“Свети Йоан Летни” – пазителят на язовир Пчелина

Случвало ли ви се е да посетите място и да си зададете въпроса… “Как е възможно досега да не съм идвал/а тук?”. Е, съвсем скоро си зададох този въпрос посещавайки язовир Пчелина и средновековната църква  “Свети Йоан Летни”.

Силно препоръчвам като еднодневна екскурзия, която би могла да се съчетае с посещение на Земенски манастир или Гигински манастир.

Местоположение:

Язовир Пчелина се намира на около 60 км от София, в югозападна посока. Поемате в посока Перник, Радомир и се отклонявате надясно към село Прибой, а след това наляво към село Поцърненци. Главен ориентир ще бъде хранителният магазин в центъра на Поцърненци, след който веднага свивате отново наляво. Все направо и направо ще преминете през няколко махали, като пътят постепенно от асфалтиран ще става черен и на места доста неравен.

Ако имате високопроходим автомобил преспокойно ще стигнете и до самата църква, разположена като стожер в историята на местността над язовира. Ако искате да се разходите, веднага след като свършат и последните къщи, може да оставите колата си и за около половин час пеш ще стигнете отново до желаното място. Ние предпочетохме да се разходим. Времето бе приятно, макар и силния вятър.

Есенните картини, които се разкриваха пред нас, приближавайки все повече към язовира подбуждаха в нас желанието за снимки..снимки и пак снимки. И отново ще кажа, че снимката не би могла да събере цялата тази богата палитра от цветове, усещания и емоции.

---

---

Язовир Пчелина (Лобош)

Някога на дъното на язовира е съществувало село Пчелинци. През 60-те години тогавашното правителство решава да превърне мястото в язовир. Причина за това, били водите на река Струма, които минавайки през Перник, силно се замърсявали и в Гърция отнасяли много боклук.

 

Язовирът щял да бъде утайника на реката. Хората от село Пчелинци били накарани да напуснат родното си село, като били компенсирани със земи в околността. Така някогашното село Пчелинци било залято и превърнато в Язовир Пчелина. Към днешна дата той е чист и е притегателен център за много любители на риболова. Обиколката на целия язовир е 34 км, а площа му е над 5 кв.км.

Средновековен параклис “Свети Йоан Летни”

Този паракли всъщност бе основната причина да посетим това място. Разположен над скала, вдадена над язовира, този параклис пази повече от 6 вековна история. Построен именно тук, сякаш някой някога е подозирал, че селото ще бъде превърнато в язовир.

Параклисът е с изклюително малки размери. Съществува от 14 век или по-точно като дата на неговото построяване е посочена годината 1350-та, което е видно от един съвременен камък пред малкия параклис. Влизам в него и някак магията на това място те обзема. Чисто, тихо и спокойно.  Но се появява и чувството на тъга. Няма как да не спомена за вандалските прояви вътре. Веднага щом прекрачиш прага и погледнеш право напред виждаш образа на Света Богородица, която гледа към теб… но без очи. Очите и са издълбани. По стените могат да се видят хулигански набези и оставени имена, които да напомнят за простотията на народа.

Храмът е осквернен. Въпреки това, по стените му все още личат част от стенописите. Навсякъде има окачени икони. Храмът е скромен, но вярата, с която се изпълваш влизайки вътре е неописуема. Параклисът не се заключва, за да може всеки желаещ да влезе и да запали свещица.  Очевидно добри хора поддържат храма и се грижат за него, но въпреки това той се нуждае от спешна реставрация вътре. Корпусът и основите са запазени изцяло. Напълно автентичен е и своеобразният олтар с издълбани орнаменти по него. Пред параклисчето има и малка бяла пейка, излязла сякаш от приказките, на която да поседнеш и да се полюбуваш на неописуемата гледка към язовира.

Гледките…

Това, което се вижда излизайки от параклисчето са два метални кръста един под друг, надолу по склона на хълма. А зад тях серазкрива красивата гледка към язовира. На една от поляните имаше стадо коне, между които и един чисто бял, който силно се открояваше на фона на жълто-червените окраски на природата наоколо. Много хора бяха дошли за да заснемат залеза, който тук се оглежда във водите на язовира. Място, спокойна, на което определено се чувстваш извисено – над хорската омраза, завист и вандалски прояви. Място, което прави дишането забавено, съзнание и мислите-чисти. Място, докоснато от Бога.

Тръгвайки си, се обърнах не малко пъти да да запечатам в съзнанието си силуета на малкия бял храм, гордо издигащ  се над язовир Пчелина. “Свети Йоан Летни” пази спомена за един отминал живот. Той, сигурна съм, ще пребъде във времето. Посетете го и ще сe уверите!