Лаго Маджоре - водното сърце на северна Италия

Хубав и слънчев ден ни предстоеше. Разходка на север към Лаго Маджоре. Пътуване с метро, влак, ферибот.

Как стигнахме до него?

След като станахме и стегнагме раниците се отправихме към централната гара на Милано, откъдето трябваше да вземем влак за Стреза. Малко, но много красиво градче на брега на езерото Лаго Маджоре. От хотела се придвижихме с метро (Линия 3) до Централната гара. Mетрото спира под самата жп. гара. А тя наистина е огромна. Може би бих могла да я сравня с тази на Рим. Стотици забързани хора, пристигащи и заминаващи влакове…

Докато гледахме таблата и се опитвахме да се ориентираме кой е нашият влак и от кой перон тръгва, един пъргав тъмничък господин любезно се приближи към нас, разпита ни за къде пътуваме и след като му обяснихме ни покани да отидем към един от автоматите за билети. С чевръстите си пръсти бързо избра билетите и след като приключи и ни даде билетите с хитър поглед погледна към нас и каза : “Tip?”, тоест “Бакшиш?. Е, заслужи си го, защото бая време щяхме да чакаме на опашката за касата. Въоръжени с билети се втурнахме да търсим перон 1. А на тази гара сигурно имаше над 25 перона…. Представяте ли си?

Намерихме нашето влакче и се качихме. Беше на два етажа и доста прилично. Пътуването продължи около час и 10-на минути. Малката пътешественичка не и се понрави особено. Искаше да се разхожда измежду седалките, което в движещо се превозно средство не е ок. Та, така… Ето ни на гарата в Стреза.

Стреза и Лаго Маджоре

Стреза – наричат я перлата на Лаго Маджоре. Тя е курортен град, разположен срещу Боромеовите острови и привлича хора на изкуството, писатели и аристократи от цял свят. Освен, че Стреза е предпочитана лятна дестинация, през зимата тя е отправна точка за зимна почивка – недалеч е върхът Мотароне (1491 м), който предлага отличн писти, както и гледка към езерото, Алпите и планинския масив Монте Роза.

Такива къщи ни посрещнаха в Стреза

Ще се запитате : “Какво му е по-различното на това алпийско езеро от останалите?”. Тайната му може би се крие в невероятния пейзаж, разкриващ величествени гледки към Боромеовите острови. Водите на езерото са изумрудено зелени в северната и наситено сини в южната му част. Тук климатът е сравнително мек, благодарение на високите склонове на Алпите, спиращи студените ветрове, идващи от север.

Кучетата на балкона на връщане бяха прибрани…

Бързо се ориентирахме накъде трябва да потеглим и след около 5-6 минути ходене от гарата се озовахме на крайбрежната улица Corso Umberto I. Забелязала съм, че във всеки град в Италия, в който съм била има улица или булевард с това име. Гледката към езерото, която се разкри пред нас ни остави без думи за няколко минути…вместо тях се чуваха само възклицания от рода на “Уоу”.

На заден план е Изола Бела

Тръгнахме по крайбрежната алея – от дясната страна бе езерото, а от лявата един след друг се показваха кой от кой по-луксозни и впечатляващи хотели. Но един от тях бе по-специален – Grand Hotel Des Iles Borromees. Един от най-престижните хотели в целия свят.

Любопитно: Езерото Маджоре е второто по големина езеро в Италия. Неговата северна част се простира в Швейцария, подобно на езерото Лугано.

Разположен на крайбрежната улица в Стреза, заобиколен от приказен парк с всевъзможни екзотични растения и с неповторим изглед към езерото, Боромеовите острови и Алпите. Освен, че има два басейна, тенис корт, застна градина, той разполага и с летище за хеликоптери. Хотелът е на почти 150 години и само поглеждайки към внушителната му фасада може да се потопим в разноликата епоха, наречена Бел Епок – характеризираща втората половина на XIX век.

Grand Hotel Des Iles Borromees

След като се полюбувахме на тази величествена осанка на хотела, продължихме покрай Хотел Бристол и оттам се спуснахме към малкото пристанище, от което отпътуват и на което пристигат малки лодки, корабчета и фериботи, опериращи между няколкото острова, разпръснати в Лаго Маджоре. Докато стигнем отново до крайбрежната алея и пристанището минахме покрай невероятни вилни комплекси, кой от кой по-хубав. Огромни имения с гледка към езерото, но кокетно сгушени между осанките на вековни дървета.

На пристанището

Ето ни на пристанището. Според зависи това колко острова искате да посетите и цените на билетите съответно са различни. Доста транспортни компании се борят за туристите тук. Съветвам ви да си закупите билети от офиса на Навигационе Лаго Маджоре. Срещу 15 евро на човек ние се сдобихме с билет, предоставящ ни възможност за посещение на три острова – Изола Бела, Изола Мадре и Изола деи Пескатори. Имаше туристи, но не бих казала, че беше пренаселено и да се чувства някакъв дискомфорт.

Фериботът пристига

Водният транспорт между островите е на принципа hop on hop off, но държа да отбележа, че трябва внимателно да гледате за кои острови заявявате посещение. Ние не бяхме объркали желаните от нас места, но с времето, с което разполагахме и с прекачванията между отделните острови не можахме да видим Изола Мадре, за съжаление.

С Карина на борда

Изола Бела – Красивият остров на Лаго Маджоре

Пътуването с корабчето от Стреза до Изола Бела бе около … 2 минути. След като слязохме от малкото корабче попаднахме веднага в типичната търговска улица край брега. Малки магазинчета и сергии, предлагащи всевъзможни сувенири и предмети, изпъстрени с надписи “I love Isola Bela”, “Isola Bela <3” и така нататък.

Отдясно се вижда градината, а отляво дворецът

Остров със същото име има и в Таормина, за която вече съм ви разказвала. Островът е кръстен на съпругата на граф Карло Боромео III – Изабела. След като се разходихме из тесните улички, които ту се издигат, ту се спускат, следвайки релефа на острова посетихме Двореца – някогашната лятна резиденция на фамилия Боромео. В двореца могат да се видят различни произведения на изкуството, скъпи гоблени, картини на известни художници. Последователно се разходихме из покоите на знатната фамилия – видяхме балната зала, библиотеката, кабинетът, трапезарията, заедно с цялата посуда, минахме дори през стаята, в която през 1747 г. е нощувал Наполеон. Интересни са и подземията, в които може да се разходите.

Част от интериора на двореца

Знаете ли, че? През 1632 г. Карло III Боромео започнал строежа на палат за съпругата си, като за изпълнител избрал известният за времето си милански архитект Анджело Кривели. Избухналото обаче към средата на века огнище на чума в херцогство Милано прекратило строителните дейности по проекта, който бил възобновен по-късно от синовете на Карло – кардинал Жиберто III (1615-1672) и Виталияно (1620-1690), като последният възложил задачата на миланския архитект Карло Фонтана. Постепенно изящната вила се превърнала в място, на което се случвали разкошни празненства и театрални представления, за които пристигали видни аристократи от цяла Европа.

Градината. В най-горната част се вижда Еднорогът-символът на Боромео

Но, най-впечатляваща за мен е западната част на острова, където се намира известната градина на Изабела, която погледната отстрани прилича на десететажна торта или по-скоро на пресечена пирамида.

Тъкмо излизаме от двореца и влизаме в прочутата градина

Всяка една от терасите е украсена с парапети, басейни, фонтани, различно оформени, екзотични видове растения.

И още статуи

Тук даже има и месоядни такива, които обаче така и не разбрах къде се намират. Забравих да спомена, че в приказната градина се разхождат и красиви бели пауни, които грациозно разперваха своите опашки и демонстрираха класата и величието на онази оптминала барокова епоха. На най-високата тераса е разположена статуя на еднорог, който е символ на фамилия Боромео. Доста снимки се направиха. А изгледите от тази десета тераса към цялото езеро са незабравими.

Приказка

Входът за Двореца и градината на Изабела бе 10 евро. Напълно оправдани.

И още красота…

Ето, че дойде време да се отправяме към спирката на водното такси, което щеше да ни отведе на следващия остров.

Изола деи Пескатори – Рибарският остров

Изола деи Пескатори

За нула време пристигнахме до него. Обходихме го бързо. Това, което може да направите тук е да изпиете по едно хбаво италианско кафе, любувайки се на красивите пейзажи, които предлага това място, да се разходите из малките наклонени калдъръмени улички, да направите безброй снимки (каквито ние тук не направихме)…

Привтеливо островче 🙂

Изола Мадре

Истината е, че както ви казах по-рано не бяхме съобразили времето и пътуването между отделните островчета и накрая се оказа, че ако отидем до Изола Мадре, ще изпуснем влака, който бяхме планирали да хванем за да се приберем навреме в Милано. Пожертвахме Изола Мадре.

Доколкото зная, там е разположена не по-малко впечатляваща ботаническа градина, където на воля се разхождат фазани, екзотични папагали и пауни. Като най-голям остров, изола Мадре някога е играела ролята на отбранителна крепост. На самия остров се разполага и дворец-резиденция на фамилия Боромео, която от 1501 г. управлява цялата област.

Ако разполагате с малко повече време…

Ако искате да се насладите на Лаго Маджоре отвисоко, това е възможно. Трябва само да се качите на малкото влакче, което има няколко спирки. Първият етап от изкачването отвежда посетителите до Алпийските градини, разполагащи се на площ от 10 акра. Втората спирка въвежда пътниците до място, от което само след 10-15 минути ходене се стига до връх Мотароне, който пък предоставя чудесен изглед към 7 алписйки езера, както и към планината Монте Роза.

За съжаление, нямахме време да се изкачим на този връх, но ето какво можем да направим следващия път, когато посетим Лаго Маджоре. Надявам се истински отново да се върнем там.

Отпътуване към Милано

Отпътувахме към Милано (за което ви разказах вече) щастливи, доволни, но и доста изморени от тази разходка. Бе много топло, доооста по-топло от времето, което бе по това време в София.

С пожелание да посетите Лаго Маджоре и да се насладите нацялата тази алпийска красота се разделяме до следващата в статия, в която ще ви разкажа за нашето еднодневно приключение до езерото Комо.

За посещение си отделете: