Три словенски перли – Блед, Винтгар, Бохини

Словения. Една страна, излязла сякаш от приказките. Накъдето и да се обърнеш те обгръща красивата природа, малките спретнати къщички, позотовни и усмихнати хора. Да, такава е Словения за мен, според това, което видях.

Както вече ви разказах неотдавна посетих Словения по покана на BIG BERRY – глъмпинг, разположен на самата граница с Хърватия, в град Метлика.

Няколко места грабнаха сърцето ми и именно за тях ще ви разкажа днес. Езерото Блед, каньонът Винтгар и езерото Бохини.

Езерото Блед и замъкът над него

Град Блед се намира в северозападната част на Словения. Разположен е в регион Горна Краниола, в подножието на Юлианските Алпи. Отстои на 50 км от границите с Австрия и Италия, на около 55 км от словенската столица Любляна и на около 830 км от София. Тази малка и красива страна в последните години претърпява значителни промени, в резултат на което привлича все повече туристи спрямо преди.

Сигурна съм, че езерото и околният пейзаж са изключително неповторими през всеки един сезон, аз имах щастието да го посетя в разгара на самото лято, когато всичко бе ярко зелено.

Малкото езерно бижу е едно от местата, които задължително трябва да посетите, когато посещавате Словения. В средата на самото езеро пък се намира и малък остров във формата на капка, който се явява и единственият на територията на Словения.

Това, което ние направихме първо бе да оставим колата и да се разходим около езерото. Върху малкият остров, за който ви споменах е бароковата църква „Успение богородично“- любимо място за сватби на двойки от цял свят. А защо е така? Някога на мястото на храма е имало светилище на славянската покровителка на любовта Жива. За да стигнете до островчето всеки желаещ се пренася с помощта на традиционните лодки „плетна“, далечен прародител на гондолите. От брега до самия храм водят  99 стъпала. Според поверието младоженецът трябва да пренесе бъдещата си съпруга през всичките тези стъпала, а дамата от своя страна не трябва да обели и нито дума през това време за да не сполети бъдещият им семеен живот нещастие. Задачата и за двамата е трудна, тъй като 400-годишните стъпала за доста високи и стръмни. В самия храм има и камбана на желанията, а легендата разказва, че е нужно само да дръпнете въженцето и едно ваше желание ще се сбъдне. За съжаление, ние не посетихме този храм, тъй като денят ни бе разбределен по часове и ни предстояха още доста интересни места за посещение.

Замъкът Блед

Тръгнахме по една горска пътека, която ни поведе към замъкът на Блед. Според писмените извори това е най-старият словенски замък и една от най-посещаваните атракции в страната.

Имаше доста туристи, които трепетно се редяха на опашката за билети, нетърпеливи да се изкачат до най-високите части на замъка и да погледнат езерото и цялата околност отвисоко. Най-старата  част от него е романска кула, към която впоследствие са достроени още няколко кули, както и укрепителна стена. Сградите са в ренесансов стил и ограждат два вътрешни двора, свързани посредством стълбище. А в горната част на един от дворовете има и малък параклис. Самият замък е превърнат в музей, в който са представени различни предмети от „1000“ годишната история на Блед.

Най-зашеметяващото за мен бе гледката от голямата тераса. До нея се разполага и кокетно кафене, в което всеки може да опита традиционни ястия и напитки, любувайки се на невероятната гледка към езерото. О, забравих да спомена, че през 1947 г. югославският диктатор Йосип Броз Тито построява величествена резиденция в Блед, в която посреща своите високопоставени гости от цяла Европа. Не малка е и неговата роля за популяризирането на тази словенска туристическа дестинация.

Оттук разходката ни продължи към Езерото. Не пропуснахме да опитаме традиционни специалитети в едно заведение, разположено недалеч от прочутата катедрала „Свети Мартин“. Построена е в далечната 1905 г, на мястото на предхождащата я готическа църква от XV век. Според местните, на мястото на готическата църква е имало още по-стар параклис. Сградата е опасана с крепостни стени, напомнящи за турската инвазия през XV век.

Разходката около самото езеро е около час. В зависимост за колко снимки ще спрете, разбира се. По брега имаше много лебеди, патици, както и техните малки наследници, които гордо позираха пред обективите на туристите. Времето беше променливо, ту препръскваше, ту изгряваще слънце. Може да наемете велосипед, рикша, или пък да поплавате с една от тези красиви лодки в езерото. Изборът е богат, зависи изцяло от вас как ще прекарате времето си в Блед.

Блед е изходна точка за преходи в национален парк „Триглав“. Триглав е името на най-високият връх в страната 2864 м. Общирната му територия обхваща долини и плата, непристъпни гори, над които гордо се изправят заострени покрити със снегове планински върхове.

Каньонът Винтгар

Разположен на няколко километра от Блед, каньонът Винтгар бе част от плана ни за изпълнение през този ден. Това място омайва със своята девствена природа, спокойствие и неописуема красота.

След като закупихме билети се спуснахме по поредица от дървени мостчета, стълби, естакади. Местността е открита случайно в края на XIX в. и е открита и приспособена за посетители малко по-късно. Проломът е с дължина 1,6 км си проправя път между високите отвесни скали, изсечени от течението на река Радовна.

В края на пролома се извисява и 26 метровия водопад, който е и кулминацията на разходката. На места шумът и грохотът, който бързотечащата вода създава бе наистина страховит. Пръските вода те застигат, затова винаги е добра идея да си носиш дъждобран в багажа, но хубавото бе, че за такива като мен, които не разполагаха с такъв на касата с билети са осигурени и дъждобрани.

Бързеите и многото малки басейни и водопади правят гледаката невероятна….

Езерото Бохини

След 40-на минути и около 30 минути в югозападна посока пристигнахме до следващато запланувано място от днешната ни разходка-езерото Бохини.

Простира се на дължина около 4 км, езерото Бохини е най-голямото постоянно езеро в Словения. Тук, спряхме в самото селце, разположено на брега на Бохини и след като се разходихме наоколо се спуснахме и към бреговете на езерото.

Имаше пейки, на които се отпуснахме  и с огромно удоволстиве прекарахме близо час, съзерцавайки отражението на островърхите планини, които ни заобикаляха във водното огледало на Бохини.

Надявам се скоро да имам възможността да посетя още невероятни кътчета от Словения. И пътувайки към Словения или прибирайки се оттам силно ви препоръчвам да посетите Загреб-та дори и за ден, както се случи с мен.

 

Map not available!