В последния прекрасен ден от голямото лятно пътуване из Северна България, за което вече ви разказах, дойде ред и на последното място, което посетих. След разхлаждащата разходка из Крушунските водопади, спокойствието, царящо в Деветашката пещера, ето че стигнах и до Ловешката крепост.
Как се стига до Ловешката крепост?
Ловешката крепост е разположена на живописния хълм Хисаря над град Ловеч, който отстои на 150-на км североизточно от София. Опитвайки се да следваме табелите за крепостта се оказа, че попаднахме на един стар и позабравен път към крепостта, твърде неподходящ за кола. Попитахме няколко човека за крепостта и след като ни упътиха, поехме по криволичещия павиран път покрай голям хотелски комплекс и парк Стратеш и след няколко минути се озовахме на просторния паркинг пред крепостта, която е част от архитектурно-историческия резерват Вароша. На него ни посрещна огромната фигура на Васил Левски, отправил поглед към града.
Най-големият паметник на Васил Левски в България
Оказва се, че това е най-големият паметник на Левски в България. Издигнат през 1965г., той е един от символите на града и е част от герба на Ловеч в продължение на половин век. Фигурата на Апостола (изработена е от бронз) е с височина 9 метра и тежи повече от 10 тона, стои на 5-метров постамент от гранит. Така общата му височина е 14 метра. Под масивната фигура е изписано с месинг:
Градска мълва, разказва, че преди да бъде открит паметникът, едната ръка на Апостола е сочела с пръст към града. Троянчани пускат слуха, че неизречените думи на Апостола били “Вие ме предадохте!”. Разтревожени от разнасящата се мълва, ловчанлии за една нощ преобразяват паметника, като свалят ръката до тялото. Дали това са истински факти или измислици, само по-възрастните жители на града могат да кажат. Стори ми се интересно и ви го споделям.
Историята на Ловешката крепост
Ще започна разказа си оттам, че като при повечето успешни средновековни градове, селища и крепости, така и при Ловешката крепост, корените на обитание се търсят в най-дълбока древност. Най-ранните податки за живот от тези места са от късния енеолит. Следващата епоха-открити са следи от тракийско селище-основи на жилища, изградени от камък и глина, множество фрагментирана сива тракийска керамика.
Самата крепост датира от времето на Римската империя, когато на територията на град Ловеч е функционирала римска пътна станция. Крепостта продължава своето съществуване в периода V-VII в., а по времето на император Юстиниан I Велики Ловешката крепост е четвъртата по големина в цяла Мизия.
Крепостта е обхващала горните две тераси на хълма, а в подножието и и покрай реката се разполагали жилищните квартали. От юг и запад хълмът е с почти отвесни скали и е достъпен само от изток. За засилване на отбраната на крепостта е построена каменна крепостна стена, следваща релефа на терена, изградена директно върху скалата. Така при нападение или обсада, основите на стената не са могли да бъдат подкопавани. Стената е била с височина от 5-8 м, и дебелина между 1,8 до 3,1 м.
Ролята на Ловешка крепост в историята на Средновековна България
През 1187-ма година след няколкомесечна обсада на крепостта от войските на император Исак II Ангел, българите начело с братята Асен и Петър печелят победа. Тогава е подписан Ловешкият мирен договор, с който Византия официално признава независимостта на Второто българско царство, възстановена след 167-годишно византийско владичество. Най-малкият от братята Асеневци-Калоян е изпратен в Константинопол като гарант за изпълнението на мирния договор. 40-годишното управление на цар Иван Александър (преди това деспот на Ловеч), носи и най-големият политически и икономически разцвет на страната по това време.
През XIII и XIV в Ловеч е един от най-големите и проспериращи градове-крепости на терторията на Северна България. Ловеч е и един от последно падналите под турско робство градове-1446г.
Ловешката крепост днес
В района на крепостта са регистрирани множество архитектурни и исторически паметници. Откритити са останките на седем църкви. Една от тях-най-голямата е и най-ранна V-VI в.. Тя е от типа на куполните църкви и е с много интересен план. Намира се на най-високата точка на хълма.
Голяма част от крепостта е реставрирана и днес е любимо място на ловчанлии, както и на гостите на града. В западната част на крепостта, близо до митрополистаката църква е изграден голям метален кръст, забележим от почти всички точки на града. Атракция представлява и специалното нощно осветление на крепостта. След заявка на гостите на града, както и на националните празници могат да бъдат слушани и наблюдавани аудио-визуалните спектакли „Ловеч – звезден град”, „Историята своя тачим” и „Ловешката крепост разказва”.
Тук, на територията на крепостта са открити множество накити, предмети на бита, оръдидия на труда, кеамика. Изключително ценни са две находки, съдържащи сребърни монети с ликовете на Иван Александър и синът му Михаил. Едната находка се състои от 16 монети в гърне, а другата от 1430 монети в стомна.
Приятно изграденото трасе вътре в крепостта позволява на млади и стари да обходят цялата крепост, да отпочинат на специално изградените за това места. От крепостта се разкриват невероятни гледки към извиващата се снага на река Осъм, скриваща се между хълмовете на Балкана.
Полезна информация:
Работно време:
зимен сезон 9,00 – 12,00 ч. 13,00 – 17,00 ч.
летен сезон 9,00 – 20,00 ч.
Вход:
4 лв за възрастни; 2 лв за учащи и пенсионери; 6 лв семеен билет
Ако сте в района, посетете още…
Аз обичам да обхождам всичко интересно около даден обект. Ако сте в района на Ловеч, бих ви посъветвала да отделите време за Деветашката пещера и Крушунските водопади. В град Ловеч пък може да посетите квартал Вароша, Музей “Васил Левски”, покрития мост на река Осъм, етнографския комплекс. Наситено с интересни места кътче от България, посетете го!
Ловешката крепост "Хисаря"-средновековният страж на Ловеч
Резюме
Ловека крепост “Хисаря” се намира в архитектурно-исторически резерват Вароша, над град Ловеч. Разходка из Средновеновието, поглед към славното българско минало. Отлично място за уикенд екскурзия, която може да бъде съчетана с посещение на Деветашката пещера и Крушунските водопади.