Херкулан – един застинал град в сърцето на Кампания

Всеки археолог си има място, за което е учил, чел и което иска да посети. Радвам се, че местата, които искам да посетя ги отмятам едно по едно. Сред тях бяха Рим, Атина, Неапол, Помпей,Амалфийското крайбрежие, а сега и следващото, което стои с отметка “посетено” в моя списък с мечтани дестинации. Става въпрос за Херкулан. Като част от няколкодневното ми приключение из област Капмания в Италия днес дойде моментът, в който ще ви разкажа за Херкулан.

Често Херкулан е подценяван. От историческа и археологическа гледна точка винаги на Помпей се е отделяло много повече внимание, отколкото на Херкулан. Сега ще ви разкажа как аз видях Херкулан и защо Херкулан толкова много ме впечатли.

Опит № 1

Като част от 3-дневната ни екскурзия до Неапол и Кампания, посещението на Херкулан бе планирано за втория ден. След разходка из Амалфийското крайбрежие и гонене на влакове под час, точно в 6,20 слязохме от влака на спирка Ercolano и оттам в тичане изминахме около километър, следвайки GPS-a на телефона и табелите по улиците стигнахме пред портите на Херкулан.

Херкулан в залеза

Археологическият обект приема посетители най-късно един час преди да затвори. Е, ударихме на къмък тъй като беше 18:35 и не ни пуснаха да влезем. Помолихме се, обяснихме,че няма как да се върнем, тъй като си имаме други планове за следвашия ден… Не ни пуснаха и това си е. Направихме красиви снимки на залезе от огражденията на Херкулан и така… естествено, дойдохме и на следващия ден. Няма как да сме мечтали толкова много да посетим това място и така да го пренебрегнем, оглеждайки го само през загражденията.

Опит № 2

Третият ден от престоя ни бе отреден за посещение на Помпей, Оплонтис и Херкулан. Искаше ни се да посетим и Везувий, но изкачването и слизането отнема няколко часа, а рискът да пропуснем отново Херкулан, не бяхме готови да поемем. И така в ранния следобяд пристигнахме на същата гара Ercolano и спокойно се отправихме към „застиналия град“.

Херкулан отвисоко

След като преминахме през касата, отворихме картата на обекта и започнахме обиколката. Искам да спомена само нещо още в началото. Степента на запазеност на къщите в Херкулан в много по-голяма степен спрямо Помпей и това вероятно се дължи на по-голямата отдалеченост на първия град спрямо Везувий, може би на наводнението, което е предшествало посипването с лава… Предположения…

Малко предистория на Херкулан

Легендата разказва, че древният град Херкулан (Херкуланеум) е основан от самия Херкулес след едно от неговите пътешествия. Ако погледнем към историческите данни, ще разберем, че тези земи са били дом на племето Оски през VIII в пр. Хр., а по-късно е включен във владенията на Етруските и Самнитските владения.

Интериор в почти запазен вид

На 24 авуст 79 г след мощното изригване на Везувий, Херкулан е затрупан под тонове лава, кал и вулканична пепел. През I в Херкулан е малък пристанищен град с около 4000 хиляди жители. Заможните и образовани патриции избрали това мястото вероятно за курорт не само заради мекотата на климата, но и заради неописуемата гледка към Неаполитанския залив.

Интересна е историята за откриването на Херкулан изпод тоновете земя и изминалите столетия. През 1709 г Херцогът на Елбьоф Емануел Морис, наглеждайки строежа на вилата си в близкото до Неапол селце Портичи, чува история за местен жител, който копаейки кладенец в двора си случайно попада на различни предмети, колони, капители. Херцогът закупупува въпросният имот и по негово нареждане започва прокопаването на подземни галерии, в които се натъкват на редица антични предмети-статуи, колони, други архитектурни елементи. Всичко това той използва във вилата си в Портичи.

Из улиците на града…

По това време кралят на Неапол Щарл VII разбира за стойността на находките, откупува земята с намерението да продължи издирването на старини. И така през следващите векове усилието на всички се съсредоточава в проучването и разкриването на пластовете история…..

Херкулан – в Списъка на Световно културно наследство

Херкулан  е открит много по-рано от Помпей, както и че разкопките му са били много по трудоемки от тези на в пъти по известния му брат по съдба. Много по-малки по мащаб са били разкопките на Херкулан, но пък са много по-добре запазени находките, заради различните вулканични продукти, с които са били били покрити по време на изригването  на Везувий.  Херкулан е най-добре запазеният обект след катаклизма през 79 г. Голяма част от хората са успяли да се спасят, за разлика от своите съседи от Помпей.

Сгради с много добре запазена височина. Те гледат към морето.

Благодарение на откритията тук, в Херкулан до голяма степен е наредена картината на римската цивилизация от I в. Направени са редица открития – много добре запазени дървени конструкции от сградите ( единственият античен обект, в който са запазени не само каменни, но и дървени фрагменти от сградите).

Вътрешен двор

на безмилостните атмосферни условия- дъжд, слънце, вятър. Херкулан „страда“ и от влагата, тъй като основите на града се намират много близо до подпочвените води. Само една четвърт от града в наши дни е разкрит. Археологическите разкопки и проучвания спират там, където започва съвременния град . Поради тази причина много от обществените и религиозни сгради почиват под кварталите на съвременния Херкулан (Ercolano).

Една от най-впечатляващите сгради отвътре

Херкулан през моите очи

Докато се разхождахме, благодарение на картата,  която закупихме от туристическия магазин бе изключително интересно да се гмурнем буквално сред античните останки от града. И като казвам останки, не си мислете, че това са 20-30 см основи от стени… това са цели къщи, запазени във височина, много от тях и със запазен втори етаж. В доста от тях влизането е позволено. Красиво обагрени стени и подове в типичния помпеански стил силно ме развълнуваха. Сякаш влизах в дом, който само предстои да бъде обзаведен и ще бъде готов за обитаване. Всяка от къщите има свое име, улиците също. Разгледахме различни обществени сгради, надникнахме в някогашни заведения, магазини, болнични помещения.

Разходка по улиците на града по залез… уникално усещане

Разходката ни продължи около час и половина, но повярвайте, ако разполагахме с още време сигурно цял ден щяхме да останем там. В часта на града, разположена с лице към морето, имаше помещения буквално триетажни, в които имаше помещение на ходовото ниво, в които по време на заливането с пепелни частици и прииждането на морето, хората са сe укривали. Днес като своебозразна костница е запазен споменът на стотиците загинали.

Двуетажна сграда, запазила цял набор от съдове

И все пак, тук влиянието на това страшно изригване на Везувий не е толкова унищожително както в Помпей. Поне според мен и това, което видях. Ако ви се гледа и изучава антична  архитектура, то определено Херкулан е мястото. Помпей, пък определено е по-богат откъм запазена стенна украса, живопис.

В магазина

Ci vediamo di nuovo, Ercolano!

Препоръчвам и пожелавам на всеки, който се е запътил към Неапол и област Кампания да отдели време за да посети тези невероятни антични паметници. Няма оправдание за времето. В рамките на 3 дни ние успяхме да разгледаме Неапол, Амалфийското крайбрежие и няколко негови приказни градчета – Амалфи, Соренто, Позиано, както и археологическите и исторически паметници-Помпей, Херкулан, Оплонтис. Единствено Везувий не можахме да вмъкнем в програмата поради причината, че ни объркаха плановете с много по-ранното затваряне от обявеното работно време на Херкулан. Иначе и за него щеше да остане време, както всъщност бе замислено.

Малко басейнче в един от дворовете

И така, това бяха едни от най-хубаво прекараните ми часове в Италия. Скоро ще ви разкажа и за Помпей, където пък си оставих сърцето и вярвам, че скоро пак ще се върна там. А дотогава, не спирайте да вярвате в мечтите си. Рано или късно те ще се сбъднат…

Довиждане, Херкулан!