Много обичам Пампорово и Родопите и всеки път, когато съм тяхна гостенка гледам да обикалям нови и непознати места. Мястото, за което днес ще ви разкажа не е много популярно все още, но пък определенo има голям потенциал според мен. На дневен ред днес е Дяволската пътека. Доста бях чела за нея и снимките, които видях ме оставиха без дъх. Веднага организирах пътуването и уикенда вече бяхме там.
Къде се намира Дяволската пътека и как се стига до нея?
Точно преди входа на село Борино, завийте наляво
До Дяволската пътека може да стигнете като поемете към село Борино. То се намира в Югозападните Родопи, на 60-на км от Смолян. На самия вход на село Борино трябва да се отбиете наляво към местността Чала. Има малка табела, указваща посоката на Дяволската пътека и Дяволски мост. След няколко километра ще видите метален монумент с надпис “Дяволска мост”.
Паркинга в началото на Дяволска пътека
Тук, също свивате наляво и продължавате около стотина метра до големия паркинг в началото на екопътеката.
Музеят на катрана
Със сигурност ще забележите и “Музея на катрана”, който е разположен до самия паркинг и представлява дървена постройка с описателни табели за боровия катран, както и с маси и пейки за почивка.
Арката на входа с дяволската глава
Двата входа на Дяволска пътека
Дяволската екопътека има два входа. Единият е горепосоченият откъм село Борино, а другият вход(изход) е откъм Буйновското ждрело (мястото на водослива на река Буйновска и Чатак дере). Аз лично бих ви посъветвала да тръгнете откъм село Борино и да приключите разходката откъм Буйновското ждрело и при желание може да разгледате Ягодинската пещера, и ако случайно адреналинът не ви е стигнал, може да вземете още една доза, изкачвайки се към панорамна площадка Орлово око с високопроходим джип.
Малко повече за пътеката
Тя е реализирана по проект “Среднопланински атрактивен маршрут Дяволска пътека”. Проектът е подкрепен по мярка 313 4 “Насърчаване на туристическите дейности от ПРСР 2007-2013″. Дяволската пътека е официално открита и отворена за туристи през август, миналата 2015 година.
Покрай реката
Тя представлява съвкупност от естакади, дървени мостчета, конзолни платформи, водни каскади, скални форми, ерозионни котли и невероятни панорамни площадки към природна забележителност Дяволски мост и водослива на реките Буйновска и Чатак дере.
Моята разходка из Дяволска пътека
И така. Нашата разходка започна от паркинга, навлизайки към пътеката под една висока арка с голяма дяволска глава. Да вметна само, че тук не се заплаща вхона такса, както и няма работно време. Пътят постепенно навлизаше в планината. Реката минаваше вдясно от нас през цялото време. Няколко стада с крави пък спокойно си пасяха и представляваха красива панорама за фотоапаратите на всички ни.
Позираше, как да не я заснема 🙂
От самия паркинг след около километър се озовахме до едно дървено мостче, минаващо над река Чатак дере. Вляво от моста има голяма вековна върба, пред която има надпис с легендата за нея. Тя разказва, че през 50-те години на 20 в. местен жител открил в корените и 157 златни турски монети. Преминахме през мостчето и навлязохме във вековна гора.
“Златната върба”-Дървото на късмета
Доста бях попрочела за пътеката преди да дойда и с нетърпение очаквах прочутия Дяволски мост. След 15-на минути и леко изкачване на терена се озовахме пред скалния феномен Дяволски мост. Той представлява скална арка с височина 18 м до нивото на водата и ширина на отвора около 6 м.
На фона на Дяволския мост
Стръмна, но добре обезопасена дървена стълба се спуска под Дяволски мост, като минавайки по него на няколко места се виждат участъци от страховитото ждрело на Чатак дере. Ако се страхувате от височини има вариант да заобиколите моста по полегата, добре оформена пътека. Мястото, на което двете пътеки се събират, след Дяволски мост има сенчест участък с няколко пейки, на които не пропуснахме да отпочинем.
Стръмните стълби не са за всеки
Заредени с енергия и в очакване на още места, напоени с адреналин продължихме, подминахме симпатична дървена беседка и след около 30-на минути достигнахме до каскада от водопади “Скритите водопади”. Времето бе доста топло и пръските на водата бяха определено нещото, което радваше всички ни. След като хубаво наснимах “Скритите водопади”, продължихме и към най-екстремната част от пътеката, според мен “Скалният кулоар”.
Част от водопадите
Представете си отвесни може би 50-60 метрови скали, по които се спускат дървени стълбища. И определено това бяха едни от най-екстремните стъпала, по които съм слизала някога.
И още стъпала…
Заставайки над тях всички се сливаха, на места са почти перпендикулярни. Но лека-полека се преодоляват и преминават в равна дървена рампа, по която стигнахме до мястото, на което реката прави завой и наближава Буйновското ждрело.
Страховито, вълнуващо и запомнящо се!
Тук бе и крайната точка на нашата разходка. До края и, тоест до мястото, на което двете реки Буйновска и Чатак дере сливат водите си (асфалтовия път по Буйновското ждрело) и до информационния пункт остават около 10-15 мин.
Екстремно е!
По пътя наобратно се натъкнахме на табела, която съобщаваше, че в крайната точка при Буйновското ждрело може да се наеме кола, която да ни закара обратно до паркинга, където бяхме оставили колата си. Така, че да знаете има и такава опция, за да не се връщате обратно по цялата пътека, може да се възползвате от превоза,като цените са по договаряне, в зависимост от броя хора.
Тук бе и крайната точка на нашето приключение 🙂
Интересни факти за Дяволската пътека
Територията, която обхваща “Среднопланинска атрактивна Дяволска пътека” е около 20 кв.км. като има две стартови точки: Северна на около 1 км от село Борино и Южна точка (паркинг) откъм Буйновското ждрело.
Най-виската точка на трасето е 1356 м, а най-ниската 945 м, като наклона варира между 20-40 градуса, а при скалните венци е над 70 градуса!
Съществуват два кръга “Малък кръг” с дължина 3,8 км и “Голям кръг”-10,2 км, като двата кръга са свързани и имат обща изходна точка – Южна стартова точка.
? Няколко съвета:
- Оставете колата си на паркинга откъм село Борово, стигнете до края на пътеката, разгледайте Ягоднската пещера и ако сте уморени може да се възползвате от превоза, за който ви разказах
- Сложете най-удобните си обувки, в никакъв случай сандали и джапанки
- Вземете нещо за хапване-има чудесни местенца, където да се подкрепите и да починете
- Вземете лосиони против комари, все пак пътеката минава покрай река, както и слънчева шапка
А, знаете ли, че в Родопите много от забележителностите са с “дяволски” имена. Дяволският мост, Дяволското гърло, Дяволската екопътека…
Приятна разходка и до нови срещи!
Дяволска пътека
-
Инфраструктура до обекта
-
Достъпност
-
Указателни табели
-
Ниво на трудност от 1-5
-
Работно време/вход
Резюме
Дявлска пътека в Родопите, недалеч от село Борино е най-новата и най-екстремна екопътека, която успях да посетя.Тя представлява съвкупност от естакади, дървени мостчета, конзолни платформи, водни каскади, скални форми, ерозионни котли и невероятни панорамни площадки към природна забележителност Дяволски мост и водослива на реките Буйновска и Чатак дере.
Разходих се вчера – много приятно за “кашкавал-турист” като мен. Благодаря.
Толкова е блогърско и романтично! Ето и една друга гледна точка: https://www.facebook.com/ilinikolov/media_set?set=a.10154264482668843.1073741831.674058842&type=3&pnref=story
Възможно е да е така. Но когато аз посетих пътеката всичко беше наистина чудесно 😉
Благодаря за богатата информация.Но ..! Не всички са на по 25 – 30 години и със съответните физически възможности. И ние , по – възрастните искаме да видим това ,което се описва. Но дали няма да ни е много трудно или дори невъзможно? Може би , разказът трябва “да се поразшири “и да се спомене /макар и бегло /, дали тази пътека е във възможностите и на по- възрастни и ” по- тежки “туристи.?
Здравейте, Иван! Добра идея, ще допълня статията. Пътеката има лесни, равни участъци, както и такива, които са по-екстремни, и както съм написала, ако има някой, който го е страх от височини, по-добре много да внимава. Все пак всеки може сам да прецени докъде може да продължи.
Здравейте,Юлия!Планувам лятото да посетя тази екопътека,ако може да ме ориентирате,за колко време приблизително изминахте разстоянието от паркинга до мястото където се сливат двете реки и обратно?
Здравейте, в зависимост от темпото при всеки ще е различно. Аз лично за около час и малко в посока. В двете посоки общо при една спокойна разхода, смятам, че за 3 часа ще я изминете на отиване и на връщане, заедно с почивките 🙂
На мен пътеката ми харесва много. Дъщеря ми, която е на 9 години я преминава без проблем и в двете посоки, така че е достъпна за всяка възраст. Само едно уточнение: Чала не е местност, а доста приятно селце.
Здравейте! В описанията споменавате, че може да се стигне до Ягодинската пещера и Орлово око за колко часа може да се измине всичко това само с ходене ? Искаме да посетим местата, групата ни е голяма и трябва да се ориентираме в часове за които приблизително бихме се справили.
Здравейте, Елена!
Както съм разказала в статията, аз не стигнах до края на пътеката, която фактически се явява някъде над Ягодинската пещера, при Буйновското Ждрело. Мястото, до което аз стигнах и се върнах обратно към началото (село Борини) според думи на хора, които бяха стигнали до Буйновското ждрело-до там оставаха 10-15 мин ходене. Предполагам до самата пещера още толкова. Иначе моята разходка по пътеката, до мястото на което стигнах бе около час и малко в посока.
А за да стигнете до Орлово око – трябва да вземете високопроходим автомобил от паркинга пред пещерата, който ще ви качи до панорамната площадка. За там си отделете най-малко 2 часа – отиване, престой около половин час и връщане.
Ние тръгнахме пеша с жена ми,до орлово око от къщи за гости “Милка”. На върха бяхме за около 1 час и 15 минути.
Здравейте! Бяхма на екопътеката на 2 юли 2017.Първото, което искам да кажа е, че екопътеката, посетена в подходящ сезон, е невероятно изживяване. Нашата група от непрофесионални туристи, половината на около 50, се справихме/ не казвам, че е лесна/. Но, този маршрут, който се коментира тук, всъщност е част от пътеката. Ние минахме пълният, така наречен “Малък кръг”, който съвсем не е 3.7км, за около 6 часа. На разклонението при заслона тръгнахме вляво, точно по указанието на табелата, на която пише “Малък кръг” и в края на кръга и прехода минахме през Дяволския мост и водопада. Има недобре обозначени участъци, на които маркировката не е бяло и червено, а става синя. Според всички от групата, би било добре да се каже още в началото, че може да се тръгне и в двете посоки, но тази вдясно има възможност да се приключи и без да се прави пълен кръг. За тези, които се притесняват дали ще могат да се справят, препоръчвам да поемат вдясно и да не правят пълният кръг, а само да стигнат моста и водопада. Аз съм безкрайно щастлива, че успяхме да направим този преход . Родопа планина е прекрасна.
Здравейте, Кристина! Радвам се, че сте посетили пътеката и сте направили пълния кръг. Аз, както съм описала в статията си направих малка част от този кръг 🙂 Когато аз посетих пътеката по описания от мен участък имаше указателни табели навсякъде. Родопите наистина са невероятна планина, която винаги има с какво да ни изненада приятно 🙂
Благодаря Юлия 🙂 благодарение на вашия толкова добре написан и описан разказ днес минахме през пътеката с 7 год ни дъщеря. Изживяването беше фантастично. Тръгнахме от музея на катрана и излезнахме на триградското ждрело. От там Орлово око. Ден изпълнен с адреналин и усмивки…всяка минутка си заслужаваше. Невероятна планина!
Здравейте, Ваня! Много се радвам, че Дяволската пътека и Орлово око са ви харесали 🙂 Браво на вас! Родопите са наистина чудесно място за малки и големи, сигурна съм, че и на малката ви дъщеря и е харесало много- особено разходката с джипа до панорамната площадка 🙂
Здравейте,
Планувам да отидем до това прекрасно местенце.Търсих информация някой ходил ли е с домашен любимец, не откривам. Имам леки притеснения разглеждайки снимките от стълбите ..Дано нямаме проблеми, че са две луди глави – самоеди. ..Ще разказвам. ..И ,ако се наложи дали ще ни върне някой с кола, ще видим. ..
Здравейте!Има ли ходили през края на октомври ?Дали ще е подходящо,че сме и с дечица? 🙂
Здравейте, посещавала съм я само през лятото. Но предполагам, ако температурите са каквито са в момента би могло. Но следете прогнозите все пак си е планина 🙂
Здравей,искаме да попитаме какво може да се види по малкия кръг на пътеката?
Здравейте, малкият кръг е този който съм описала в статията 🙂 Поздрави!
Пътеката е страхотна, но на места е доста екстремна. Направихме изцяло Малкия кръг при дъждовно време, кален и хлъзгав терен. Горещо ви съветвам да започнете обиколката си от Буйновското ждрело, минавайки първо през водопада и Дяволския мост (тръгвате наляво след 5 минути ходене от входа – зелената стълба), след което да завършите кръга отново там. Не тръгвайте неподготвени и си обуйте стабилни обувки. Пътеката определено си заслужава, невероятна е!
Браво, Юлия! Прекрасен разказ. От много време следя блога ви, но за първи път пиша коментар. Разказът много ни помогна при посещението на пътеката. Безспорно списвате най-качествения туристически блог в България!
Благодаря за топлите и силно стимулиращи думи! Радвам се, че мога да бъда полезна на всички пътешественици!
Прекрасен пътепис! Благодаря за подробната информация. Миналата седмица посетихме Дяволската пътека с приятели и останах очарована! Прочетох почти всичко за нея преди да отидем и определено добре че беше твоят пътепис. Благодарение на него видяхме и още прекрасни места в близост.
Благодаря много! Радвам се, че това място ви е харесало! Какво друго успяхте да посетите?
Влюбих се в тази екопътека, но за съжаление дъщеря ми не успя да издържи екстремното преживяване и се наложи да се върнем от половината пътека, но иначе ако съм жива и здрава мисля пак да я обходим цялата пътека и да стигнем Ягодинската пещера
Пожелавам ви да се върнете и да я изминете цялата 🙂 Неслучайно си има и такова име – Дяволската пътека 🙂 И дано дъщеричката ви събере кураж и тя с вас 🙂 🙂