Бекови скали – гордостта на село Равногор

21 май, “Св.Св. Константин и Елена”

Май месец се оказа чудесен момент за да посетим това отдавна планувано място – Бекови скали. Помня, когато за първи път видях снимка на тази панорамна площадка. Тогава може би съм била с бебе # 1 на ръце и този преход ми се е струвал доста непосилен за момента. За успокоение на всички, които все още не са го предприели ще кажа само, че разходката е изключително спокойна и лежерна. Но всичко по реда си. Започваме с отправната точка.

Как да стигнем до село Равногор и Бекови скали

Споделям с Вас нашия маршрут, тъй като ние пътувахме от София в посока Пазарджик. Оттам поехме към Брацигово и село Равногор. Минахме през самото село и стигнахме по широк черен добре утъпкан път до малък параклис, носещ името на Св. Пророк Илия. Пред него имаше спрели коли и лесно се ориентирахме къде се намира изходната точка към Бекови скали. Това бе основната ни цел този ден. За всичко друго, ако останеха време и сили щеше да е бонус.

От София до село Равногор са около 150 км, които в почивен ден ние взехме спокойно за приблизително два часа. Казвам – почивен ден, тъй като все пак през уикендите трафикът по магистралите и основните пътни артерии е засилен.

А сега към Бекови скали

След края на село Равногор както споменах по-горе, поехме по широк черен път. Колите може да бъдат оставени и по-близо до самото село, но видяхме, че коли продължават и по-напред така, че решихме да спестим силите на децата още малко за същинската разходка.

Нашата изходна точка към Бекови скали. Параклисът “Свети Пророк Илия”.

Продължихме около километър и стигнахме до параклиса “Св. Пророк Илия”. Параклисът си е по-скоро църква с камбанария и голям двор. В самия му край имаше разположена малка каравана и няколко пейки с маси. Добре помислено за хората да се подкрепят с храна и студена напитка, връщайки се от Бекови скали или Червената скала.

Храм “Св. Пророк Илия”

Повечето хора оставят колите си тук, тъй като пътят нататък става прекалено разбит. С високопроходима кола не мисля, че ще има проблем да се стигне дори и до самата панорамна площадка.

Повечето коли спират пред въпросния параклис. Нататък пътя става прекалено разбит за коли.

Напред!

И така, под жаркото майско слънце поехме към целта. Пътят не е труден като цяло, на места имаше широки коловози и образувани локви. От двете страни на пътя има различни посеви. А гледките накъдето и да се обърнеш бяха невероятни. Родопите са разстлали своята снага и примамват погледа на всеки.

Карина ме снима

Вървяхме, спирахме, почивахме, пак тръгвахме, пак спирахме. Изминахме близо 2-та километра може би за около 30-40 минути с всичките спирания. Любезни туристи ни подминаваха и се радваха на нашите деца, като един много мил дядо се спря и им раздаде лакомства “да имат сили за да стигнат до края”. Кари и Боби, разбира се с охота приеха подаръчетата.

Малките любопитковци на път към Бекови скали

Няма как да се объркате за маршрута. От параклиса, за който ви разказах се тръгва по широкия черен път все напред. На места има табели, оказващи посоката към Брацигово и Жребичко, но посоката е все напред.

Натам

В края на този път има леко изкачване и завой надясно. На този разклон, има жълто кошче за боклук, а вляво от вас ще останат пейки и маси, покрай които продължава пътят по който дойдохме.

Панорамната площадка на Бекови скали

Подминахме кошчето и навлязохме вече в по-залесената част на маршрута и ето, че след няколко десетки метри пред нас се извисиха Бекови скали. В най-високата им част е построена панорамна площадка с навес, пейки и маси. Малко по-надолу върху самите скали също са поставени няколко пейки, от които човек може да се наслади изцяло на прекрасната панорама, която се разкрива – Западни Родопи и част от язовир Въча. Тази гледка ми напомни за други две панорамни площадки в Родопите, за които съм ви разказвала:

Няма да е излишно да посъветвам, ако сте с по-малки деца не ги изпускайте от ръка, тъй като наистина е стръмно и трябва много да се внимава. Затова и на много от снимките ни тук, здраво държа и двамата за ръце.

Мил спомен от Бекови скали

Постояхме може би около 30-на минути. И някак не ни се тръгваше. Тази гледка хипнотизира и не те пуска да откъснеш очи от нея. Могъществото на планината.

Беседката на Бекови скали

Надявам се със снимките да успея да предам поне малко от вълшебството, на което станахме свидетели.

Децата хапнаха ябълки, направихме още няколко снимки и поехме обратно към изходната точка, откъдето пък започваше маршрута за Червената скала, която дойде като бонус място за деня.

Чудесна гледка, нали?

Доста хора дойдоха след нас на Бекови скали – имаше както млади хора, дечица, така и по-възрастни хора, за които очевидно годините не бяха оправдание.

На връщане изминахме пътя може би една идея по-бързо, като тук вече децата бяха видимо уморени, изгладнели. А и слънцето не ни пощади. Нито едно облаче нямаше на небето, така, че поне за малко да се появи сянка.

Поснимахме се, както забелязвате 🙂

Кратка почивка

Направихме си заслужена кратка почивка в двора на параклиса. Хапнахме при караваната, за която ви споделих. Докато почивахме и се наслаждавахме на сянката от чадъра, под който бе нашата маса изведнъж се появи един отец, който донесе на децата сокчета (раздаде сокчета на всички дечица, които бяха там) и ни каза, че това е по повод храмовия празник на параклиса, намиращ се на връх Св. Елена. А самият параклис се казва “Св. Константин и Елена”. Много мил жест.

Двора на параклиса “Св. Пророк Илия”

След като се подкрепихме и взехме дозата почивка, от която всички се нуждаехме тръгнахме към второто популярно място – Червената скала.

Равногор

Червената скала

На децата вече определено им се спеше, но пък и желанието да посетим “Червената скала” ги държеше в кондиция. Кой знае какво са си представяли, когато им казахме, че отиваме до тази забележителност предвид “цветното” й име.

Оттук все надолу и наляво след табелата

Тя се намира в обратната на Бекови скали посока. Под самия параклис има голям и отличаваш се на фона трафопост, от който всъщност започва разходката до Червената скала. На няколко места са поставени и табели и реално няма как да объркате пътя. От табелата при трафопоста до самата забележителност пътят е изключително лек и приятен и се взема за около 15-20 минути.

Бобчо и табелата

Първоначално трасето минава през пътека между нивите и след това се навлиза в гора, в която сянката е в изобилие. И тук над самите скали има изградена голяма беседка, а пред нея на отделни скални образувания има пейки, от които се открива приказна гледка към Родопите. Необятност и красота са думите, с които бих описала това, което видяхме.

Красотата на Родопите буквално те заобикаля

Разбира се, поседнахме и тук, е не колкото ни се искаше, тъй като ни чакаше път към София, но достатъчно за да запачетаме с умове и съзнание това творение на природата, което се разкри пред нас от Червената скала.

Никак не ни се тръгваше…

Обратно към София

Както може да се досетите и двете деца бяха доста уморени. Разбрахме се да не заспиват преди “сладоледената” спирка в центъра на Брацигово. На идване към Равногор бяхме решили да направим разходка из градчето, тръгвайки си към София. Но… времето беше толкова тежко, че изядохме по един сладолед в центъра на Брацигово и потеглихме към София.

Чуден майски ден беше 🙂