Приключенски уикенд в Трявна

Краят на месец юни посрещнахме в Трявна. По покана на хотел Калина Палас, заедно с други травъл блогъри прекарахме три прекрасни дни в центъра на България.

Още в петъчния ден потеглихме натам. София ни изпрати с проливен дъжд, който като по поръчка след напускането границите на столицата спря. Слънцето се показа в цялата си прелест, градусите рязко скочиха. Не ни се размина и малко задръстване по магистрала Хемус, където се случваха ежегодните за всяко лято ремонтни дейности и на места платната бяха стеснени, което съвсем нормално причиняваше леки тапи. Но все пак се движехме, макар и лазейки.

И ето, че след около близо 4-часово пътуване кацнахме в Трявна. Един съвет – не се доверявайте сляпо на google GPS-а, който ни прекара през един много тесен и криволичещ път. Важното е, че все пак стигнахме безаварийно до крайната цел.

Любезно посрещнати и настанени, отдъхнахме за около половин час и след това се насочихме към вечерята, която ни очакваше в двора на хотела, с откриваща се приказна гледка към самата Трявна. В този ден се запознах с прекрасни хора – блогъри, които познавах само от онлайн пространството.

В същото време, когато ги опознах, сякаш ги познавах от цяла вечност. И така в сладки приказки стана 1 часа след полунощ и бе време да се оттеглим за почивка, защото на следващия ден ни чакаше един активен и приключенски ден.

Трявна – Парк Българка – Трявна

След питателната закуска, точно в 9 без 15, строени и подготвени, с нетърпение очаквахме това, което ни предстоеше. Дойде нашият водач за деня Лъчо Димов от Travel Plus, който с усмивка ни разказа накратко какво ни предстои и потеглихме с бодра крачка към жп гарата на Трявна.

Бързо се спуснахме до гарата, влакът бе точен и след половин часово пътуване слязохме на гара Бъзовец. Там ни очакваше Ради, която бе част от природен парк Централен Балкан, която бе нашият втори водач. След няколко минутно ходене стигнахме до малък заслон, в който ни очакваше лека закуска или така наречената “вкусна спирка”.

Топъл и дъхав горски чай и домашно направени бонбони от сини сливи. Два бонбона и получаваш енергия и ситост за няколко часа напред. В сладки приказки потеглихме по предварително определеният от нашите организатори маршрут, който преминаваше през територията на природен парк “Българка”.

Вървяхме и спирахме от време на време за да разберем разликата между буковите и иглолистните гори, за това какви животински видове бихме могли при повече късмет да срещнем тук, да откъснем някоя прясна гъбка. А колко много гъби имаше тук… И то не какви. Манатарки.

Видяхме разбира се и няколко гъби-двойници, които много трудно се отличават от истинските гъби. Лично аз, макар и като малка да съм брала доста гъби, заедно с моя дядо, който бе гъбар, сега не смея да бера така смело.

Спирахме за почивка, глътка вода и сладки приказки. Няколко хубави панорами, на които не пропуснахме да направим снимки. О, щях да забравя. Вървейки си по пътя, видяхме малък хълм, на който бе забито българското знаме, указващо мястото на връх Кръстец ….. Връх с височина 1007 метра, но си е връх. Изкачих го и го увековечих в снимка, разбира се. 🙂

Горско ориентиране и велосипедиране

Разходката продължи и предстоеше най-интересната част.  Имахме задача нещо като ориентиране в гората и търсене на скрити предмети. Открихме ги много бързо, като част от скритите предмети бяха велосипедни каски.

А както знаехме предстоеше колоездене за всеки, който желае оттук до Трявна. Но преди това, в края на горското приключение ни очакваше здравословна трапеза, която включваше ябълки петровки, праскови, кайсии и домашен сок от цветовете на бъз.

Поднесени по изключително красив начин, всеки от нас се подсили и бяхме готови за последния етап – а именно велосипедирането до Трявна. След кратък инструктаж на всеки желаещ, екипиране със задължителната каска и кратко свикване върху колелетата групата потегли.

Трасето първоначално мина по асфалтовия път. След това имаше малко офроуд приключение през пресечен терен, направихме кратка почивка в село Плачковци и оттам право към хотела.

Последва вкусен обяд, кратичка почивка и бяхме готови за следобедната разходка из Трявна.

Урок по дърворезба и дегустация на жива бира

Първата локация, на която трябваше да отидем бе Даскаловата къща в Трявна. Там ни очакваха преподаватели по дърворезба и след много кратък инструктаж, започнахме сами да дялкаме (най-образно казано) триизмерни тригълници, предварително очертани върху дръжка на лъжица.

Падна ми се изключително вежлив и обясняващ господин от къщата-музей, който ми помогна да изработя безаварийно всички триъгълничета в дървената повърхност.

След малко снимки, потеглихме към Бирария Трявна, където пък един от собствениците ни разказа много за самото производство на бирата.  Наистина научих много за видовете бира, за това какво точно има в бирата, кое определя качеството и цената й, как да различаваме лагер от ейл бирите.

И разбира се, най-накрая завършихме с дегустация на четирите вида жива бира, които бирарията предлага. Това са светла бира, кехлибарена бира (в която се усеща карамелен вкус), тъмна бира с много характерна и популярна за България подправка (ще я запазя в тайна, ако посетите Трявна, да се отбиете и да опитате тази бира) и плодова бира с вкус на праскова. На мен лично най-много ми допадна светлата бира. Като цяло не разбирам никак от бири, но тази чиста и непастьоризирана бира, определено ме впечатли. Всичкото това пиво бе гарнирано с подходящо подбрани мезета, които допълваха и обогатяваха вкуса на бирата.

Вечерта ни приключи с разходка из Трявна и вкусна вечеря в ресторант на главната улица.

Неделя – време за отпътуване

Хубаво се наспах. На прохлада и чист ивъздух. Любезните ни домакини от хотела подариха на всеки един от нас процедура по избор в СПА центъра и без да се замислям след закуска си записах час за солната стая. Никога не бях посещавала такава “терапия”, макар да знаех колко благотворно влияние има върху човешкия организъм. Бях с една упорита хрема и смея да твърдя, че след посещението ми в солната стая и прекараните 20 минути там, отново почнах да дишам.

След това последва кратичко излежаване пред басейна на хотела и в уговорен час си взехме довиждане с любезната ни домакиня Мая и отпътувахме за Боженци. А там, макар и да бяхме само преди няколко месеца през есента, отново бях пленена от атмосферата на балканското селце-резерват. Бързо избрахме местенце, където да хапнем, да си споделим впечатленията и емоциите от преживяното.

Всичко хубаво си има, разбира се край. Е, и нашата тридневна разходка до географския център на България приключи.

С обещание, че скоро отново ще си организираме нещо подобно с блогърите, си пожелахме лек път и доскоро. Предстоеше дълго, неделно прибиране към София. За щастие, то мина бързо, леко и без много задръствания. А всяко прибиране е хубаво, особено знаейки, че ще видим нашата малка дъщеря, която бе останала с баба и дядо на вилата.

Специални благодарности към хотел Kалина Палас и Travel Plus за перфектната организация, персоналното отношение и внимание към всеки детайл, както и за огромната гостоприемност! А ако и вие искате да преживеете подобни приключение разгледайте предложенията на Gabrovo Plus!