Преображенски манастир "Свето Преображение Господне"

Последната локация, на която се спряхме от последната ни за 2018-та екскурзия, включваща в себе си обиколка на няколко известни забележителности в Централна България бе четвъртият по големина манастир в България – Преображенски манастир. В рамките на няколко дни разгледахме Етъра и Боженци, посетихме Дряновски и Соколски манастир, Трявна, Велико Търново, крепостта Хоталич.

Къде се намира Преображенски манастир?

Преображенски манастир се намира в скалиста местност в пролома Дервента, в близост до село Самоводене, на около 7 км разстояние от Велико Търново.

Малко от историята на Преображенски манастир “Свето Преображение Господне”

Ако трябва да съм честна много малко знаех за този манастир. Знаех единствено за това, че в изграждането на манастира голяма роля имат Захари Зограф и Уста Колю Фичето. Но май само толкова…

Добре дошли!

Създаването на Преображенски манастир “Свето Преображение Господне” се поставя някъде през XI век. В началото той е бил метох на Ватопедския манастир в Света гора на полуостров Атон. В средата на XIV век по време на управлението на цар Иван Александър манастирът получава автономност. Легенди и предания разказват, че неговата съпруга царица Теодора-Сара и синът им Иван Шишман били негови благодетели и поради това манастирът е известен още като Сарин или Шишманов.

Част от “интериора” на манастира

По това време манастирът има важна роля в духовния живот на столицата Царевград Търнов през XIV век. Това местонахождение е било оставено или след разрушаването му по време на завладяването на Велико Търново през XIX век, или поради свличането на земна маса от сколона, под който се намира манастира.

Храм “Преображение”

Всъщност предшественика на Преображенски манастир през средновековието е бил разположен на около. Тогава са намерени части от манастирски стени и сгради, архитектурни детайли, средновековна битова керамика, която със своята украса и форма няма как да бъдат отнесени към друга епоха, фрагменти от стенописи.

По време на османското робство Преображенски манастир е бил опожаряван и разрушаван няколко пъти. Манастирът, който днес приема своите посетители е построен през XVIII-XIX век. Изграждането на основните манастирски сгради е дело на родолюбивия народен учител отец Зотик (Зосим).

Част от манастирските сгради

Главната църква на манастира е започната през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, но след обесването му е завършена от майстор Колю Фичето, който се заема с дострояването и завършването на цялостния облик на манастира. През 1861 г. е издигната кулата-камбанария с часовника, а две години по-късно е построена и малката църква “Благовещение”, издигната върху основите на по-стар храм, автор на който е Димитър Софиялията.

Манастирските сгради са изрисувани в най-малки детайли

След Освобождението

След Освобождението са построени и някои нови постройки, при което Преображенският манастир добива вида, в който го познаваме днес. Манастирът напомня на средновековните манастири-крепости, тъй като монашеските и помощни сгради оформят правоъгълен двор, застлан с калдъръм, засенчен от дървета и стари асми. Понастоящем Преображенски манастир е действащ мъжки манастир.

Гледка от камбанарията с часовник

Манастирът е възстановен напълно през 1882 г., с участието на две от големите имена на Възраждането – Уста Колю Фичето и Захари Зограф.

Знаете ли, че: В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а самият Левски не един път е намирал убежище в манастира. По време на Руско-турската война манастирът е превърнат в болница.

Малките-големи акценти на Преображенски манастир

Камбанарията с часовник

6 юли 1881 г. остава като страшна дата за град Габрово – едно от най-катастрофалните наводнения. Тази дата остава обаче и в историята на Преображенски манастир. От скалите над манастира се откъсва огромна скана маса, която полита право към манастирската църква. По пътя част от монашеските килии са сринати до земята. За щастие, на пътя на скалата се оказва камбанарията и по чудо тя (скалата) се разполовява на две и храмът остава непокътнат. Няма ранени и пострадали. Част от каменния блок може да бъде видян и днес.

Кулата-камбанария

“Колелото на живота”

Едно от първите неща, които грабнаха вниманието ми, когато посетихме манастира. От външната южна част на храма “Преображение Господне” се намира стенописът “Колелото на живота”, чийто автор е Захари Зограф. Чрез него той се опитва да разкаже за преходните и непреходни неща в живота на човек. Показва както светската страна на живота, съпътствана от власт и пари, така и духовната такава. Чрез образите на Пролетта, Лятото, Есента и Зимата е предаден живота на човека от неговото раждане. Съответно неговото детство, съзряване, утвърждаване като личност и годините, в които се наслаждава на всичко сторено в живота. Една доста хармонична картина, пресъздадена от бележития майстор.

“Колелото на живота”, Захари Зограф

Звънарникът

Твърди се, че това е един от най-красивите звънарници в манастир в България. Негов автор е Колю Фичето. За съжаление не чухме звънките гласчета на камбаните, но съм склонна да се доверя, че дело на такъв бележит майстор неминуемо е великолепно.

Звънарникът

Интересен факт: След Освобождението руският император Александър ІІ дарил 750-килограмова камбана на манастира в знак на благодарност за помощта, оказана от монасите на ранените руски войници. А руските войни подаряват на манастира полюлеи и богослужебни книги за храма.

Ние посетихме Преображенски манастир през есента, когато всичко бе обагрено в пъстри цветове и нюанси. Представям си колко магическо е усещането да си тук през пролетта, когато асмите се разлистят и дръвчетата наоколо се разцъфтят. При всички положения с удоволствие бих се върнала тук отново.