Средновековният град Червен – стражът над Черни Лом

Червен бе една от предпоследните ни спирки по време на голямото ни лятно пътешествие из Северна България. Още като студенти по археология сме учили за този средновековен град от времето на Второто българско царство и за мен винаги е било голяма мечта да го посетя.

Денят, в който се отправихме отправихме към село Червен, над която се разполага и средновековната крепост бе повече от прекрасен-слънчев, без облаци, топъл.

Къде се намира село Червен?

Село Червен и крепостта в далечината

Село Червен се намира в община Иваново, област Русе. Отстои на около 35 км от областния град. През селото минава река Черни Лом, а нейните живописни извивки образуват скални ридове, извисяващи се високо над речната долина. Именно там се намира и една от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове на Второто Българско царство (XII – XIV в.).

Крепостта Червен през вековете

Траките винаги търсели добре укрепени естествени хълмове и спрели своя избор на червенското възвишение. През VІ век тук е имало голяма византийска крепост, а в по-късните векове след нейното разрушаване тук възникнало и българско селище.

Стълбището към крепостта

Крепостта е разположена върху високия скален рид над река Черни Лом, обграден от трите страни от реката. Удобното местоположение и добрата отбранителна система наложили Червен като важен военен център, който защитавал столицата Търново от северната му страна. Червен притежавал белезите, характерни за типичния средновековен град. Състоял се е от две части – Цитадела и същински град. Застроен бил по предварително изготвен план, съобразен с особеностите на терена. Градският център бил оформен в най-високата укрепена част. Широката централна улица била заобиколена от представителни обществени сгради и важни военни и стопански постройки. От нея излизали по-тесни улици, които достигали до най-отдалечените точки на кварталите. Сградите били застроени плътно една до друга  с цел да се пести място.  В подножието на крепостта около двата бряга на реката живеело по-бедното население.

Портата

Значението на Червен нараства след 1235 г., когато се превъща в седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 40-те година на XII век и е превзет от византийската войска по време на царуването на българския цар Ивайло.

Една от кулите

Градът достига своя разцвет през XIV век, когато територията му значително нараства като се превръща  в стопански център с развити  железодобив, строителство и дървообработване, художествени занаяти.

Базилика №2

Червенският комплекс е включвал 13 църкви, два подземни ходника, обществени, жилищни и стопански постройки, множество улици. Укрепеният вътрешен град се е свързвал с външния посредством мост.

Червен

Градът е превзет през 1388 г. от турските нашественици и животът в него постепенно замира.

Нашата разходка из Червен

След като оставихме колата на обособеното място за паркиране в подножието на хълма и си закупихме билети се изкачихме по каменните стъпала, които ни отведоха пред портите на Червен. Е, определено гледката, която се разкри пред нас бе зашеметяваща. Високата скална тераса, стръмните скали, спускащи се към река Черни Лом, руините… Знаете ли, че тук е кулата оригинал (3-етажна), по чийто модел е изградена Балдуиновата кула на Царевец във Велико Търново? Времето бе слънчево, небето синьо, тревата бе все още зелена…

Поглед отвисоко

А останките от средновековния Червен гордо нашепваха за своето някогашно значение. Направихме доста снимки, обходихме всички експонирани обекти и някак си…не ни се тръгваше. Още една мечта се бе сбъднала… Мечтата да посетим средновековния Червен.

Синьо и зелено, а за цвят руините на Червен

Червен е археологически и културно-исторически обект с гоялм принос за изучаването на градоустройството на средновековните български градове, както и за изучването на средновековната българска култура. Друг интересен обект недалеч оттук са Ивановските скални църкви.

Оттук се отправихме към следващата ни спирка – Крушунските водопади.