Рожден ден в Милано

Всичко бе предварително резервирано, даже бе набавено всичко необходимо и за бебето – очакваха ни 3 дни в Италия – 1 в Милано и 2 за разходка до езерата Комо и Лаго Маджоре.

Страхотна изненада, наистина! А, когато това е поднесено с огромна любов и желание да накараш човека до теб да се почувства специален няма как моят N-ти рожден ден да не се превърне в специален.

Излитаме:

Багажът бе подреден за около час и половина. Сън не ме ловеше от вълнение. Е, дремнах около 2 часа и нетърпеливо станах и доподредих всичко за пътуването ни.

Малко преди 8 часа сутринта бяхме се настанили удобно в самолета и се подготвяхме за поредното вълнуващо пътуване, заедно с малката ни пътешественизка, която за щастие проспа целия полет – около час и 25 минути.

Ciao, Milano!

Сравнително бързо се придвижихме от летището в Бергамо, което се намира на около 50 км от центъра на Милано. Има няколко възможности за придвижване-с влак, с такси или с автобус. Ние избрахме автобусният транспорт. През 20 минути пред Терминал 2 потеглят автобуси на различни компании. Билетът струва 5 евро, а пътуването продължава между 40-60 минути в зависимост от трафика. Ние пътувахме около час – в първият ден от седмицата в 8:30 местно време си представете какво движение е към Милано. Н0 както и да е:) Премина в приятни разговори, пеене на песнички, четене на книжки и така.

Пристигнахме на Centrale Milano, откъдето взехме такси за да ни закара до нашия хотел, който бе на 5 минути от  Катедралата. В Милано не може просто ей така да махнеш с ръка на средата на булеварда и таксито да предреди 5 коли, да засече още толкова само и само да те вземе както е тук в България. Заставаш на специална стоянка, на опашка от хора, а успоредно на тях пристигат таксиметрови коли и се качваш, когато дойде реда ти.

Срещу 11 евро и около 15-минути пътуване се придвижихме до  Via Borromei 4, където бе и нашият хотел Vecchia Milano. Прилично място, стая в която имаше всичко необходимо, с изключение на едно – нямаше комарник на прозорците и три нощи подред воювах с тези насекоми, които хапеха всичко наред. Това в кръга на шегата макар, че наистина не се шегувам. Ако ходите натам, вземете устройства срещу комари, репелентите поне на нас не ни вършеха работа.

Дуомо

Миланската катедрала или Дуомо ди Милано е може би най-емблематичният  запомнящ се паметник в Милано. Всеки посещавал града остава с този спомен завинаги. Както ви казах след като се настанихме веднага се стегнахме и тръгнахме към катедралата. За има няма 7-8 минути преминахме през няколко улички и ето го-108-метровия шедьовър на човешкото майсторство. Тълпата пред храма бе огромна… Всеки позираше за да увековече посещението си в този красив град, пред тази величествена сграда. Дуомото се нарежда на второ място по-големина католически (и най-голям готически) храм в света, определено най-красивата и запомняща се постройка в Милано. Интересен факт, свързан с Дуомото е, че повечето улици на Милано се събират пред Дуомото.

Някога още преди да бъде построена катедралата на същото място се е намирал древен храм, известен с това, че в него е бил кръстен Свети Августин. Строежът на Дуомото е започнало през 1386 г. и е завършен чак през 1805 г. В продължение на 5 века тя е била достроявана и оформяна и това е причина, че в нея се преплитат различни стилове. Най-основен си остава готическия, следван от добре разпознаваеми елементи от барока и по-късните нео-класика и нео-готика.

За съжаление не успяхме да се качим на най-високата точка на храма, върху която  в края на 18 век е поставена позлатена статуя на Мадоната. Катедралата е украсена със 135 заострени кули, над всяка от които има различна скулптура.

Да си призная и вътре не влязохме, тъй като денят, в който бяхме в Милано, през целия ден имаше огромни опашки, а времето бе изключително горещо и някак решихме, че и на детето не искам да и го причиняваме. Някой друг път…

Дуомото в Милано

За сметка на това няколко пъти минавахме и поспирахме пред Дуомо да му се насладим. Да поснимаме, да се поснимаме. Много хора, много гълъби. Непрекъснато покрай нас минаваха хора, които предлагаха в шепата си трохи, с които евентуално д анахраниш гълъбите, а те да те заснемат с професионален фотоапарат и на момента вадят снимка. Не обичам особено тези пернати. Дoстатъчно добри снимки си направихме и без да храним тези пилци.

Площадът и Дуомото в 6,30 сутринта 🙂

Замъкът Сфорца

Оттук за запътихме по Виа Данте към Замъка Сфорца. Отдалече още неговата могъща осанка бавно изплуваше. Построен е преди 6 века. Популярен е с това, че тук е творил прочутият Леонардо Да Винчи, както и това, че замъкът пази спомена за не малко драматични събития: от италиански революционни войни, през семейни драми, истории за любов, ревност и предателство.

Замъкът Сфорца

Разходихме се покрай високите му стени,но решихме, че няма да се отбиваме специално в музеите на самия замък.

Парк Семпионе

Разполага се в северозападната част на града или веднага щом излязохме от Замъка на сфорците влязохме в самия парк. Огромен,огромен. Оказва се, че това е любимо място за италианците. В интерес на истината в часовия пояс, в който го посетихме нямаше много хора. За сметка на това пък имаше няколлко езера, в които плуваха патици и ранзни други водоплаващи. Детето доста им се радваше и не спря да “па-па”-сва.

Парк Семпионе, Милано

В края на парка има и Арка на мира. Построена е в началото на 19-ти век по заповед на Наполеон. Намира се на мястото, на което е била старата градска врата Семпионе, още от времето на Римската империя. Първоначално е била кръстена Арка на победата – в чест на Наполеон. По-късно получава името Арка на мира.

Арката на мира, Милано

Галерия Виторио Емануеле II

Какво означава да си бил в Милано и да не си посетил едно от трите най-емблематични места, може би. Дуомото, Ла Скала и Галерията. Това е раят за всички шопинг маниаци. Витрина след витрина се редяха популярни марка след марка. Прада, Гучи, Версаче, Живанши, Ив сен Лоран и още много.

Галерия на Виторио Емануеле

Мен ме впечатли не гореизброеното, а самата архитектура на въпросното място. Уникално.

Галерията на Виторио Емануеле (Виктор Емануил)  се намира на самия площад на Дуомото, пак в историческия център. Не забравяйте да стъпите и да се завъртите 3 пъти (или поне веднъж) върху петата си на изтърканото място на мозайката, изобразяваща бик, тъй като според поверието ще ви донесе късмет. Къде се намира мястото ли? Ще видите струпване от хора и ще разберете къде е.

Интересна е историята покрай построяването на Галерията. Милано не бил сред бързо развиващите се градове в средата на XIX в. и с лека завист гледал към индустриалния напредък на големите европейски столици. Идеята за пасаж, свързващ площад Дуомо и Площад Ла Скала се изкристализирала и над 170 архитекти подали своите проекто. Разбира се, само един от всички бил одобрен и това бил проектът на Джузепе Менгони. Неговата идея била да се оформи дълга галерия, пресечена от ръкави, с просторна зала в средата.

Галерията и част от магазините

Работата по строежа започнала през 1865г. и продължила около две години. По време на първата копка присъствал лично крал Виторио Емануеле от Савоя. След около две години Галерията била открита, но трагичен развой съпътства празненствата по откриването. Архитектът Менгони умрял, докато проверявал сигурността на своето произведение. Ненадейно паднал от покрива и починал. Така твърди официланата версия. Конспиративните обаче, раказват за самоубийство, дължащо се на дълбокото разочарование на архитекта поради отсъствието на краля по време на откриването. Историята разказва, обаче че самият крал се споминал след два дни. Каква е истината за гибелта на Джузепе Менгони – самоубийство или случаен инцидент…никой не знае.

Каналите на Навили

Ето тук сякаш попаднах в един друг свят. Макар и да не съм била никога във Венеция…. така си я представям. Разходихме се из Навили. Наричат го град в града, тъй като тукашната атмосфера няма нищо общо с тази в центъра на Милано.

Навили, Милано

Големият канал Навили (Навильо Гранде) е заобиколен от двете си страни с множество кафенета, кокетни ресторантчета, магазини за вино и сувенири. В една от преките на тази главна артерия си намерихме страхотно ресторантче, в което се почерпихме по случай рожденния ми ден.

Между другото, някога каналите са стигали до вътрешността на града, чак до Дуомото. Милано имал едно прекрасно пристанище, макар и да няма река. По тези канали били дистрибутирани голяма част от строителните материали за Дуомото.

След вечеря поехме обратно към центъра и нашия хотел. Може би ще ме упрекнете, че не съм запазила билет за Тайната вечеря на Леонардо да Винчи или че не влязохме в Ла Скала… Тези места остават като преживяване за следващия път, в който посетим отново града. Все пак това бе един приятно неочакван тур и посещавахме местата, за които четяхме на момента.

Следващите два дни се отдадохме на обиколка на две от езерата на Северна Италия – Лаго Маджоре и Комо.

Лаго Маджоре