за облагородяването на района, оборудването на информационния център и въвеждането на иновативни технологии, така че Националният историко-археологически резерват „Мадара“, където е разположен и релефът, да се превърне в атрактивна туристическа дестинация. Повече за самата инициатива може да разберете както в сайта на веригата, така и на място в нейните филиали, но за да не правя реклама няма да я назовавам. Лесно ще разберете коя е тя.

Малко снимки. Известно време, в което се възхищавах на това творение и поехме към следващия обект от резервата.

4. Скално светилище – капище Даул-Таш

Даул Таш

Малко преди да поемем по стръмните стъпала към Мадарската крепост, разположена на върха на платото посетихме Даул таш и светилището разположено, непосредствено под него. Светилището е обградено от редове каменни блокове в специална форма, свързана с култа на прабългарите към бог Тангра.

5. Мадарската крепост

Честно да Ви кажа първоначално като видях къде се намира крепостта и че буквално пътят до нея се виеше по отвесните скали ми се зави малко свят. От снимките ще разберете, че не бе никак лесно да се изкачим до нея, но пък гледките, които се разкриваха от всяка една площадка между отделните каменни стълбища си заслужаваше повече от всякаква умора, суета и страх. Над 300 стъпала трябваше да изминем за да стигнем до нея.

Крепостта

Мадарската крепост датира от времето на Първата Българска държава и е разположена на върха на Мадарското плато. Основната и функция е била да охранява подхода към столицата Плиска. Истината е, че на това място е имало отбранителни съоръжения много преди хан Аспарух и прабългарите да се заселят по тези земи. Стратегическото местоположение е отчетено още от траките и римляните и на хан Аспарух му се е наложило само да възстанови и преустрои някои от съществуващите съоръжения от това време. Видимост се разкрива в няколко посоки от крепостта- към столицата Плиска, на изток почти до Черно море, на юг към Стара планина.

Мадарската крепост

Крепостта има триъгълна форма, като откъм скалите тя не е укрепяна допълнително, поради естествената защитеност. В североизточния ъгъл на крепостта е издигната четириъгълна кула, а между двете централни петоъгълни кули се е намирала главната порта. Вътре в крепостта е имало три едностайни сгради и малка черква. Укреплението е съществувало по времето на Първата и Втората Българска държава, в крайна сметка е било превзето от турците през 1388 година.

Гледка от лрепостта към долината

А гледката разкриваща се от скалите към Мадара и околността е повече от умопомрачителна, смразяваща и оставяща те без дъх. И не, думите ми не са пресилени. Аз поне точно така усетих това невероятно българско място.

Оттук се отправихме по обратния път надолу. Останахa ни още две места, които да посетим.

6. Музеят към резерват Мадара

Съкровището от Мадара

Малкият музей вляво от входа на резервата е малък като размери, но богат според мен откъм експозиция. Множество находки от различни експедиции могат да бъдат видени, както и много информационни материали, свързани с историята на Мадарския археологически резерват.

7. Римската вила

Оттук се отправихме към Римската вила, за която предварително бяхме прочели, че се намира буквално на километър два от резервата. Така се и оказа. Разполага се вляво от автомобилния път в посока резервата, или в нашия случай вдясно от него.

Римската вила и поглед към крепостта

През Античността Мадара е белязана от силно римско присъствие. Най-внушителният запазен паметник от периода е Римската вила (Вила Рустика), датирана между II и IV век. Внушителен комплекс от жилищни и стопански сгради, към които принадлежи и обществена баня с басейни и раннохристиянска църква. За съжаление, в момента този обект не се поддържа и прилича по-скоро на обрасла нива със стърчащи каменни зидове. Вярвам, че този обект също както изброените по-горе има огромно значение за историята на нашите земи и скоро ще бъде облагороден и превърнат в истински туристически обект.

И нещо за край

И почти на върха на Мадарското плато, отправям се към Мадарската крепост

Със сигурност ще се завърна отново тук. Може би през зимата, за да наблюдавам ледените висулки в Голямата пещера, може би след време, надявайки се, че целият този комплекс ще бъде облагороден и ще получи един нов статут и уважение, най-малко от страна на държавата и отговорността, която тя носи за запазването му. Ще се върна. Усещането да си тук по тези земи е особено специално. Не случайно това място фигурира в още една моя статия “12 места, които ни карат да се чувстваме горди, че живеем в България“.

За посещение си отделете: