Археологически

Аул на Хан Омуртаг до село Хан Крум

Аул
Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

Аулът на Хан Омуртаг е едно от местата, които рядко се споменават в туристическите пътеводители, за мое съжаление. Голямата му значимост по време на Първото Българско царство, както и голямата сантиментална стойност, която има за мен, още от студентските ми години запалиха интереса ми към него и ето, че дойде удобен момент да го посетя. Аулът стана част от голямата ми екскурзия в Северна България това лято, като заедно с него посетих още Плиска, Преслав, Мадара и още над 20 интересни исторически и природни  кътчета на родината ни. В средата на месец януари 2017 г. културното министерство постанови нов статут на Аула, а именно паметник на културата от национално значение. Това, надявам се да доведе след себе си изграждане на нормална инфраструктура до обекта, провеждане на спасителни и обезопасителни дейности около самия паметник, поставяне на охрана, вход за самата забележителност, както и всичко онова, което заслужава тази древна българска светиня.

Къде се намира Аулът на Хан Омуртаг?

Това е интересен въпрос, наистина. Аулът се намира до село Хан Крум, на пътя между Велики Преслав и град Шумен. Интересното е, че на главния път има достатъчно табели, които указват как да стигнем до него, но веднага, след като се отклоним от пътя се кара доста време по разбит селски път, който най-вероятно се ползва от местните за земеделски нужди.

Аул на Омуртаг

Аулът на Омуртаг

За радост ние бяхме въоръжени с GPS координати и малко или много бях почти сигурна, че този път, посоката ще е вярна, за разлика от приключението, което имах по пътя за крепостта Петрич кале, за което ви разказах по-рано.Разгледай крепостта Петрич Кале И така тръгнахме да търсим аула по GPS-a, а той настоятелно ни водеше по разбития селски път в полето. За мое съжаление не бях посещавала Аула до сега и някак имах различна представа в главата си за това къде се намира. Мислех си, че ще е заобиколен с отлична инфраструктура, а самият обект ще е експониран прекрасно. Все пак това е единственият подобен обект в България открит към момента. Тази ми надежда се подсили от факта, че на главния път видяхме няколко големи кафяви табелки за Аула. Уви, не бях права. Пътят беше черен, труден за пътуване и доста дълъг. Сигурно карахме поне 4-5 км. по него. За огромна радост и GPS координатите, които ползвахме бяха правилни и се озовахме точно до чешмата, за която ни бяха казали.

Един съвет от мен. Когато обикаляте из България, ако искате да намерите някоя крепост, античен или средновековен град никога не питайте местните с името на града. Винаги търсете “разкопките”. Така успехът е немимуем 🙂

Какво представлява Аулът в днешно време?

Аул на Омуртаг

Аулът днес

След като пристигнахме и видях част от стените на аула подскочих от колата и се засилих към него, за да разбера, че в общи линии, че това което се вижда от колата е почти всичко. От Аулът се виждаха само няколко стени реставрирани до около метър височина и то потънали в растителност. За съжаление мястото се намираше между няколко ниви и никой явно не го поддържаше.  Останах много разочарована, като определено очаквах повече, но все пак се почувствах горда с многовековната ни история. Все пак хан Омуртаг е първият строител на територията на съвременна България. Невъобразимото чувство на гордост ме обвзе, обаче, като се сетих, че съм съвременник на още по-голям строител по нашите земи и някак това компенсира разочарованието ми от състоянието на аула. Помислих си, как би изглеждала една магистрала след 1300 години, усмихнах се, като се сетих за магистрала Тракия и се качихме в колата, защото следващата ни спирка ни очакваше.

История на Аула на Хан Омуртаг.

На територията на Аула при разкопки са открити следи от поселения още от римската епоха от III век, като дори не е доказано, че това са най-ранните поселения там. Следват културни пластове от късната античност и няколко пласта с определено силно готско присъствие, докато накрая на това място Хан Омуртаг не строи своят “нов аул” и мост над река Тича. Тази информация получаваме от известния Чаталарски надпис, който дава много полезна информация за строителството по времето на Хан Омуртаг.

Аул

Аул на Омуртаг

Проучванията на Аула датират от 50-те и 70-те години на миналия век, като още Карел Шкорпил локализира аула на това му място.

Какво значи Аул

Съществувало е вярване, че владетелят обитава избрана и протежирана от бога територия, до която обикновеното население не е имало достъп. От там идва и преводът на думата аул (ауле – дворец) или ойккос – дом, палат. В началото на IX век в гръцките извори резиденцията на българските владетели или мястото, където резидира българският владетел. Споровете в литературата за произхода са много, но няма да задълбавам, който се интересува може да прочете много по темата в книгата на Рашо Рашев – Българската Езическа Култура VII – IX век.

Готското присъствие

Тодор Балабанов успява със сигурност да датира готското присъствие в ареала на аула при разкопките си в началото на 2002 година. Неговите проучвания показват, че това е готски ареански епископски център, като под една от могилите в района е открита голяма епископска църква. В непосредствена близост до нея в по-малка могила е открита друга по-малка църква датирана също от IV век. В нея са открити и най-ранните християнски стенописи на територията на България. Ученият смята, че това е лична църква на готския епископ Вулфила, който е създател на древногерманската азбука и е първият превел Библията на готски. В района са открити още много находки, подсказващи силното готско присъствие, като дори в един от гробовете е намерена жена с изкуствена деформация на черепа, което говори за благороден произход.

Прабългарски период

Според Чаталарския надпис аулът е изграден през 822 г. по времето на хан Омуртаг и е построен по модела на столицата ни Плиска, като повтаря в силно умален мащаб схемата на столицата. Налични са землено, дървено и каменно укрепление, разположени концентрично. Няма да ви занимавам с подробности около градежа и датировката му, но ще кажа, че според повечето му проучватели, аулът е бил изграден като умалено копие на Плиска, не случайно. Предполага се, че това е била една от резиденциите на хана, от която той активно контролирал земите си. Наличието на граждански и обществени сгради, както и казарми, както и  на укрепен център също предполага, че ханът е прекарвал достатъчно време там, за да подсигури себе си и приближените си. Намерени са още езическо светилище (капище) и други постройки, като баня. Аулът е бил едно от трите най-важни места свързани с българската държавност през езичеството, заедно с Плиска и другият аул на Омуртаг, запечатан в каменен надпис, като “стар дом на Дунава”, който все още със сигурност не е локализиран, но се предполага, че е Дръстър, днешният град Силистра.

На плановете може да видите как е изглеждал самият аул и ясно да разграничите трите отбранителни вала.

Аул на Хан Омуртаг

Трите укрепителни вала на аула.
2007: Р. Рашев Българска Езическа Култура VII-IX век, 502 – 503.

А на тази схема се вижда каменното укрепление (крепост):

Аул на Хан Омуртаг

Вътрешното каменно укрепление.
2007: Р. Рашев Българска Езическа Култура VII-IX век, 502 – 503.

Какво друго да посетим в района?

Районът на Шумен е изключително богат на забележителности. За радост успях да посетя най-важните от тях – Археологически резерват Плиска, Преслав, Манастирът Патлейна, Мадарският конник и крепостта, както и Шуменската крепост.

Виж още 17 феноменални места в Северна България

 

Остави коментар

В момента потребител разглежда:
В момента потребител разглежда: