Последният уикенд на месец август ни подкани с хубаво и топло време да се отправим на поредното си пътуване из страната. След бързо пресяване на възможностите за забележителности около София   и имайки в предвид, че сме с малката пътешественичка без да му мислим се спряхме на варианта за пътуване до Етрополе, и по скоро до няколко забележителности около Етрополе.

Къде се намира Етрополе и как да стигнем до него?

В зависимост от коя точка на страната тръгвате има различни варианти. В нашия случай потеглихме от София по автомагистрала Хемус. До първата спирка от нашата екскурзия изминахме малко под 90 км за около час и 15 мин. В неделния ден трафикът бе в рамките на нормалното.

Етрополе се намира в Западна България, недалеч от град Правец и е административен център на община Етрополе.

Етрополски манастир “Св. Троица”

Етрополският манастир “Св.Троица” се намира на около 5 км от град Етрополе. Близостта му до София го прави изключително удобен за съботно-неделни разходки, и не само.

Манастирската църква “Св. Троица”

Пътят до манастира е изключително красив и въздействащ – но, бъдете внимателни, особено, ако вие шофирате, тъй като на някои места той не е съвсем обезопасен.

Пристигнахме пред манастирските порти, намерихме място за паркиране, встрани от Светата обител. Още със слизането от колата силно впечатление ми направи наличието на множество детски пързалки и катерушки за най-малките. Около самия манастир има и пейки и масички, където да се полюбувате на красивата Старопланинска природа.

В манастира имаше няколко кръщенета. Току – що кръстени християнчета тичаха из двора, а близки и роднини се суетяха около тях и си правеха снимки. Нашият татко остана с бебето в колата, тъй като минути преди манастира тя заспа. Любимо й е 🙂

За спомен

Аз използвах времето да вляза в църквата и да се насладя на всичко, което видяха очите ми.

Факти за манастира

Но да ви разкажа малко повече за историята на самия манастир. Основан е в средата на XII век, макар и да съществуват хипотези за няколко столетия по-ранното заселване на Свети Иван Рилски в района. По време на Османското робство, Етрополски манастир е основна българска твърдина, съхранила книжовността и просветата в северната част на българските земи.

 Любопитно: В миналото тук са творили множество книжовници, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. Сред тях са имената на имената на йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо, йеромонах Данаил и др. Тук са написани десетки ръкописни книги, украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др.

Както повечето манастири в България, така и този е бил дом на революционен комитет и както се досещате днес в едно от помещенията на манастира може да бъде видяно скривалището на Апостола на свободата Васил Левски.

Куполът

Другото име, с което е известен манастира е “Варовитец”, заради варовиковия камък, от който е изградена църквата. Това име носи и водопадът, който се намира непосредствено под манастира, но за него ще разказвам след малко. Около църквата има жилищни сгради, построени в далечната 1833, но към днешна дата са рестваврирани. Манастирската църква “Св. Троица” е построена през 1858г. През 2007-ма година е предприет цялостен ремонт и реставрация на стенописите, изографисани през 1907-ма.

Олтарът

За посещение си отделете:

0:15 часа

Етрополски манастир е подходяща за:

Кога да се посети:

Екопътека “Свети Атанас”

За съжаление ние не преминахме по тази екопътека. Но! Ако ви се разхожда по-дълго време сред природата, може да оставите колата в града и да се изкачите до манастира по Пътеката на традицията “Св. Атанас”. Пътеката започва в града и след около час извежда пред портите на Етрополски манастир. Докато събирах информация за въпросната пътека, попаднах на една много интересна информация. Въпросната екопътека отвежда към връх Свети Атанас. Хората от Етрополе са запазили една традиция от незапомнени времена. Всяка последна неделя на януари потеглят към връх Свети Атанас. Тази традиция, съхранена през годините е част от уникален култ към тракийския бог Сабазий (Загрей, Дионис). Когато се изкачат на върха палят огньове, пекат месо и се гощават. На слизане към града хората държат шишовете като жезъл и възпяват “Сабой, Сабой!”. Тракийският бог дава на хората две неща – безсмъртие и щастлив живот. Какт знаете, това не е единственият езически ритуал в България. Кукерството и нестинарството са едни от най-добре запазените и популярни езически обичаи у нас.

Етрополски водопад Варовитец

След като запалихме по свещичка в църквата, имах възможността да направя няколко снимки с позволението на храма, разбира се се отправихме към следващата запланувана забележителност. Дори не предполагах, че се намира само на броени минути от манастира.

По пътеката към Варовитец

Ние излязохме от главния вход и заобиколихме покрай оградата, като можехме да минем директно зад храма и през една дървена вратичка да тръгнем към водопада. Вървейки към него вляво от нас видяхме голям селскостопански двор с пасящи на воля овци и кози. Идилия. Веднага след него започва пътеката към водопада, която е може би около 100-на метра или има-няма 2-3 минути.

Варовитец

Пътеката има парапет и след един остър ляв завой ще видите красивият водопад Варовитец. Природният феномен е изключително впечатляващ и падът на водата му е от около 15 метра, като се разпределя стъпаловидно и е изключително живописен. Водата се разлива на няколко тераси и отива в коритото на река Малки Искър. Въпреки, че я посетихме през август,  водопадът определено бе пълноводен.

Почти под водопад Варовитец

Малко снимки за спомен, един лайв в социалните мрежи и потеглихме към колата за да се отправим и към третото запланувано за деня място – Водопад Врана Вода. Сещам се за още един манастир, недалеч от който има чудесен водопад –  Дряновски манастир.

За посещение си отделете:

0:15 часа

Водопад Варовитец е подходяща за:

Кога да се посети:

Водопад Врана Вода

От манастира тръгнахме обратно към Етрополе и не след дълго видяхме отбивката за село Ямна, което се намира на около 15 км от Етрополе. Бях попрочела горе долу, къде да очакваме отбивка за водопада. В самото начало на селото вдясно видяхме път и табела, чиято снимка ще видите по-долу.

С колата стигнахме до едно леко разширение на пътя, където имаше отбивка наляво и път направо. Именно тук оставихме колата, понабрахме малко къпини и поехме само напред. В интерес на истината пътеката е сравнително равна, на места става по-тясна, но в никакъв случай не е натоварваща. След около 15-на минути спокоен ход в гората стигнахме до едно място, което според маркировката указваше пътя за водопада. Излязохме на една поляна с високи треви, разделихме се на две групи и объркани от няколко не съвсем коректно поставени стрелки, решихме че сме подминали отбивката за водопада.

Табелата в началото на селото

Върнахме се, част от групата отиде да разгледа наоколо за да се уверят, че не сме изпуснали някъде друга пътека…но не. В крайна сметка попаднахме на GPS-координати, които след като свалихме на телефона ни помогнаха много. Правилният път е бил този по-който сме вървели в началото. Трябва да се премине през обраслата поляна, на която ще видите бетонови останки от беседки или може би пейки. В края на поляната трябва да свиете наляво и следвайки маркировката след няколко завоя наляво пътят извежда точно под водопада.

През поляната към водопада

Е, представях си по-различен водопад. Хванахме го явно в неподходящо време макар, че предходните няколко дни имаше валежи, но явно не и тук. Ако трябва да съм честна тези два водопада нямат нищо общо с Крушунските водопади . Както и да е, водопадът си е водопад и макар не толкова пълноводен беше красив. Заставайки с  гръб към него пред нас се разкри наистина удивителна гледка към Балкана. Меките и заоблени извивки на планината, галени от слънчевите лъчи ни оставиха буквално без думи за няколко минути. Невероятно. Понякога наистина малко ме е яд, че снимките не могат да предадат всичко онова, което очите виждат.

Красота – надвиснало дърво

Постояхме известно време и се отправихме по обратния път. Срещнахме една двойка, които също като нас се лутаха и чудеха на поляната накъде да поемат. Показахме им правилната посока.

Водопад Врана вода в Непълния си блясък

Учудих се, че няма много посетители, защото макар и не много пълноводен…цялата разходка и всички тези красоти, на които станахме свидетели си заслужават.

Веднага в съзнанието ми изплуват още места, които може да включите за посещение в този район: Геопарк Искър-Панега и пещера Съева дупка.

За посещение на обекта си отделете:

около 1, 30 часа

Водопад Врана вода е подходящ за:

Кога да се посети:

Обратно към София

В неделния ден на връщане попаднахме разбираемо в задръстване по магистрала Хемус, причинено от стесняване на едното платно. Все пак за около един час успяхме да се приберем.

Не знам дали съм ви казвала, но толкова обичам сънят след всяка една такава приятна разходка в планината. Чист въздух, красиви гледки и истинска почивка на съзнанието=планина.