Агушеви конаци

Отдавна се каня да ви разкажа и за това местенце – Агушеви конаци. Веднага уточнявам, че към момента на посещението ми те не бяха достъпни за разглеждане. От юли 2017 те са отворени за посещение, през-зимата също. В началото на 20-ти век комплексът е функционирал като Етнографски музей, но преди 16 години след реституция собствеността на Агушеви конаци е върната на наследниците на техния собственик Салих Ага ( на места се среща като Агуш Ага).

Агушеви конаци

При всички положения, ако пътувате в Родопите и по-специално в района на село Могилица, обезателно се отбийте към днешния ни герой – Агушеви конаци. Хубавото на тази дестинация е, че тя съчетава три вида забележителности – Пещера Ухловица, крепостта Калето над село Кошница и архитектурния ансамбъл Агушеви конаци. Така, че с един куршум три заека. Включила съм неслучайно този интересен обект в статията си 30 невероятни забележителности в Родопите.

Къде се намират Агушеви конаци

Излизайки от град Смолян трябва да поемете в посока Рудозем. Следете пътните знаци, защото след не повече от 10 км ще трябва да се отклоните надясно към селата Чокманово, Смилян, Могилица. Разстоянието от Смолян до село Могилица е около 30 км, пътят е сравнително спокоен и ненатоварен, взема се за около 45 минути.

Дуварът

Интересно място с интересна история. Агушевите конаци представляват най-големият късносредновековен феодален замък в Родопите. На няколко места прочетох, че дори са най-големият такъв на целия Балкански полуостров. Може би абсолютно с право е наричан така, поради внушителния си вид. Агушеви конаци са истинско свидетелство за традициите при градежа и изпълнението на архитектурата на аристократичното късносредновековно феодално жилище.

Агушеви конаци

Техен собственик е заможният турски феодал Салих Ага. Той наел трима видни майстори, които в продължение на 20 години от 1820-1840 година построили целия комплекс от сгради. Така нареченият феодален замък разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Как мислите? Напълно достатъчни ли са били те за Салих Ага и тримата му сина. Определено впечатляващо здание.

Дворът

Агушевите конаци се състоят от три самостоятелни вътрешни двора, изолирани един от друг с високи вътрешни зидове. Всеки двор е разполагал с представителна жилищна постройка, стопански помещения, стаи за прислугата, кладенци и др.

Любопитно?: Легендата разказва, че невероятно красивото за времето си творение е строено от неизвестен родопски майстор – българин, чиято съдба била да остане без дясна ръка, поразен от ятагана на Агуш ага, който искал да бъде сигурен, че никога повече няма да бъде създаден подобен шедьовър..

Вътрешно разположение

Да направя само едно малко уточнение. Турската дума “конак” е позната като полицейско управление или затвор. В случая тук не става дума за нищо подобно. Използвана е в значение на дворец, голяма къща. Представям си, че това е нещо като лятна резиденция на богат турски феодал.

Кулата в детайли

Големият конак

Неговата основна функция е била свързана с посрещането на гости. Големият му двор е настлан с каменен паваж, ограден от високи двуетажни жилищни крила. Всяка стая е била богато обзаведена, имала си свое огнище и всичко необходимо за настаняване на гости.

Малкият конак

Намира се в северната част на комплекса. Отново разполага с голям двор, ограден със зидове, двуетажна жилищна част. Помещенията гледат към улицата.

Кулата

Много е любопитна и интересна. Намира се в югоизточната част на ансамбъла и малко наподобява морски фар. Отвън е украсена със стенописи. Попаднах на информация, че един от синовете на Салих Ага бил морски капитан и кулата е построена в негова чест.

Кулата, наподобяваща морски фар

Стопанска част

Състои се от летни кухни, жилища за прислугата и помещения за животните.

Библиотека

Знаете ли, че тук е имало библиотека? И то една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век. Библиотеката е съдържала над 400 тома, ръкописи, документи на турски и арабски език. Голяма част от запазените книги се съхраняват в Народна библиотека “Иван Вазов” – гр. Пловдив.

Имало е и сграда само за жени. Тя е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи, така че при някакъв вид комуникация с който и да е, жената не се вижда. По този начин е спестено на жените задължението да покриват постоянно лицето си.