Неотдавна, двете гробните “Хелвеция” и “Шушманец” бяха открити за посетители след близо 20 месечна работа по проект „Консервация, реставрация и социализация на тракийски могили „Хелвеция“ и „Грифони“.

Така се случи, че броени дни след отварянето им ние бяхме начертали следващото пътуване до Хисаря, Старосел и разбира се до Долината на тракийските владетели.

В денят, отреден за тракийско наследство и най-общо казано гробници, се отправихме от Казанлък в посока град Шипка. Движейки се по главния път, не след дълго видяхме табелите към Шушманец, Грифоните и Хелвеция. Трите могили са част от могилен некропол и са разположени непосредствено една до друга.

Новооткритият туристичвски център

Акцент на днешния разказ са двете новооткрити гробници – Хелвеция и Грифоните.

Освен консервация и реставрация по двете гробници работата по проекта включва и изграждането на туристически информационен център, разположен в началото на облагородената площ около двете могили.

Личеше си, че центърът е открит преди броени дни. Доста голям и в същото време някак празен. Може би предстои да се оборудва с интересни информационни табла, снимки и схеми на гробниците… Поне аз така си го представям. Но да оставим информационния център и да се отправим към двете звезди на разказа ми – Хелвеция и Грифоните. Екскурзоводът ни бе доста сърцат и приемаше своята работа наистина при сърце. След разказа си, той ни провокираше да задаваме въпроси, ако нещо не ни е станало ясно.

Хелвеция

Могила Хелвеция е една от трите разкрити по време на археологическата експедиция ТЕМП под ръководството на Георги Китов в далечната 1996 г. Името и идва от швейцарската фондация “Хелвеция”, субсидирала проекта.

Могила Хелвеция

Градеж

Гробницата в Могила Хелвеция е изградена в южната част на насипа. През дълъг дромос преминахме към предверието, а от него и в гробната камера. Последните две помещения са покрити с общ конзолен свод, изграден от големи, добре обработени блокове, закрепени помежду си посредством железни скоби, заляти с олово. Коридорът е сравнително широк и дълъг. Градежът е от различни по големина, каменни блокове, споени с глина. Той е построен на по-късен етап. За това се съди от начина, по който е прилепен към фасадата на предверието. То от своя страна, както и гробната камера са измазани с фина щукова мазилка, имитираща зидария. На места под тази замазка се виждат многоцветни шрихи – ясен знак за няколко етапа на използване. Подовете на двете помещения са обмазани с варова мазилка.

Коридорът, предверието и входът към гробната камера

Точно срещу входа на камерата е изградено погребално ложе. Вляво от него има каменна пейка от монолитен блок. Вдясно пък има друга пейка. Наличието на тези пейки подсказват , че камерата е била използвана като мавзолей – в който вероятно са се извършвали орфически мистерии с посветени в тях жреци. Гробната камера се е затваряла от вътрешната страна. Източното крило на камерата е боядисано в червено, а западното в сиво-черно. Отново символиката със живота и смъртта, изгрева и залеза с апредставени тук. Изключително интересно откритие за науката е прагът в предверието на гробницата, имащ малък улей, който ясно говори за извършваните там жертвопринушения. Това свидетелства за използването на гробницата освен като последен дом за погребания, но и като светилище.

Входът към камерата и гробното ложе във вътрешността

Находки

В предверието на Хелвеция е намерен скелет на кон в пълен анатомичен порядък, а друг е намерен в източната част на коридора. Гробницата в Хелвеция е ритуално изпразнена или ограбена още в древността. Въпреки това по време на разкопките са намерени няколко сребърни апликации, копчета, част от конска амуниция.

Любопитно?: Знаете ли, че по-голямата част от гробниците са разположени в южната част на могилния насип, а входовете им се намират в близост до периферията. Това се обяснява се обяснява с практиката при траките на повторното им използване и превръщането на някои от тях в мавзолеи и хероони. За това свидетелстват както добре оформените им фасади, така и изтритите им от многократно влизане прагове. В този случай мястото около тях е представлявало свещена територия. Самото погребение е било само един епизод от дългото им съществуване през което са били извършвани ритуали, свърани с обезсмъртяването и обожествяването на погребания.

Датировка

След направени паралели с подобни артефакти от други обекти , Георги Китов отнася извършеното погребение в края на V век-началото на IV век. Изграждането на самия комплекс е вероятно няколко десетилетия по-рано.

Част от вратата

Грифоните

Подмогилното гробно съоръжение при Могила Грифоните е открито през далечната 1996 г., по време на проучванията на експедиция ТЕМП, начело с Георги Китов. Грифоните е най-западната от трите могили, непосредствено до гробницата Хелвеция.

До момента, в който е откриването на грибницата при Голяма Косматка, куполната гробница в Могилата на Грифоните е най-голямата, известна на учените-траколози куполна гробница в Тракия.

Не е ли невероятно? Дромосът с фасадата на предверието и гробната камера навътре

Градеж

Гробницата се състои се от дълъг коридор-дромос, правоъгълно помещение с двускатен покрив и кръгла камера с куполно покритие. Входовете на двете помещения са били затваряни с двукрили каменни врати, които са били разбити още в древността, когато гробницата е била ограбена. Дромосът е с размери 8 м дължина и 4,7 ширина. Най-забележителното в гробницата за мен бе представителната фасада на гробницата и красиво изработеният фронтон, в чиято среда е моделирана палмета, а краищата са оформени като полупалмети, наподобяващи глави на грифон. Ето откъде идва и името на самата могила.

Прагът на предверието

Входовете на предверието и гробната камера, както споменах малко по-рано са били преградени с двукрили каменни врати, отварящи се навън. Подовете на помещенията са били измазани с дебела варова мазилка. В гробната камера са били монтирани големи каменни плочи, които служели за пейки.

И тук е намерено гробно ложе в камерата с прецизна пластична украса.

Находки

В гробницата са открити много малък брой археологически находки – две златни мъниста и златни люспици, дребни късове от сребро и бронз, въз основа на които е направена датировката на гробния комплекс.

Гробното ложе с поставката за крака (най-вероятно)

Датировка

Отнася се към V-IV век.

Ще заключа днешния разказ с радостта си от това, че още две могили от богатото ни тракийско наследство са отворени за посетители. Очаквам, че посетителският център в скоро време ще бъде оборудван с информационни табла, схеми и чертежи на гробниците, макети, а защо не и мултимедийни устройства.

Все пак и направеното към момента не е малко. Оттук се отправихме към третата могила от некропола – Шушманец. С какво тя е толкова уникална сред останалите разкопани могили предстои да ви разказвам.

До нови срещи в Долината на тракийските владетели.

За посещение на двете гробници си отделете: