Ето, че дойде време да ви разкажа и за тази много впечатляваща гробница, богата не само като архитектура, но и с много ценни находки. Като част от обиколката ни из Долината на тракийските царе, Голямата Косматка бе онази, която впечатли най-много цялата ни група.

Добре дошли!

Откриване и датировка

Паметникът в могила Голяма Косматка е открит през есента на 2004-та година по време на археологическата експедиция под ръководството на д-р Георги Китов – ТЕМП в сътрудничество с регионалния музей “Искра” – град Казанлък.

Заключенията на археолозите отнасят насипването на могилата като свещен хълм през първата половина на V век пр.Хр. По-късно, вероятно някъде във втората половина на века е направена траншея в южната й част и е изграден монументалният храм, за който ще ви разкажа в следващите редове.

Голямата Косматка

Могила Голямата Косматка е една от най-големите на Балканския полуостров. С внушителната си височина от 20 метра и диаметър около 90 метра, могилата е една от най-впечатляващите в Долината на тракийските царе. Влизайки в защитното покритие, изградено над самата гробница, първото нещо, ако мога така да се изразя, което ни посрещна е една бронзова глава. Точно така, главата – която се смята, че е изобразен Севт III. Но и за нея след малко. Монументалният храм се състои от представителна фасада и три помещения. Изградени са от добре обработени каменни блокове. Първото помещение е с правоъгълна форма и двускатно покритие, а второто – е с кръгла форма и съответно с куполно покритие. Отделните блокове в тези две помещения са хваната помежду си с железни скоби, залети с олово. Този вид “спойка” се среща в доста от гробниците, за които вече съм ви разказвала.

Бронзовата глава на Севт

Третата камера е тип “саркофагоподобна”, направена чрез издълбаване на един гранитен блок с маса около 60 тона. За таван служи втори монолитен блок, оформен двускатно. В гробната камера са моделирани ложе и маса. Храмът, създаден като такъв, е използван повече от столетие за извършване на различни орфически мистерии, в които били посветени само определени хора. Основно жреците. За да бъде запазено тайнството на ритуалите, гробната камера е билза затваряна с двукрила каменна врата, затваряща се от вътрешната страна. На двете крила на вратата са изобразени съответно – на източното – бог Хелиос (богът на слънцето), а на западното – Медуза Горгона (на следващата снимка).

Двукрилата врата

Любопитно?: Сигурно и вие като мен сте се запитвали откъде идва името на Могилата “Голяма Косматка”?. Името на могилата идва от огромните дъбови дървета, които са покривали някога структурата.

Прагът

Някъде в началото на III век. пр. Хр. функциите на храма от чисто религиозни преминават към функции на гробница и последен дом за погребания тракийски аристократ. Предполага се, че той е владетелят на Одриското царство – Севт III. По този начин храмът променя първоначалната си идея и се превръща в негова гробница. Погребението му е съпътствано от ритуал по жертвопринушение на кон, положен в първото помещение.

По това време е изграден и 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. При затварянето на гробницата са зазидани всяко едно от помещенията, а коридорът е опожарен и запълнен със свлеклия се земен насип.

13-метровият коридор – поглед отвътре навън

Находки

Външно от гробницата е намерена грижливо положена бронзова глава, за която проучвателите смятат, че е портретно изображение на погребания владетел. За разлика от повечете гробници и храмове в Долината на тракийските владетели, тук инвентарът е доста богат. Сред находките се откроява златен дъбов венец. Повечето от изящно изработените му листенца са намерени разхвърляни из гробната камера.

Част от намерения инвентар – шлема и наколенника

На масата до ложето е поставено парче от крилото на вратата – фрагмент с лика на Медуза Горгона. На масичката е открита сребърна мида с позлата, служела вероятно като кутия за бижута. Намерени са още амфори, подпрени на стената с печат на остров Тасос (чиято изработка се отнася към началото на III век пр. Хр). Вляво от входа са намерени повечето от елементите на тракийското отбранително въоръжение – бронзов шлем, два наколенника с изящно моделирани глави на Атина Палада, желязна яка-нагръдник, бронзови върхове на копия. Голяма част от атрибутите на конската амуниция също са открити и впечатляват с изящната си изработка – повечето от тях са златни.

Златният венец, гробното ложе и масичката

Защо учените приписват тази гробница на Севт III? Върху три от находките – две сребърни съдчета и върху бронзовия шлем е изписано “на Севт” с гръцки букви; в началото на коридора са открити монети, отсечени с лика на този тракийски владетел; бронзовата глава има поразителна прилика с изображенията върху монетите; голяма част от гробния инвентар насочва към времето, в което живее и управлява Севт III. Всички тези данни дават възможност да се интерпретира разкритият паметник и да се свърже с личността на видния тракийски владетел – Севт III.

Нещо за край 🙂

Каквото и да кажа, разкажа, ако не я посетите и да се уверите сами в това колко невероятно съоръжение е Голямата Косматка, все ще е малко.

Един от сводовете

Младежът, който е ексурзовод там с охота разказва за историята на гробницата, за нейното откриване, отговаря на възникналите въпроси. Най-хубавото е, че докато има такива млади специалисти, които обичат историята и археологията и въвеждат посетителите в онези отдавна отминали времена и традиции, за България има надежда.

При възможност посетете както Долината, така и всички онези интересни места, съсредоточени около Казанлък. Едно от тях е Мегалитът край Бузовград.

В края ще споделя малко полезна информация:

За посещение си отделете: