Крепост Боженишки урвич – история и природа в едно

Често се случва, когато уикендът дойде и често все още  не сме избрали мястото, което ще посетим. От известно време крепост Боженишки урвич влизаше в съботно-неделните ми планове, но все не се стигаше до неговото “изпълнение”.

Края на месец юли се оказа и точното време за крепост Боженишки урвич. Поемаме нататък, приятно четене.

Къде се намира крепост Боженишки урвич:

Крепост Боженишки урвич се намира на 80 км от София, на 22 км от Ботевград и на 3 км от село Боженица.

Как да стигнете до там:

Поемате по автомагистрала Хемус, а оттам се отклонявате към Ботевград. Минаввате през село Скравена, и когато видите табелата за Новачене завивате надясно. След 10 км  ще се озовете в село Боженица. Когато влезете в селото, завийте надясно в посока  центъра и пощата. След като я подминете, пътят ще ви отведе към малко тясно мостче, пресичащо река Бебреш. Да, и аз не бях чувала никога името на тази река, за която по-късно ще ви разкажа. И така, след мостчето по тесен асфалтов път ще се озовете пред общинска почивна станция “Урвич”. Тук може да оставите колата си.

Почивната станция, пред която оставихме колите си.

Компанията ни:

Компания ни правеше наше приятелско семейство с бебче на 7 месеца. Споменавам това, не заради друго, а за да уверя, че дори с количка, багажи и тн. е възможно да се изкачите до самата крепост и да я разгледате. Определено пътеката, която води от паркинга и почивната база до крепост Боженишки урвич е добре направена от наредени камъни, но е и леко под наклон. Така, че съвет – ако сте с малко бебе, по-добре го сложете в раница-кенгуру или на ръце, отколкото с количка. Не е невъзможно, както го доказахме ние, но определено ще е много по-лесно и удобно.

Ето, че може и с бебе към крепостта 🙂

Към крепостта

Там където оставихме колата и откъдето фактически започва самата алея към крепостта има и страхотна поляна, на която са разположени 10-на беседки и чешма. Идеално място за обяд и почивка, след като слезете от Боженишки урвич. И така самото изкачване до набелязаната цел  отнема между 15-30 мин в зависимост от темпото, с което ще го вземете. Не е труден преходът и не смятам, че би затруднил някого. Алеята минава през гъста горичка. Последни метри и виждаме табелата към Крепост Боженишки урвич. Такса-вход няма.

Беседките и алеята към крепостта

Историята разказва…

Боженишки урвич е средновековна крепост , която се намира върху виоко възвишение, част от Предбалкана. Проучанията на археолозите доказват обитанието на хълма още от 4-то хил. пр. Хр. Фактическото активно изполване на Боженишки урвич може да се постави основно в два периода:

• Първи период-

  Първите кепостни съоръжения се отнасят към 5-6 век, когато подобно на други крепости и Боженишки урвич е бил част от северната охранителна система на Източната римска империя. Целта е била да бъдат възпирани варварските племена, идващи от север.

• Втори период-

  Следващият период на обитаване е между 13-14 век, когато крепостта е била с важно значение от укрептелните съоръжения на Второто българско царство. Най-сериозни са данните за обитаване от края на 14 век. Тогава тя е била е и седалище на севаст Огнян. Тогава се отбелязва и най-големият разцвет на крепостта, когато е била изградена ще една допълнителна крепостна стена. Тя е охранявала проходи и важни пътища. При опасност местното население е намирало сиурно убежище за крепостните стени.

  

  Със стрелката е означена почивната база, пред която паркирахме колите

Боженишки урвич е бил достъпен само от север, откъм село Боженица. От останалите страни за естествена преграда са служили високите отвесни скали, правещи крепостта недостъпна и непревземаема. Краят на същестуването на твърдината се търси в края  на 14 век, когато била превзета, опожарена и разрушена до основи. Сами ще се убедите, че стъпвайки на това място, обхождайки крепостта ще усетите едно чувство за величие, непристъпност и могъщество. Място, наситено с емоцията на едни отдавна отминали години на величие, за които днес напомнят съоръженията, някои, от които частично реставрирани, други, останали от онова време в напълно естествения си вид, макар и разрушени…

Част от крепостната стена на Боженишки урвич

В самото начало на крепостта, вдясно ще видите метално стълбище, което ни отвежда до метална решетка, зад която се пази уникален скален надпис, от последния период на обитание по време на Второто българско царство. Скалният надпис е разчетен и публикуван от професор Петър Мутафчиев, който гласи:

“Аз, Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих. В това време турцте воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.”

Скалният надпис е размери 3,25 х 1,90 м. По време на археологически разкопки от миналия век са открити върхове на стрели и копия, както и други средновековни оръжия. Всичко това свидетелства за сериозни битки, водени при превземането и тргичния край на крепостта. Точни данни за времето на обитаване дават и откритите монети на императорите Ваалентиан, Теодосий I, Юстин I, Юстиниан I, както и на цар Иван Шишман.

Скалният надпис

В най-високата част на крепостта се натъкнахме на малка скална църква, в която има своеобразно устроен олтар с икони. Тя е с приблизителни размери ~ 3 х 3 х 3 м и се различават апсида и престол. Изкачвайки се над скалната църква се открива невероятна гледка към целия Балкан и именно тогава си дадох сметка защо точно на този хълм е построена и самата крепост.

Основи на жилища, долепени до крепостната стена

Продължавайки по пътеката, вървяща успоредно на скалата видяхме друга скална ниша, бойна площадка, наблюдателен пост, крепостна кула, основите на жилища, долепени до самата укрепителна стена. Да добавя, че по време на разходката навсякъде около нас имаше къпинови храсти и изкусително големи и сладки къпини, които утоляваха жаждата. На самата крепост прекарахме около 30-40 минути, без да бързаме разгледахме всичко. И така, поехме обратно по алеята надолу към паркинга с беседките. Слизането надолу отнема около 10-15 мин. Някои от беседките бяха заети вечеи вкусна миризма на барбекю “зацапваше” иначе чистия старопланински въздух.

Река Бебреш и моите фото опити

Предварително подготвени като за пикник се натоварихме отново в колата и след няколко минути се озовахме на тесния мост, за който ви споменах по-рано през деня. Точно до него има малко заведение с дървени пейки и масички, където всеки може да почине, да обядва и да се наслади на красивите водни каскади, които река Бебреш образува. Няколко часа, прекарани край реката, заслуашни в румоленето на водата, вкусен обяд и сладки приказки, описват времето, след като си тръхнахме от крепостта.

Река Бебреш

Оттам обратно по същия път през село, Боженица, Новачене, Скравена и към автомагистрала Хемус. Поредното приключение е към своя край, а кое е следващото…?

Още невероятни забележителности около София съвсем скоро.