Септемврийските празници се оказаха прекрасна възможност за планираната екскурзия до Румъния. 3 от най-известните дестинации в Румъния-Букурещ, Бран, Брашов. За замъка на Граф Дракула в Бран вече ви разказах така, че сега отдавам заслужено внимание на другите два града.
Букурещ
Букурещ – румънската столица. Толкова бях слушала зa този град. Много и все хубави неща. Всички мои познати, които бяха посещавали този град преди мен ме уверяваха, че това е един изключително чист и спокоен град. Един единствен човек ми каза “Успех със задръстванията и натоварения трафик“. Е, оказа се прав. Пътуването из самия град наистина се оказа доооста натоварено.
В румънската столица пристигнахме в събота вечер, около 8,30. Настанихме се в предварително резервирания апартамент в самия център на града. Веднага потеглихме към Стария град, който се намираше само на един булевард разстояние. Влизайки в самото сърце на града бяхме посрещнати от много светлини, нощни заведения, табели за масажни студия и много, много заведения, препълнени с хора. Ако си мислите, че нашият булевард “Витоша“ в пешеходната му част е препълнена със заведения, то посетете Букурещ петък или събота вечер. Тесните улички в старата част на града някак бяха успели да поберат заведения от двете си страни . Изключително много хора, музика, светлини..
В останалата част от града успяхме да надникнем и в къде къде по-спокойните части на Букурещ, около красивите фонтани в самия център на града, разположени в края на булеварда пред сградата на Парламента. Великолепната сграда, посетихме по светло, но за нея малко по-надолу в разказа.
Денят, отреден за разходка из Букурещ започна с обиколка на центъра. Старият център. Същият този център, който вече бяхме видели по тъмно. Изключително красив ми се стори един от централните булеварди, който води до самия румънски парламент. Уникална сграда, която трудно се обгръща с поглед.
Счита се, че това е втората по големина административна сграда в света, след Пентагона. Размерите и са: 270 м дължина, 240 м ширина, 86 м височина над земята и 92 м под земята. Разполага с 12 надземни етажа и 8 подземни. Помещенията са 1100 на брой, като най-голямата зала е с площ 2200 кв.м, а най-дългият коридор – 150 м.
Сградата на Парламента е изграденa върху един от малкото естествени хълмове в Букурещ, който е трябвало да бъде разрушен за целите на голямата административна срада. Според стара легенда, мястото върху което е изграден Парламента е било гробище, в което са били погребвани хилядите загинали по време на чумна епидемия сред жителите на Букурещ.
Строителството на сградата започва през 1984 г. и в началото тя се нарича Дом на Републиката, отражение на мегаломанското мислене на Николае Чеушеску. Целият булевард пред Парламента е осеян с множество фонтани по средата, с пешеходни алеи отстрани, а наоколо са построени големи сгради, използвани за различните министерства. По продължение на този булевард са изградени и жилищни сгради в същия архитектурен стил, с идеята да бъдат дом на различните държавни и партийни формации от времето на Чеушеску. В годините след 1989 г., Парламента се достроява поетапно, като през 2004-та сградата е завършена на 90 %.
Брашов
Брашов се намира на 160 km от столицата Букурещ. Нормално пътят се изминава за около 2 часа и половина, но тъй като преди да пристигнем тук бяхме обикаляли из замъците не мога да посоча колко време сме пътували. Първото, с което се запознахме в този бе Черната църква. Това e най-голямата църква, построена в готически стил в страната. Построена е на мястото на по-стара църква, като самата година на започване на строежа не е ясна, началото се поставя в самия край на 14 в. Интересно е, че строителите са българи. Нарича се „черна“, защото е значително повредена от пожара по време на Голямата турска война. Не след дълго църката е възстановеа и превърната в модерна баровкова постройка.
Из целия град се усеща полъха на австро-унгарска архитектура. Предполага се, че градът е основан през 1203 г. , а според Енциклопедия “България“ основите на Брашов са положени през 1211 г. от немски колонисти.
Определено архитектурата е това, което най-много впечатлява. Строителството е ниско. Ако вдигнете глава към планината, в чиито най-ниски части лежи Брашов ще видите с големи букви изписано „Brasov”. Такъв надпис видяхме и при крепостта Рашнов.
Подминавайки Черната църква се оказахме и на централния площад със старото кметство и фонтана. В момента сградата на кметството е превърната в музей. Построена е като наблюдателна кула, но в хода на историята с разрастването на града е превърната в кметство. Площадът бе пълен с хора. Но някак не се усещаха огромните тълпи от чужденци, които са адски натоварващи. Имах усещането, че съм на място – познато и близко до нашата душевност.
Основна забележителност и атракция на централния площад е и големият фонтан-който е притегателна точна за млади и големи. Като немска колония, неминуемо градът е повлиян и откъм архитектура и градоустройствен план.
Друга интересна забележителност в града бе църквата „Свети Николай“, заобиколен от високи каменни стени с големи дървени порти. Знаете ли, че именно тук в двора на църквата през 1820 г. е открито първото румънско училище. Точно тук, през 1824г. е отпечатан „Рибният буквар“ на д-р Петър Берон. Това е първата учебна книга у нас, предназначена за широка употреба и една от малкото оставили дълбоки следи в духовния живот на българския народ.
В двора на църквата на 13 юни тази година е открита и паметна плоча, посветена на „Рибния буквар“. Сградата на самото училище в моента е действащ музеи, в който могат да бъдат видни много оригинали и копия на книги, отпечатани тук, а също и оловните клишета, с които е отпечатан буквара. Да не забравя да спомена, че църквата „Свети Николай“ се намира в българския квартал Шкеи. Днес потомците на обитателите му са изцяло натурализирани, но българският им корен е несъмнен.
Знаете ли, че в Брашов се намира и най-тясната уличка в Румъния, наречена „Strada Sforii”. Естествено не пропуснахме да минем през нея. В превод се превежда като „Въжената улица“. Погледната отвисоко, тя прилича на тънко захвърлено въже. Създадена е през 17 в. като бърза връзка между две други големи улици.
На следващия ден обходихме целият център по светло, не пропуснахме да се разходим из централните улички на града, да отпием глътка вкусно румънско кафе, и да опитаме традиционните им сладки гевречета.
Три дни в Румъния, в които успях да опозная бегло северната ни съседка, но пък времето се оказа достатъчно за да я харесам.
На отиване или връщане от Румъния, ако минавате покрай Русе, непременно посетете и Ивановските скални църкви – един от деветте български обекта в списъка на Юнеско със световно културно-историческо и природно наследство.