Амалфи и Позитано – перлите на Костиера Амалфитана

Област Кампания, Амалфийското крайбрежие, Costiera Amalfitana.

Една сбъдната мечта. Толкова съм разглеждала снимки, толкова съм чела  за Амалфийското крайбрежие… Случи се…

И ето, че още една мечта е сбъдната. Както вече съм ви разказвала екскурзията стартира от Неапол. В рамките на три дни, последователно бяха посетени : Ден 1-Неапол; Ден 2- Амалфийско крайбрежие, Ден 3- Помпей, Херкулан, Оплонтис, Стабия.

В ден 2-ри от това приключение рано сутринта се качихме на влак, който ни отведе до Соренто. Съветвам ви, когато пътувате из Неапол и Кампания и не разполагате с кола, закупете си Arte Card. Тази карта е с множество преимущества – два напълно безплатни входа на забележителности, останалите на 50 %, безплатен транспорт не само в Неапол, но и в цяла област Кампания ви позволява да се прекачвате от автобус на автобус, от влак на влак без да бързате и да се редите на опашки. Съветвам ви с две ръце за тази ArteCard.

След като пристигнахме в Соренто, точно под самата жп гара се намира и мястото, откъдето тръгват автобусите към Амалфи, Позитано и към всички останали бисери в перлата на Костиера Амалфитана.

За жалост времето не достигна за да посетим всички повече от 10 приказни крайбрежни градчета. Но оставяме си нещо и за следващия път.

Разходката започна от Соренто с първа спирка в Амалфи, след което към Позитано и после обратно към Соренто и Неапол.

Амалфи 

Амалфи е курортен морски град в Югозападна Италия, намиращ се в област Кампания. Отстои на 47 км от Неапол. Цялото крайбрежие край живописното градче е включено в списъка със световно културно и природно наследство на Юнеско. Населението наброява малко над 5000 души.

Плажът на Амалфи през октомври

Амалфи – едно от онези места, в които се влюбваш безмилостно и безвъзвратно от пръв поглед и за цял живот. Ще си позволя да цитирам думите на писателя Андре Жид от книгата „Аморалистът“ – „Нищо по-красиво не може да се види на земята…“. Тези думи ме впечатлиха силно още докато се подготвях за това пътуване. Нямах търпение да разбера какво ме очаква.

Пред градските порти

И ето, че автобусът ни остави на малко площадче, което се явява и гара. Тя се намира в най-ниската част на града, на самия бряг. Точно до нея е и кеят и градският плаж. Разходихме се по кея, направихме много снимки и се отправихме към вътрешността на Амалфи. Съветвам ви именно оттук да започнете разходката.

Тесни, тесни улички

Влизайки в същинско Амалфи ще преминете първо през малък площад Пиаца Дуомо, заобиколен от тратории и пицерии, от които любезни италианци ще ви приканват именно в тяхното заведение да седнете.

Площадът пред катедралата

Ние решихме, че ще обходим цялото градче или поне централната му градска част и след това ще се отдадем на гастрономически изживявания. Така и направихме. Разходихме се до самия край на центъра на града, който се разполога по оста на една тясна уличка. Толкова тясна, че през нея може да мине само 1 кола. От двете страни на улицата изникваха шарени дюкянчета със примамващи погледа сувенири, магнитчета и всякакви други изделия, предназначени за жадното туристическо око. В края на въпросния маршрут стигнахме до Музея на ръчната хартия, който се помещава в стара фабрика за хартия.

Фабрика за хартия в Амалфи

Обезателно го посетете. Обходихме центъра и вниманието ни бе привлечено от красива катедрала, която се издигаше нависоко. Катедралата на Амалфи се извисява нависоко, а в подножието и е малкия площад Пиаца Дуомо. Шестдесет и две стръмни стъпала ни отведоха към входа й.

“Свети Андрей”

Катедрала е посветена на Свети Андрей-патронен светец, както на Амалфи, така и на Русия и Шотландия. Интериорът на катедралата е пищен, предимно бароков. Съветвам ви да отделите малко време и да я разгледата. В двора на катедралата има малък манастир, катедрален музей, като там се намира и гробницата на Свети Андрей. Украсена с много рисунки на светци, фасадата е увенчана с голяма фреска на Свети Андрей.
След обиколката на „Свети Андрей“ си избрахме една от централните ресторанти и там се отдадохме на заслужена почивка. Опитахме вкусна паста, опитахме местното вино и разбира се не препусхнахме десрта и лимончелото.

Като цени, искам да ви споделя, че до момента, тази част на Италия (Неапол и Кампания) е определено най-достъпната като цени. Дори и в Амалфи, обядът ни излезе почти колкото един такъв във София.

Амалфийският бряг

Позитано 

“Позитано те разтърсва дълбоко. То е място-съновидение, което не е съвсем реално, докато си там, но става болезнено реално, щом си тръгнеш”– пише Джон Стайнбек през 1953 г. в статия за спписание Harper’s Bazaar. Той посещава Позитано и го описва като малко рибарско градче, за което знаят много малко италианци. След неговия разказ Позитано губи своята безизвестност завинаги и се превръща в една от най-желаните и посещавани дестинации в Италия днес.

Една запомняща се гледка към Позитано

Позитано е живописен курорт, разположен в област Кампания на провинция Салерно. Дом е на малко повече от 4000 души, като през лятото заедно с гостите и посетителите на града, бройката драстично нараства.

Едно от онези места, които те карат да загубиш ума и дума, да гледаш със широко отворени очи и уста, зейнала от великолепието на природата и архитектурното майсторство на местните. Трудно ще откриете човек, който не е чувал или виждал на снимка накацалите цветни къщички по склона на планината, а най-ниската част на града се мие от морето.

Спускане към самия център на красивото Позитано

Когато ние посетихме това красиво бижу, туристическият сезон не бе в пика си и може би и заради това бе една идея малко по-спокойно. Но ако отидете през лятото и особено, ако сте  с кола доста ще се поизпотите докато намерите място за паркиране. Уличките са тесни, платените паркинги са препълнени…

Ние бяхме улеснени с това, че бяхме с градски транспорт и нямахме проблем с паркирането.

Животът тук не спира…

Тръгвайки от високата част на града се спуснахме надолу… Пътчето се виеше, около него имаше китни кафетерии, джелатерии, магазинчета за сувенири, фрутерии с всевъзможни екзотични плодове и зеленчуци.

Спускайки се надолу се озовахме на малко площадче, отново цялото с малки кокетни магазини, галерии. И отново лимони, лимони… навсякъде под всякаква форма.

Изящна статуя на морския бряг

В най-ниската част на града всъщност се намира и самия център на града. В Позитано има доста историччески и архитектурни забележителности, въпреки, че те нямат популярността на други атракции в Италия. Това, което успяхме да видим и то само отвън, тъй като бе затворено и се извършваха реставрационни процеси бе църквата „Санта Мария Асунта“, която датира от XIII в и е известна с византийската живопис Черната Мадона.

Октомврийското слънце заслепява…

Тъй като не разполагахме с много време решихме да се отдадем на спокойна разхдка по калдъръмените улички, да вдишаме аромата на цъфтящи богимвилии и този на море. Слязохме до самия плаж, където ако разполагате с повече време може да се повозите на корабче и така от друга гледна точка да се насладите на красивия планински пейзаж с накацали цветни къщички и всичко това на фона на тюркоазено синьото море. Обезателно опитайте от тукашните десерти, сладоледи и лимончело.

Многозначителна табела

Оттук отново по виещия се нагоре път се изкачихме до основното шосе (широко, колкото две коли да се разминат и почти без тротоар за пешеходци), където изчакахме автобуса от Амалфи и потеглихме отново към Соренто и така бленувания Херкулан.