Таормина
Каквото и да бях си представяла като усещане и преживяване, това което видях в Таормина го надмина в пъти.
Вторият ден от нашата сицилианска приказка. Рано сутринта потеглихме от Катания (прочети за забележителностите в Катания тук), зa която вече ви разказах и хванахме влак до Gardini Naxos. Доколкото зная има някакъв пряк път от гарата до самата Таормина, но… преценихме, че ще си изчакаме автобуса. Линията Interbus, която обслужва този отсег – Джардини Наксос – Таормина е съобразена с пристигащите влакове и изчакахме около 10-на минути докато дойде автобусчето, с което се изкачихме буквално на върха на планината.
Представете си жп гарата е на брега на морето, а автобусът ни изкачи буквално над нея. Такива обратни завои, при които трудно се разминават две малки транспортни средства, а камо ли два автобуса… Майсторството и професионалзмът на шофьорите обаче си личи.
Лъкатушещият път ни пренесе покрай прекрасни къщи-замъци, 5 * хотели с невероятен изглед и ето , че не след дълго се озовахме на улица Via Luigi Pirandello. На тази улица се намира и мястото, от което потегля лифта (funicular) към Isola Bella и известният плаж Lido Mazzaro. Но преди да се впусна в своя разказ…
Няколко думи за самата Таормина
Разположена е в североизточната част на Сицилия, на 55 км южно от Месина и на точно толкова северно от Катания. За Таормина Ги дьо Мопасан пише “Всичко, което сякаш е създадено на земята, за да съблазнява очите, духа и въображението“…
През древността градът се казва Тавроменион или Тауромениум.
Добре дошли в Таормина
Още със слизането от автобуса попаднахме сред голяма тълпа от туристи. Вървейки към центъра на Таормина подминахме няколко типични за морските курорти магазинчета и сергии – с добре познатите картички, магнити, сувенири за спомен.
Преминахме през Porta Mesina и разглеждайки жадно туристическата карта, с която разполагахме се отправихме по Via Teatro Greco към Античният театър на Таормина.
Античният театър
За мен лично това е най-голямата забележителност в Таормина. Със сигурност сте попадали на красиви снимки досущ като картички на театъра, а в далечината обвитите в облаци и кълба дим върхове на Етна, планински масиви и Йонийско море.
Театърът е построен в далечния 4 в.пр. Хр от древните гърци. Това, което днес виждаме, обаче дължим на римляните, които надграждат във височина и добавят тухлена сцена в продължение на около два века. Театърът не впечатлява с размери, а с невероятна гледка и местоположение, които го превръщат в изключително голяма атракция. Когато го посетите ще се убедите сами. Самият театър е изсечен в скалите на едно възвишение. И до днес, както в далечното минало театърът е сцена на светския живот в Таормина. При правилно планиране на пътуването си може да посетите традиционния филмов фестивал на Таормина, както и множество концерти и събития.
Снимахме, снимахме, снимахме. Тук наистина може да прекара часове, стига да не е много топло, както бе когато ние посетихме театъра.
Отстрани на арената има помещение, в което може да се наблюдават различни филми, свързани с живота на Таормина, и в часност на гръко-римския театър.
Разходка по Корсо Умберто I
Обичайно за цяла Италия. Главната улица е претъпкана от туристи. Големият наплив тук е от април та чак до октомври, независимо от високите температури. И въпреки ордите от снимащи пътешественици, градът е запазил своя очарователен характер. Корсо Умберто I предлага от всичко – красиви площадчета, впечатляващи катедрали, малки кокетни заведения, джелатерии, магазини, предлагащи от антики и произведения на изкуството, до всякакви сувенири и всевъзможни предмети, свързани по някакъв начин с Таормина.
Тук попаднахме на нещо, което до този момент наистина виждаме за първи път. Избягвам да говоря в множествено число, но в момента го използвам тъй като никой от спътниците ми не бе виждал следното: красива девойка с изключително чевръсти ръце за секунди бродираше имена и дати върху различни изделия, които продаваше.
От престилки за готвене, през плетени шапки, покривки за маса до всякакви бебешки изделия. Разбира се, спряхме се и купихме подарък за най-малкия пътешественик, чието име бе увековечено за секундив върху красива малка раница.
Площад “9-ти април” и катедралата Свети Августин
Място, което много държах да видя. Площад “9-ти април” – наречен е така, защото на 9 април 1866г , когато месата в катедралата е била прекъсната, за да бъде съобщено на множеството, че Гарибалди е пристигнал в Марсала (от другата страна на острова) за да започне своето завоевание над Сицилия и да я присъедини към Италия.
Днес катедрала “Свети Августин” функционира като библиотека (това, което виждате на снимката) . Красивият площад, предлагащ гледка към Йонийско море е изпъстрен с шахматно подредени плочи и е заобиколен от няколко кокетни кафенета. И… винаги има много, много хора, увековечаващи своето посещение на красивата Таормина и едноименния площад с множество снимки.
Часовниковата кула
Поради мястото, на което се намира Часовниковата кула на града носи още името Порта ди Медзо и разделя средновековната част на Таормина от тази от Класическия и Елинистически период. Построена е през 12 век върху гръко-римски останки.
Няма как да я пропуснете, намира се непосредствено до площад “9-ти април”
Градините на Вила Комунале
След няколкото тигела по Корсо Умберто I и кратка почивка за обяд се отправихме към следващата набелязана цел Вила Комунале и парковият комплекс на въпросната вила.
Тук разходката наистина ни пренесе в едни други географски ширини – тропически растения – огромни палми, редки видове цветя и храсти, опасваха надлъж и нашир красивата градина.
А панорамните гледки, които поставяха “черешката на тортата” на този парк са наистина завладяващи. И тук прекарахме има-няма час, просто наслаждавайки се на цялата красота и спокойствие, които ни заобикаляха.
Прекарахме един чудесен ден в Таормина, която бе част от нашата кратка сицилианска афера, за която вече ви разказах в статията ми за забележителностите в Сицилия.