Археологически

10 гробници в Долината на тракийските царе

Долината на тракийските царе-2
Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

“Долината на тракийските царе” – това наименование се дава от археолозите на район с около 1000 могилни некрополи, по време на археологическите проучвания в периода 1992-1997 г. в Казанлъшката котловина. Според учените в “Долината на тракийските царе” по подобие на “Долината на египетските фараони” в Египет са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация.

Към 2012 г. са проучени едва 100-на могили от общо около 1000 съществуващи.

Няколко пъти съм посещавала отделни могили с прилежащите им гробници, но съвсем скоро направихме обиколка на всички достъпни в момента, с изключение на две-за които ни казаха, че не функционират към момента. Оказа се, че след предварителна уговорка с екскурзоводи в Музей “Искра” и до тях може да се стигне -“Светицата и “Голяма Арсеналка”. *Тази информация получих от представител на музея.

Казанлъшка гробница

Тракийската горбница в Казанлък е един от шедьоврите на тракийското строително и изобразително изкуство. Определено тя е и най-известната гробница в Долината на тракийските царе! Намира се в парк Тюлбето. Открита е случайно по време на изкопни работи в могилен насип през 1944 г.

Била е под могилен насип, който пък е част от голям некропол, разположен в близост до столицата на Одриското царство – Севтополис.

Гробницата има гробна камера, покрита с кошеровидно-камбановиден купол и дромос към нея. И двете помещения са иззидани с тухли. Към този дромос водят два успоредни зида, които образуват нещо като предверие. Цялата гробница е била покрита с каменна риза и отгоре е бил натрупан насипа.

Казанлъшка гробница

Входът

Световната си известност и признание от Юнеско, Казанлъшката гробница придобива със своите невероятни стенописи, разказващи за смъртта и обожествяването на погребания владетел и неговата съпруга.

 Знаете ли, че?: Гробницата е първият български паметник, който е включен в световната съкровищница на ЮНЕСКО.

В гробницата са открити кости на мъж и жена, а в коридора-скелет на кон. В могилния насип са намерени  различни глинени фрагменти от съдове, незначителен брой златни предмети. Най-вероятно гробницата е ограбена още в древността. Около Казанлъшката гробница още през 1946 г. е изградено защитно съоръжение, с цел да се съхрани и предпази от атмосферните услови. В днешно време достъпът до нея е ограничен. Непосредствено до нея се намира и точно копие на оригинала, в което всеки може да влезе, разгледа и снима.


За посещение си отделете:

0:30 часа


Казанлъшката гробница е подходяща за:

         


Работно време:

Всеки ден: 09:00 – 17:00 часа


Цени за вход:

6 лв. възрастни/2 лв. за учащи


Кога да се посети:

            


Оструша

Оструша е любимата ми гробница в долината на тракийските царе, ако мога така да се изразя. Гробнично – култовият комплекс се намира край град Шипка.  Оструша е открита прз 1993 г. Датирана е в средата на  IVвек пр.Хр. На площ от 100 кв.м са разположени шест помещения, едно от които представлява саркофагоподобна камера. Двете помещения, долепени до нея са без вход.

Любопитно?: Тук за пръв път в Тракия е регистрирано използването на златото като материал за инкрустация.

Много впечатляващ е касетиранният таван на централната гробна камера, чийто изображения са истински шедьовър и включва изящни стенописи-човешки портрети, композиции от хора и животни. Пред комплекса са разкрити ритуално натрошени керамични съдове и архитектурни детайли. Гробницата е ограбена още в древността, като непокътнато е останало само югозападното помещение. В него е бил погребан кон с богата конска амуниция, открита е още позлатена яка-нагръдник и два сребърни съда.

Оструша

Друг поглед към тавана на Оструша

С цялостното си решение, архитектурни специфики, полихромна украса и находки, съоръжението под могила Оструша се отличава като един от най-представителните паметници на тракийската надгробна и култова архитектура за своето време.


За посещение си отделете:

0:30 часа


Оструша е подходяща за:

         


Работно време:

Всеки ден: 09:00 – 17:00 часа


Цени за вход:

6 лв. възрастни/2 лв. за учащи


Кога да се посети:

            


Голяма Косматка

Гробницата в Голяма Косматка е открита през есента на 2004 г. по време на археологически разкопки на международната експедиция ТЕМП с ръководител Георги Китов в сътрудничество с исторически музей “Искра”-град Казанлък и направи Долината на тракийските царе известна в цяла Европа!

Могилата е насипана през първата половина на V век като свещен хълм. По-късно, през същия век най-вероятно е прокопана траншея и така е изграден монументалният храм, който очарова хиляди туристи днес.

Голяма Косматка

Бронзовата глава в Голяма косматка

Храмът се състои от представителна фасада и три помещения. Строителният материал е от добре обработени каменни блокове. Първото помещение е покрито с двускатен покрив, второто – кръгло помещение с куполовидно покритие. И двете помещения са изградени от отделни блокове, които са стабилизирани един към друг с помощта на железни скоби, залети с олово. Третото помещение представлява саркофагоподобна камера, направена чрез издълбаването на един гранитен блок, върху който е поставен втори с оформено двускатно покритие. Вратата на камерата е била затваряна с двукрила мраморна врата, всяка страна на която е с гравирано изображение на Медуза Горгона.

Към фасадата на изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. На няколко метра от тази фасада е намерена грижливо положена бронзова глава, вероятно изображение на погребания тракийски владетел. Сред останалите много ценни находки е един златен венец, чийто листенца са ритуално накъсани и разхвърляни из гробната камера, бронзов шлем и два наколенника, изящни златни украси за конска амуниция. Учените асоциират разкрития паметник с историческата личност на Севт III. Това е и една от най-запазените откъм намерени артефакти гробници в Долината на тракийските царе.


За посещение си отделете:

0:20 часа


Голяма Косматка е подходяща за:

         


Работно време:

Всеки ден: 09:00 – 17:00 часа


Цени за вход:

6 лв. възрастни/2 лв. за учащи


Кога да се посети:

            



Хелвеция

Eдна от двете новооткрити могили, заедно с Грифоните, която посетих при обиколката си из Долината на тракийските царе. Тя е част от могилния некропол около Шушманец, за който също ще ви разкажа. Намира се близо до град Шипка. Могила Хелвеция е разкрита по време на проучванията на експедиция ТЕМП с ръководител Георги Китов през 1996 г.

Хелвеция

Хелвеция

Самата гробница се намира в южната част на могилния насип. Разполага с дълъг дромос (коридор), изграден от различни по големина и обработка каменни блокове с глинена замазка. Дромосът води към правоъгълна гробна камера и отворено предверие, покрити с общ конзолен свод. Той също е изграден от добре обработени каменни блокове, укрепени със залети с олово железни скоби. Дромосът е прилепен в по-късно време към същинската гробница. За това се съди по закритата част при неговото изграждане мазилка на фасадните стени.

Стените на гробната камера и предверието са измазани с тънък пласт щукова мазилка, имитираща зидария. На места, където мазилката е нарушена се виждат многоцветни стени, което според проучвателя означава най-малко два периода на използване. Подовете на помещенията са покрити с тънка варова замазка.

Влизането става по дървена рампа, целяща да съхрани оригиналното покритие.


За посещение си отделете:

0:15 часа


Могила “Хелвеция” е подходяща за:

         


Работно време:

Всеки ден: 09:00 – 17:00 часа


Цени за вход:

6 лв. възрастни/2 лв. за учащи


Кога да се посети:

            


Грифоните

В непосредствено съседство с Могила Хелвеция е разположена и Могила Грифоните или както още често се среща Могилата на Грифоните. Съоръжението е открито през 1996 г. като част от редовната експедиция на ТЕМП. Намира се между градовете Шипка и Шейново. Доста прилика могат да бъдат намерени между нея и гробницата в Голяма Арсеналка ( която за съжаление не може да бъде видяна днес). Това дава аргумент за едно сходно датиране в късния V век -началото на IV век пр. Хр.

Грифоните

Грифоните

По подобие на много други гробници в Долината на тракийските царе и Грифоните е изградена в южната част на вече съществуваща могила. Планът на гробницата включва: куполна камера, правоъгълна предгробна камера с двускатно покритие (аналог с Голяма Арсеналка), фланкирана от монументална фасада, към която по-късно е добавен дромос. Входът към предгробната камера е оформен пластично подобно на едикула, която включва йонийска рамка за врата и фронтон с палмети.

Тук отновно са разчетени минимум два периода в използването на гробницата, обусловени от различното подови нива в гробната камера и удължаването на дромоса.


За посещение си отделете:

0:15 часа


Могила “Грифоните” е подходяща за:

         


Работно време:

Всеки ден: 09:00 – 17:00 часа


Цени за вход:

6 лв. възрастни/2 лв. за учащи


Кога да се посети:

            


Шушманец

Храмът в могила Шушманец част от могилен некропол, включващ могилите Хелвеция и Грифоните, край град Шипка, разкрит през 1996 г. и е в центъра на Долината на тракийските царе. Ритуалният комплекс датира от IV век, използван е и като гробница. Уникалността си дължи на архитектурното си решение – единственият тракийски храм с колони и в предверието, и в камерата. Гробницата се датира в IV век пр. Хр.

Състои се от широк коридор, който с размерите си наподобява двор, представителна фасада,  предверие с полуцилиндричен свод, който се подпира от  и кръгла куполна камера, чиято повърхност е покрита с фина блестяща мазилка. В средата на предверието има красива йонийска колона, докато в гробната камера се издига масивна дорийска колона.

Шушманец

Шушманец

Върху пода на предверието са намерени кости от 6 животни- четири коня и две кучета. Смята се, че са принесени в жертва като част от погребалната церемония. От вътрешната страна на предверието са били монтирани две масивни касетирани каменни врати, украсени със стилизирани слънчеви дискове, оцветени в червено. Тази врата с двете си крила днес лежи в коридора.

Интересна е украсата на камерата. Стените и са разпределени в три пояса, отразяващи представите на траките за устройството на света – подземен, реален и небесен свят. В северната част на гробната камера е било разположено каменното ложе, разбито при многократните влизания в гробницата. Липсата на точен за датироква гробен инвентар, позволява на учените да датират съоръжението единствено по архитектурните особености на гробницата.


За посещение си отделете:

0:30 часа


“Шушманец” е подходяща за:

         


Работно време:

Всеки ден: 09:00 – 17:00 часа


Цени за вход:

6 лв. възрастни/2 лв. за учащи


Кога да се посети:

            


Светицата

През август 2004-та година край град Шипка е открита тракийска гробница, саркофагоподобен тип в могила Светицата. Гробницата е с размери 178 на 316 см, ориентация изток-запад. Градежът и е от каменни блокове, предварително положени в голяма яма. Тя е покрита с шест трапецовидни каменни блока с дължина над 2 м с форма на паралепипед, което и придава саркофагоподобна форма.

По вътрешната част на гробната камера се личат следи от оцветяване – червено и черно-два сакрални за траките цвята. По стените на камерата на железни куки са били окачени погребални дарове. Откритите кости на дъното на саркофага се предполага, че са на войн ( според някои изследователи това е одриският владетел Tерес I). Погребан с пълно войнско снаражение.

светицата

Светицата. Снимка – wikipedia

Сред уникалните находки са: бронзово-желязна броня, на чиято лицева и гръбна част има барелефи с човешка мускулатура, пръстен-печат, както и още множество артефакти. Най-значимият сред тях е златната фиала, моделирана като човешко лице или по-позната като златната маска на Терес от Светицата. Определено тази маска е и един от символите на Долината на тракийските царе. Изработена е 23-каратово злато, с тегло над 600 грама. Датировката на маската според направеният й стилов анализ я отнася към средата на V век пр. Хр. По нея се датира и използването на самата гробница.

За съжаление към настоящия момент на посещението ми на Долината на тракийските царе не успях да посетя Светицата и Голяма Арсеналка. Обясниха ни, че не се отворени з апосещение. И двете са по-отдалечени от останалите могили-гробници. Към днешна дата и справка в музей “Искра” се оказа, че за да бъдат посетени е необходима предварителна заявка към Музея в Казанлък. Цената е 3 лв. Работно време 09:00-17:00. Така, че когато се отправите нататък ангажирайте екскурзовод от музея за да ви разходи из тях.


За посещение си отделете:

0:30 часа


“Светицата” е подходяща за:

         


Работно време:

Всеки ден: 09:00 – 17:00 часа

С предварителна заявка


Цени за вход:

3 лв. възрастни/2 лв. за учащи


Кога да се посети:

            


Голяма Арсеналка

Тракийската гробница в могила Голяма Арсеналка, открита през 1995 г. Става обект на интерес за научния свят след като са регистрирани три иманярски изкопа в могилата. Проведени са геофизични проучвания, които установяват аномалия в южната периферия на могилата. Това дава възможност на експедиция Темп добре да подходи и да организира проучването на гробницата.

голяма арсеналка

Голяма Арсеналка. Снимка – wikipedia

Тя е най-представителната сред каменните тракийски гробници в долината на тракийските царе и най-съвършено планирана и изградена и няма паралел сред запазените подобни градежи нито в Долината на тракийските царе, нито другаде. Датирана е в края на V век. пр. Хр. Има представителна фасада, предверие и куполна камера. Входовете към помещенията са се затваряли с двукрили каменни врати. Подът на гробната камера е покрит със специално подредени каменни плочи. В центъра на кръглата камера на пода има кръгъл гранитен блок, с вдлъбнатина в средата, около който са подредени пръстеновидно три пояса от плочи. Камерата е открито съвършено празна. Гробното ложе свидететлства за погребение. В предверието са открити кости на кон, част от позлатен нагръдник и две малки златни украшения.


За посещение си отделете:

0:30 часа


“Голяма Арсеналка” е подходяща за:

         


Работно време:

Всеки ден: 09:00 – 17:00 часа


Цени за вход:

3 лв. възрастни/2 лв. за учащи


Кога да се посети:

            


Сашова могила

Гробницата Сашова могила е отхрита от екипа на Георги Китов през лятото на 1995 г в рамките на експедиция ТЕМП, за която вече стана дума. Състои се от коридор и 2 помещения, разположени по дължината на осовата линия; изградена от големи блокове от бял, червен, зелен и черен камък.

сашова могила

Схема на гробното съоръжение. Източник на снимка:wikipedia

Погребаният тракийски владетел е положен върху каменно ложе; богат гробен инвентар – плетена желязна ризница, бронзов шлем, желязно умбо (централната част от щит), железен меч, златна фибула, сребърна фиала и др. съдове. На пода са открити кости от кон, желязна юзда, украшения от сребро, бронз, желязо. Стенописи по страничните стени на входа към гробната камера – бойни и ритуални сцени.

 Градски легенди: Нещо интересно, което прочетох, докато подготвях статията и което бих споделила с вас е, че при проникването на екипа на експедиция ТЕМП в подмогилното съоръжение при Сашова могила, помещенията на гробницата се оказали пълни до горе със змии. Според дама-участничка в експедицията влечугите били толкова много, че съскането ужасило участниците в разкопките. Древно поверие гласяло, че оскверняването на тракийски гроб е престъпление, което се наказва изключително жестоко чак до десето коляно. Все пак всичко това може да е и само една измислица и желание на жълтата преса да всее смут…

На база открият археологически материал може да се предполага, че последното погребение в камерата е извършено през първата половина на II в.пр.Хр. Учените допускат, че няколко десетилетия съоръжението е било използвано като мавзолей, като през това време е било поддържано и доизграждано. Предположението на Георги Китов е, че гробницата е построена в средата или втората половина на III в.пр.Хр.

*Намерих информация, че в гробното съоръжение се влиза отново със заявка. Не съм я посещавала и не мога да дам повече информация. Но няма как да не бъде включена в настоящата статия.

Сарафова могила

Още една могила, която не съм посещавала, но която няма как да пропусна в настоящата статия. Сарафова могила се намира близо до село Крън, на около 5км северно от Казанлък. Могилата е разкопана отново от екипа на Георги Китов и експедиция ТЕМП през септември 1995. Откритият подмогилен храм се датира към IV–II в. пр.Хр.

Комплексът се състои от коридор, изграден от добре обработени каменни блокове, и две правоъгълни помещения иззидани от много добре изработени тухли. Стените на помещенията са покрити с щукова мазилка и хоризонтални пояси в бяло, черно, червено, оранжево, жълто. Със сигурност, поне на мен ми напомня за още две тракийски изрисувани гробници.

сарафова могила

Сарафова могила. Снимка: opoznai.bg

Гробницата в Сарафова могила е била ограбена още в древността. При направените проучвания са открити останки от скелет на кон (в коридора на комплекса), дребни предмети от злато и сребро, позлатени глинени украси и амулети.

*Не разполагам с информация, дори и с предварителна заявка дали се допускат посетители.

 

Накратко ви разказах за този необятен тракийски свят, чиито наследници сме ние, българите. За мое голямо щастие, освен, че съм изучавала всяка една гробница в детайли, хубавото е, че имах възможността да се докосна до повечето от тях.

Бих ви посъветвала да отделите и време за Музей “Искра” в Казанлък, където пък може да видите много от намерените в гробниците експонати.
Препоръчвам ви да посетите и мегалитът над Бузовград, разположен съвсем близо до Казанлък. Впечатляващ е!

Пожелавам ви незабравими моменти с тракийското наследство. Ще ви запознавам с всяка от посетените могили-гробници от мен в следващите седмици.

SaveSave

SaveSave

SaveSave

Долината на тракийските царе
  • Локация
  • Информационни табла
  • Екскурзоводско обслужване
5
Sending
User Review
4.83 (6 votes)

Аз съм Автора

Юлия Вукова

Юлия Вукова

Здравейте, аз съм Юлия и това е моят блог за туризъм и пътешествия. Обичам да пътувам във всяка свободна минутка и да споделям с вас любимите си места.

5 коментара

  • Относно гробниците в Долината на тракийските царе… към кого или къде трабва да се направи заявката за посещение 🙂 Благодаря!

    • Най-добре да отидете на място в Хелвеция – там бяха екскурзоводите. Но, и да посетите първо исторически музей “Искра” в града и там да уговорите посещение, няма да сбъркате 🙂

  • Здравейте,
    това с градките легенди е силно преувеличено. Изобщо не е вярно, нищо от твърденията по-горе.
    Между другото входа за Хелвеция и Грифоните трябва следващите две години мисля да е свободен.

    • Възможно е да не е вярно. Както съм описала, това е нещо, което съм прочела, стори ми се интересно и затова го споделям 🙂 А дали е вярно или не знаят само участниците в разкопките 😉

Остави коментар

В момента потребител разглежда: