Шушманец – третата могила, част от разкрития некропол край град Шипка. За останалите две могили – Хелвеция и Грифоните вече ви разказах. Тази трета могила – тракийски храм с гробница според мен е най-впечатляваща от трите. Тя е единствена по рода си … в хода на разказа ще разберете с какво.

Шушманец

Както вече ви споменах Шушманец е част от могилен некропол край град Шипка. Намира се на няколко минути пешеходно разстояние от новооткрития посетителски център край Хелвеция и Грифоните.

Откриването на гробницата

Разкрита е през август 1996 г. по ръководството на ст.н.с.д-р Георги Китов.

Архитектура, устройство и украса

Неслучайно Шушманец често е наричан “храмът-шедьовър на тракийската архитектура”. В момента той се намира под специално изградена защитна постройка, отворена за посетители през 2013 г. За наше щастие прилична част от могилите и подмогилните храмове и гробници от Долината на тракийските царе , които са разкрити и проучени вече могат да бъдат посетени.

Храмът се състои от коридор, фасада, предверие и погребална камера. Коридорът е с широчина 6 м и дължина 4 м. Стените му са изградени от речни и ломени камъни. От начина по който той е долепен до фасадата на предверието съдим за два етапа на изграждане. Налице е предположение и за покривна конструкция над коридора от дърво с керемиди.

Колоната в предверието

Фасадата е впечатляваща. Широка около 6 м и височина 3,5 м и е изградена от много добре обработени каменни блокове, подредени в 10 реда. Над нея е имало фронтон, за който съдим по част от антефикс във формата на полупалмета. За да си представите самия фронтон и как точно е изглеждал той ще ви помогне умаленият макет от следващата снимка.

Шушманец

Споменах ви по-рано, че храмът е уникален. Освен колоната в предверието, колона има и в самата гробна камера. Tакъв пример до момента не е срещан сред тракийските гробници по нашите земи.

Предверието и част от архитрава

В самата фасада е оформена дъговидна арка, през която се влиза в предверието. То е с правоъгълна форма, като в предната му част има каменна колона, изпълнена в йонийски стил. Някога всички архитектурни детайли са били покрити с два слоя фина бяла мазилка, по-голяма част от която днес липсва.

Двукрилата врата, затваряща някога гробната камера

От предверието сe влиза в гробната камера. Точно там е имало двукрила каменна врата, която днес може да се види в коридора на гробницата. Камерата е с кръгъл план и с куполно покритие. Точно в центъра и, под ключовия камък се издига красива колона в дорийски стил . Подът е правилен кръг с диаметър 4 м, каквато е и височината на купола. Стените на камерата са разделени на три хоризонтални пояса.

Първият пояс от стената в гробната камера с полуколоните, а над него плавното закуполяване

Първият пояс е разделен на няколко полета от седем полуколони с жлебове и дорийски капители. От следващия втори пояс започва плавното закуполяване на помещението. Границата между двата пояса се подчертава от масивна изпъкнала лента. Третият пояс се състои от 15 радиално разположени спрямо ключовия камък блокове.

Точно срещу входа е било разположено каменно ложе, за съжаление към момента е разбито.

Защо траките погребвали коне заедно със своите царе?: Интересна погребална практика на древните траки е конското погребение. Тя започва да се прилага често от втората половина на V в. пр. Хр., макар че се срещат и по-ранни единични находки. Погребенията на коне могат да се разделят на две различни групи. При едната, която е по-рядка се откриват коне, впрегнати в колесници. Другата, която е по-многобройна е свързана с погребения на ездитни коне. Твърде елементарно би било тази практика да се свързва с необходимостта на мъртвия от коня му в неговия задгробен живот. Победителите и героите биват изобразявани на кон или колесница.

Находки и датиране

В хода на предверието са открити костите от 4 коня и две кучета, вероятно принесени в жертва. Открити са и сребърни пластинки от нагръдник, както и железен косер. За съжаление няма информация за друг инвентар, намерен по време на проучванията.

Колоната в гробната камера

Датировката на храма се прави въз основа на архитектурните особености на съоръжението. Най-общо функционирането на паметника се вмества в IV век. пр. Хр.

Лично мен тази гробница с функции на храм ме впечатли много. Посещавам я за втори път, но въпреки това няма как да не се възхитиш на това майсторство и съвършенство в изработката на всеки един елемент от гробницата.

За посещение си отделете: