Езерото Комо – Роудтрип за един ден

Както вече ви разказах, в деня на рождения ми ден получих най-страхотната изненада – пътуване до Милано. Буквално 7 часа преди излитането на самолета аз разбрах, че ще летим. Голяма емоция, подплатена с малко паника, защото не бях се подготвила. Обикновено със седмици планирам екскурзиите ни, но този път не ми се и наложи. Всичко беше свършено, а за мен оставаше само да й се насладя и да споделя с вас преживяното. В настоящия пътепис ще ви разкажа за деня, посветен на езерото Комо.

Първият ден отделихме на Милано, както вече ви разказах в статията ми тук:

Рожден ден в МиланоМилано за един ден?Да! Виж повече Тук!

Рожден ден в Милано

Вторият ден посетихме езерото Лаго Маджоре и Исола Бела. Голяма емоция. За нея ви разказах тук:

ЛагоМаджореРазходка из Лаго Маджоре тук 🙂

Лаго Маджоре

Третият ден беше най-готиният и именно за него ще ви разкажа в настоящата статия. Накратко имахме на разположение кола за целия ден, с която обикаляхме по крайбрежието на езерото Комо.

Началото…

Сутринта започна от рано, защото не искахме да губим време и тръгнахме към първата спирка от маршрута. Градчето Lecco, което се намира на езерото горе долу от другата страна на градчето Комо. От Милано ни отне по-малко от час да стигнем до там, благодарение на готината кола, която си взехме. За услугата, която ползвахме ще ви разкажа малко по-късно, защото определено трябва да ги похваля.

Lecco/ Леко

Така с лекота се добрахме до Lecco, което се оказа доста голямо градче точно на крайбрежието на езерото. Останахме изненадани, защото повече сме слушали за малките китни сгушени градчета по крайбрежието, но това беше по-различно.

Леко

Също толкова красиво и живописно, но различно от останалите. Беше разположено в подножието на много високи, почти отвесни скали, които го обграждаха от всички страни. Именно това го правеше толкова красиво. Самият град не разгледахме, защото не ни се стори много впечатляващ, но отделихме повечко време на крайбрежната му улица и алея. Разходихме се по нея и естествено направих няколко снимки.

Езерото Комо от Леко

След това продължихме по план към следващите градчета, като най-важната междинна спирка беше градчето Bellagio. Преди да тръгнем от Lecco, спряхме и от другата страна на градчето (то обхващаше езерото и нямаше как да не го снимам от всички гледни точки).

езерото комо

Потеглихме по един супер тесен и невероятно красив път, който минаваше по ръба на брега и в много от случаите дори се налагаше да спираме на едно място с колата, за да се разминем с колата, която идва отсреща. Доста натоварващо за шофьора, но пък това му е чарът. Все пак къде другаде, освен в Италия може да караш по тесни улички от дясно да ти се намира езерото, а от ляво да е скала висока стотици метри. Всъщност сега се сещам за разходката ни към Позитано и Амалфи. Ситуацията бе сходка – отляво планина, отдясно стръмни брегове и море.

И още един поглед към езерото

От Lecco до Belaggio са около 30 километра, които спокойно може да се минат за 30 минути, както не се случи с нас, разбира се. Ние спирахме поне 5 пъти за снимки и да разглеждаме панорамите, които се разкриват към езерото. Неввроятна красота. Всичко е като картичка.

Bellagio/ Беладжио

Минахме през няколко малки градчета или селца, докато стигнем до следващата по-дълга спирка по маршрута – градчето Bellagio! То се намира на нещо като хребет навътре в езерото и Комо го обгръща от всички страни. Освен с прелесното си местоположение градчето е известно и като едно от най-красивите в цяла Италия. Действително беше адски впечатляващо и живописно, но според мен Амалфийското крайбрежие и градчетата там – Позитано, Амалфи, Соренто, оставиха в мен повече причини да мълча и да гледам с отворена уста.

Една от вилите в Беладжио. Тази, за жалост е запустяла.

Така да се върнем на Bellagio. Малко, кокетно с уникална крайбрежна алея. Наистина уникална. Много цветя, дръвчета, пейки с гледка към езерото и спокойствие. За разлика от Комо, Bellagio е по-малко посещавано и това някак ми допадна повече. Личеше си, че градчето е доста луксозно и малко хора отсядат там.

Оттук може да вземете корабче и да се разходите в езерото Комо

След като оставихме колата на паркинга, тръгнахме към центъра. Оказа се, че сме оставили колата в центъра, ама го разбрахме малко по-късно. Направихме 2-3 обиколки по пешеходната алея и стигнахме до края на носа, на който се намираше градчето. Разстоянията са нищожни и за 30 минути разгледахме повечето от главните улици и алеи.

Не сме се забивали по вътрешните улици, защото имахме път до Комо, а и малкият пътешественик с нас му беше време да спи и трябваше да съобразим карането до Комо да съвпадне със съня и. Познайте дали спа, по пътя, ама това не е за писане, защото сигурно ще откажа някои хора да пътуват с малките си бебета. Само ще кажа, че нямахме нужда от радио, озвучаването ни беше подсигурено!

Малко нескромно, но… тази снимка е като картичка 🙂

Така от Bellagio тръгнахме към Como. GPS-a даваше около 1 час път. Километрите бяха по-малко от 40, което ни се стори странно и решихме, че нещо има грешка. Когато тръгнахме и излезнахме от града, разбрахме защо навигацията е показвала толкова време. Супер тесните улици, супер нелепите италиански шофьори и за капак на всички вкиснато бебе на задната седалка, което никак не искаше да седи в бебешкото столче.

Без да показваме балкансия си нрав и да се разправяме като таксиджия с млада блондинка, току-що взела кинижка, решихме да се наслаждаваме на гледките. Уникални са. Селцата, през които минахме също. Феноменални, приказни, италиански. Много ми хареса как на места входната врата на къщата те изкарва директно на средата на улицата, по която карахме. Малки тратории по целия път, които за съжаление не опитахме заради бурята на задната седалка, но следващия път гаранция ще пробваме.

Como/ Комо

Така след около час и малко стигнахме до Como. Градчето е доста по-голямо от Bellagio, но по-малко от Lecco. Много красиво и отново разкриващо страхотна гледка към езерото. Много туристическо и с много навалици.

На преден план храм, а на заден хълма Брунате

Поразходихме се по крайбрежната алея. Решихме да хапнем, след като малката най-накрая заспа и си харесахме едно заведение на брега с готина гледка и относително вкусни пици. Тук искам да отворя скоба и да кажа, че храната в този регион на Италия хич не ни впечатли. Опитахме както малко по-скъпи заведения с ястия за по 30-40 евро, така и по-малки такива, които никак не оставиха добро усещане в нас. Може би след посещението миналия месец на Силиция и храната там, летвата е доста високо вдигната и това оказа влияние!

В центъра на Комо

Хапнахме и предвид времето (беше около 35 градуса) не ни се разхождаше по улиците на града. Тогава видяхме фурникуляра, който отиваше до един хълм. Веднага светна лампичката. Хълм=красиви гледки от високо.

Крайбрежната алея на Комо

Моментално се заровихме в GPS-a да видим как се стига до там с колата и 10 минути по-ксъно бяхме на паркинга и готови за път. Оказа се, че хълма Brunate е на 9-10 км от центъра на градчето по доста тесен път. На завоите буквално нямаше как да се разминат 2 коли и се изчакваше. За 20-25 минути бяхме горе и започнахме да търсим къде са панорамните тераси.

Брунате

Еми намерихме ги! Ето как изглеждаше езерото от там. Не знам защо това дърво продължава да седи там и да скрива половината изглед, но…….

Езерото Комо отвисоко

С оглед на непосетените места… след като се върнахме в София с носталгия и съжаление разбрах, че сме пропуснали да посетим паметника на Пенчо Славейков, който се намира на същия този хълм в парк, недалеч от вила Бела виста, в която поетът затваря очи завинаги.

Обратно към Милано

Така, вече имахме пълния комплект от гледки към езерото Комо. Видяхме го от няколко различни градчета, обиколихме го с колата и беше време за връщане към Милано. От Комо до Милано е много лесно и бързо да се придвижиш с кола. За 45-50 минути си в центъра на Милано, където бяхме отседнали. Честно казано за 20-25 минути бяхме на входа на града и за още толкова стигме до центъра. Хубавото беше, че можеше да оставим колата където ни е удобно, а не се налагаше да я караме до специален паркинг, както колите под наем.

Тук ще ви разкажа малко за DriveNow, услугата, която ползвахме, за да се придвижим през деня. Така нареченият car sharing, който придобива голяма популярност в Европа, а вече дори и в София. Накратко, може да си вземеш една от стотиците паркирани произволно в града коли и да я караш, като се заплаща на минута. Ако искаш да ползваш колата за по-дълъг период може да платиш твърда сума. Ние наехме колата за 9 часа, което ни струваше около 80-90 евро. Да не говорим, че колите им са супер нови, поддържани, чисти и модерни. Нашата кола беше BWM на 1-2 години с доста полезни екстри, като GPS, директна връзка с iTunes, телефон и дори бебешко столче. Всички тези неща се доплащат екстр,  ако си наемеш кола от някоя от фирмите за rent-a-car. Допълнително трябва да платиш и бензин, а тук всичко влиза в цената. За още няколко евро отгоре може да си вземеш и кабрио кола, което със сигурност щяхме да направим, ако не бяхме с малката 🙂

И така… толкова бързо изминаха тези три дни. Нови места, емоции, усмивки и незабравими моменти. Тук е мястото да благодаря на “виновника” за цялото това приключение! 1519