Из Тиволи за половин ден

Тиволи – лятното “убежище” на древните римляни. Някъде прочетох това определение и ми хареса. Още на втория ден от  второто ни пътешествие до Рим осем години по-късно бяхме направили амбициозна програма за разглеждане на Тиволи и то в рамките на половин ден.

Как да стигнем до Тиволи?

Няколко са вариантите за придвижване до Тиволи от Рим. С влак, с автобус, с кола. Ние предпочетохме първия вариант. Като изходна точка от пътуването с влака бе спирка Тибуртина на Linea B (синята линия) на римското метро. Слизайки от него само след няколко минути се озовахме на перона, от който отпътува и влака за Тиволи. Билетчето за метрото в едната посока струва 1,50 евро, а за влака 3 евро.

Тиволи се намира на около 30 км от столицата Рим. Пътуването в влака отнема около час-час и 10-20- мин, в зависимост от това на колко гари ще спре влака и колко пъти ще има изчакване на друг влак за да се разминат.

Влаковете са приблизително през час, което прави придвижването доста гъвкаво.

Здравей, Тиволи!

Хванахме влака за Тиволи в 11.10 и около 12,30 пристигнахме. И оттук започна този кравив следобед в това чудно хубаво градче, за което предстои на ви разкажа…

Тиволи е разположен в провинция Лацио, на бреговете на река Аниене. Градът се развива върху просторен хълм, което го прави желано място от различни народи за заселване. Римляните обаче са тези, които успяват да се се заселят тук и да се възползват максимално от даденостите на природата. Високото му разположение, чистият му въздух са само малка част от причините, които карат повечето римски владетели да започнат да строят вили и резиденции тук. Благодарение на високите умения на архитектите и немалкото средства, вложени в изграждането на различните съоръжение голяма част от това наследство може да бъде видяно и днес.

Градът от най-дълбока древност е служел като “дестинация за пенсиониране” на знатните римляни. През Ренесанса Тиволи продължава да привлича заможните столичани, които влагат не малко средства в своите имения тук.

В наши дни Тиволи умело се възползва от богатото си минало, което днес привлича туристи от цял свят. Освен с туризъм, Тиволи развива процъфтяващ бизнес с травертин, който изнася за различни краища на света.

Вила Грегориана

Минути преди да пристигнем на спирка Тиволи от влака се разкри невероятна гледка към величествен и огромен водопад, който не бяхме сигурни дали ще успеем да видим. Не бях сигурна дали това е Големият водопад от вила Грегориана. Предстоеше да разберем.

След като слязохме от влака, тръгнахме след група туристи, които предполагахме, че отиват към някоя от трите вили. От пътеводители, пътеписи и статии, които бях чела, знаех, че вила Грегориана е най-близо до жп гарата, а вила Адриана най-отдалечена, в покрайнините на Тиволи.

Пред портите на Вила Грегориана

След няма и пет минути бяхме пред входа на Вила Грегориана. Бързо се сдобихме с билет и след уверението на дамата на касата, че трите вили няма как да бъдат обиколени за половин ден (тъй като ние бяхме около 12.30 там) бързо потеглихме. Самата вила представлява по-скоро красив природен парк, устроен около река Аниене.

Създадена е по поръчение на папа Грегорий 16 за да се отклони течението на реката и да се избегнат нови наводнения като това през 1831 г.

Водопадът, който видяхме от влака.

Водопад с височина от 120 метра и то със сериозен дебит на водата. Вече бях сигурна, че това беше водопада, който видяхме на идване. И преди да си помислите, че природата е създала поредния си шедьовър ще ви прекъсна и ще ви кажа, че този водопад е дело на човешка ръка. Както по-горе споменах, той е създаден по идея на папа Грегорий 16. Бурните и непокорни води на река Аниене, които през 1826-та г буквално заличват старата част на града и нанасят големи разрушения на Тиволи и живота в него стават причина папата да се обърне към към различни архитекти и проектанти. Обявен е конкурс, който печели Клементе Фолчи

Гледката отвисоко…

Прокопаването на двата 300-та метрови тунели под Monte Catillo, с широчина между 7 и 10 метра, започва в началото на 30-те години на XIX век, като няколко години по-късно в есента на 1835 година, лично папата присъства на спектакъла, на който може да се радваме и днес – пускането на новия величествен водопад.

Детайли

Съоръжението, включва не само споменатите вече тунели, но изграждането на два големи площада, както и свързващия ги мост. И, ха сега да видим, дали може да познаете как са наречени тунелите и моста. ? Естествено, признателността на местните хора към папата е била огромна и всичко е кръстено в негова чест – грегорианските тунели, мостът Грегориана, дори целия парк отново е наречен Вила Грегориана.

Когато се слезе в най-ниската част на Вила Грегориана започва изкачване към изхода. За съжаление не успяхме да влезем в пещерата на Нептун и в тази на русалките. Но пък от близо видяхме останките от храма на Веста, който е запазен доста добре бих казала.

Храм на Веста

Вила Адриана

Стигането от Тиволи до Вила Адриана отне повече от час. Като за начало спирката, на която чакахме автобуса за да стигнем до самата вила не дойде в точния час. Дойде след около 40-50 мин. Отделно от това, той не тръгна директно към Вила Адриана, а отидохме до началната спирка на автобуса, където изчакахме още половин час.

Самото пътуване след това отне не повече от 15 мин. Реално ако Вила Грегориана се намира в най-високата част на Тиволи, то Вила Адриана е в най-ниската и бих казала, че е в самите покрайнини на града.

Този макет на вила Адриана показва нагледно колко голяма е вилата

Но ето ни. Минути и метри преди заветното място, което нямахме търпение да обходим. Закупихме си билети, попитахме любезната жена на входа на обекта къде спира автобусът наобратно в посока Тиволи и след като ни oбясниха и увериха, че е през около 30 мин. спокойно влязохме и се потопихме в разкоша на едно отдавна отминало време.

Безвремие

Вилата е наречена на император Адриан и представлява огромен археологически комплекс, изграден през 2 век от самия него. Тук са съчетани различни архитектурни стилове, които съчетават най-доброто от Египет, Рим и Гърция.

Разхождайки се насред този истински музей на открито, който заема площ от около 300 декара се потопихме в онази императорска епоха, в която обемите и големината, пищността и показността са властвали над обикновеното.

Вила Адриана била любимото място на императора извън Рим. Изключителната смесица между езера, водоскоци, бани, библиотеки, храмове и градини. Според някои източници император Адриан никак не харесвал своя дворец на хълма Палатин и това допринесло за построяването на тази приказна вила на това място.

Прекрасните алеи ни водеха из вилата. Не бързахме, бавно и спокойно разглеждахме, снимахме и си говорехме за историята и паметниците на това място. Из целия парк има пейки, както и вендинг машини, от които да си закупите нещо за хапване или пийване.

Тук всеки ъгъл, детайл са толкова фотогенични…

Ние оцелихме много топъл ден плюс леки превалявания, което правеше времето доста тежко, но емоцията да си тук потушаваше всяко неразположение.

Една от най-впечатляващите постройки поне за мен бе Морският театър. В центъра си има кръгъл басейн с остров по средата, заобиколен от колонада. Има предположение, че този остров се е стигало посредством подвижен мост и именно там императорът е търсил усамотение.

Морският театър

Oсвен живописта и архитектурата, друго негово любимо знимание билоа философията и в градините на парка имало репродукция на Академията, в която Платон е изасял лекции на своите ученици.

В басейна на Морския театър имаше рибки и костенурки

Друго наистина впечатляващо място за мен бе репродукцията на  Canopus – светилище на Бог Серапис, близо до Александрия. За декорацията на този грам, император Адриан разпоредил да бъдат транспортирани оригинални египетски статуи.

Канопусът, басейнът и статуите около него

Под земята на цялата вила била изградена възстановка на подземното царство на Хадес, съставено от  тунели, които свързвали отделните части на Вила Адриана.

Из целия парк се носи аромат на цъфнали розови храсти, маслинови дръвчета и кипариси.

Вила Адриана

Настръхвам при  спомена за това място. Надявам се, че и снимките ще допринесат за цялостното описание на това място.

Една от стуатуите пред канопуса

Време е обаче да поемем към вилата  на кардинал д’Есте в Тиволи. Оттук се отправихме към спирката на автобусна линия Cotral, намираща се на около 1,5 км от Вила Адриана.

Вила Д’Есте

След Вила Адриана се качихме на автобуса и след има няма 10-на 15 мин бяхме пред Вила Д’Есте. Спирката се намира на около 200 метра от известната по целия свят вила.

Гледка, която отговаря на много въпроси

От всички статии, пътеписи, снимки останах с впечатление, че това е най-посещаваната и известна сред трите вили в Тиволи.

Вила д’Есте

Вила Д’Есте е едно вълшебн място, което 5 века продължава да очарова своите посетители. Обиколката на тази известна забележителност започва от самата вила. Разходката преминава през различни богато изрисувани стаи, една от друга по-пищни откъм сцени, цветове, стилове и техники. Гледките, които се разкриват от терасите на вилата към градината и цялата долина под Тиволи са повече от невероятни.

Фонтани

Вила Д’Есте е построена по поръчка на изключително богатия, високо образован и стремящ се към показност кардинал Иполито Д’Есте (син на небезизвестната Лукреция Борджия и внук на папа Александър VІ). Иполито бил решен за изгради забележителна вила, която да съперничи на вилите на богатите патриции в Рим. Видимо е, че кардинал Д’Есте е положил големи усилия за развитието на ренесансовото изкуство, оставайки значими и впечатляващи за времето си инженерни постижения.

Алеи

Вила Д’Есте е истински шедьовър на италианската архитектура и на градинския дизайн. Създател на красивата вътрешна украса е Ливио Агрест. От 1550г. до 1572 г. той създава дворец, заобиколен от прекрасна  градина на няколко нива в късен ренесансово маниерен стил, възползвайки се изцяло от възможностите, предоставени му от стръмния склон. Архитектът Пиро Лигорио пък е автор на фантастичната градина, черпейки вдъхновение от близката Вила Адриана  и повлиян в максимална степен от римската техника в хидравличното инженерство, създава една градина, чиято смесица от архитектурни елементи и водни съоръжения оказват огромно влияние върху европейския градински дизайн в продължение на няколко века.

Вълчицата с Ромул и Рем

Различните нива на градината ни разходиха по алеи, заобиколени от фонтани, статуи, водоскоци, водни пещери. Различни митологични персонажи, пресъздаващи сцени от митологията на Рим. Шумът от разливащата се вода наоколо действа не просто успокояващо, но и адски зареждащо. Има и къде да се поседне за да се полюбува човек на цялата тази пищност и красота накъдето и да си обърнеш очите.

Водно огледало