Етрополе
Последният уикенд на август ни отведе към северната част на Стара планина и по-точно района около Етрополе. Времето бе хубаво, слънчево, но прохладно. Малката девойка бе наместена в раницата и заедно с една двойка баба и дядо за компания се запътихме към няколко набелязани цели.
За спомен
Посетихме Етрополския манастир и близко разположения до него водопад Варовитец, а след тях с доооста лутане стигнахме и до водопад Врана вода. Не бяхме намерили много точно описание, но надявам се това, което аз съм дала в статията, посветена на тези места помогне на всеки запътил се натам.
Крепост Хоталич
Първата спирка от голямото октомврийски пътуване. Крепостта Хоталич край Севлиево. В подробности съм ви разказала вече за мястото, за историята, за функциите на средновековния град и крепост Хоталич. Намира се върху естествено укрепената хълмиста местност Крушевски баир, над пролома на река Росица. Времето, в което възниква е V-VI век, а през X-ти тук възниква български град с името “Хотел”. Неговата основна функция е укрепително съоръжение, с което да брани северната страна на Стара планина от варварски нашествия, а от юг – набезите на Византия.
Пред крепостната кула
Една от най-добре поддържаните и експонирани крепости в България по мое мнение.
Трявна
Последната за годината поредица от хубави места, събрани само в няколко поредни дни. Гостувахме в Трявна по покана на хотел Калина Палас. Именно този малък и приказно красив и уютен град бе наша отправна точка за изброените по-долу забележителни места.
Гърбавият мост и Часовниковата кула
Трявна посети ли се веднъж, неминуемо ще се завърнеш отново. Поне моето желание е такова. Калдъръмени улички, нагиздени дюкянчета с многообразна стока, произведена от самите търговци. А ароматът на кафе на пясък се разнася из целия град. Впечатляващи са Часовниковата кула, Гърбавият мост, църквата “Св. Архангел Михаил”, Славейковата къща, улицата на занаятите. Отделете време и се потопете в спокойствите, което цари тук.
Боженци
Легендата за болярката Божана, дошла по тези места заедно със своята челяд и установила се тук отеква из Боженци. Историята нашепва зад всеки ъгъл. Къщурките, дюкянчетата, шекерджийницата. Всичко това определя атмосферата в Боженци. В началото на октомври, времето бе все още доста гостоприемно и ни позволи да се разходим малко преди залез слънце из архитектурния резерват.
Поглед към Новото школо в дъното
Място, което те пленява не само със заобикалящия ландшафт, но и с неговата изначална атмосфера, лишена от суета, кич и фалш. Съветвам ви горещо да посетите Боженци по време на Коледа или Цветница, когато тук се разиграват традиционни обичаи като коледуване и лазаруване.
Етъра
Може би не сте чували името на Лазар Донков. Може би не знаете кой е този българин. Ако посетите Архитектурно-етнографски музей на открито Етър ще го запомните завинаги. Като част от голямата ни разходка из Централна България в началото на октомври успяхме да посетим Етъра. Толкова снимки съм гледала и все слушах колко интересно и любопитно място за посещение е.
Занаятчийската чаршия в Етъра
Надникнахме в няколко занаятчийски работилници. Разбрах как се прави шарлан, научих какъв занаят е сарачеството, опитах габровска боза и етърски симид. Истински впеатляващо място. А колко интересно е за по-големи дечица. Организират се различни работилници, в които те освен, че могат да наблюдават процеците по изработка на даден предмет, моггат и да се включат.Определено бих се върнала след няколко години отново. Историята за това как е създаден резервата е много интересна. Разказала съм ви я в статията, посветена на Етъра.
Соколски манастир “Успение Богородично”
Манастир, за който не знаех много преди да го посетя. Намира се на около три километра от Етъра. Девически. Посетихме го в един слънчев ден, с невероятно синьо небе, в разгара на есента. Заобикалящата го природна среда допринасяше за хубавото усещане, което имах. С интересна куполна църква, интересно изрисувана отвън, но за жалост бе заключена и не успяхме да надникнем вътре.
Част от манастирските сгради и чешмата със соколите
Построен през 1833 г от архиепископ Йосиф Соколски. В средата на двора има голяма каменна чешма с 8 чучура с формата на соколи. Дело е на Майстор Кольо Фичето. Соколски манастир е известен още с активното си участие в националноосвободителните борби. През 1856 г. тук се установява четата на капитан Дядо Никола.
Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил”
Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на около 220 км източно (североизток) от София по пътя през Севлиево. Оттам към Дряново. От Габрово отстои само на 20 км. Чудесна отправна точка за много от забележитеностите в тази част на Стара планина.
Реката и част от манастира
Един от най-важните духовни и културни центрове на България. Място, което неведнъж е опожарявано и разрушавано, но някак винаги е успявало да се въздигне наново с помощта, разбира се на родолюбивите българи.
Малко над манастира по добре поддържана павирана пътека стигнахме и до пещера Бачо Киро, която е една от най-забележителните пещери в България. Кръстена е на героя от Априлското въстание Бачо Киро, който се укривал в тайните й лабиринти.
Завършихме разходката с вкусен обяд в механата над манастира. Освен пътешественици сме и големи чревоугодници.
Велико Търново
Казвала ли съм ви, че Велико Търново е един от любимите ми градове в България. Била съм няколко пъти и всеки следващ го преоткривам отново, и отново. Имахме около половин ден и успяхме да посетим изложбата Мини България или иначе казано – известни природни, архитектурни и исторически забележителности в умален вид.
Мини България
Посетихме Великата лавра “Свети 40 мъченици”, с асансьор се изкачихме до хълма Трапезица, на който не бяхме ходили, а за който само бяхме учили. Впечатлена съм. Разкопките вървяха с пълна сила. И признавам си толкова много църкви на едно място не съм виждала. След това се отправихме към Царевец. Малката за наше спокойствие заспа и успяхме да се разходим спокойно из така добре познатите пътеки, да надникнем в Патриаршеския дворец, да видим Царския дворец, да погледнем от Балдуиновата кула…
Царевец
Времето ни притискаше и не успяхме да хапнем в едно от любимите ни заведения в старопрестолния град, но… все пак доста видяхме. А и ни чакаше дълъг път към София.
Преображенски манастир
Последната точка и последната посетена забележителност за 2018 година. Преображенски манастир. Живописно място, интересна история. Голяма част от манастирските сгради, както и звънарника са дело на майстор Кольо Фичето. Тук видяхме един изключителен стенопис, разположен върху външната стена на основната манастирска църква – “Кръговратът на живота”.
Преображенски манастир
Видяхме и голямата камбанария, както и части от скалния масив, който през 1991 година се отчупва от скалите над манастира. Още любопитни факти има, но тях предстои да ви разкажа в специално посветена статия за него.
