6 забележителности във Велико Търново

След посещението ни на Соколски манастир, крепостта Хоталич, Боженци, пещера Бачо Киро, Дряновски манастир и Етъра дойде и последния ден от нашето пътуване. Той бе посветен на Велико търново и Преображенски манастир. Всеки път, когато посетя Велико Търново сякаш наново и наново се влюбвам в този град. Малък, пъстър, звучен, с история и характер, град, в който винаги има какво да научиш. Така, че ако все още не сте идвали тук, отделете време и го направете при първа възможност. Това бе четвъртото ми посещение на града. Надявам се, не и последно.

Не претендирам за изчерпателност за всички възможни места за посещение в града. Тази статия описва моето посещение и това, което посетихме ние.

1. Църква “Св. Четиредесет мъченици”

Първото място, на което дойдохме. Посещавала съм го няколко пъти, а колко много сме го коментирали и изучавали в университета… и винаги, всеки път, когато дойда ми е интересно.

Под моста на Янтра, вляво се вижда “Св. 40 мъченици”

Църквата “Св. 40 мъченици” е съградена и изографисана по желание на цар Иван Асен II, в чест на победата му над Теодор Комнин през 1230 г. В средата на века около църквата се обособява манастирския комплекс “Великата лавра”. Това място е център на важни исторически събития. Тук се намират едни от най-забележителните паметници на българската средновековна история – Колоните на хан Омуртаг и цар Иван Асен II, както и една колкона от времето на хан Крум. Доста небивалици съм чела, че тук е погребан цар Калоян. След обсадата на Солун, при която той починал, българските войски пренасят тялото му в столицата и се смята, че е погребан тук. Но не искам да влизам в излишни разсъждения…

Тук се намират и гробовете на един от най-великите български царе Иван Асен ІІ и неговата съпруга Ана-Мария. В храма са се пазели мощите на св. Иларион Мъгленски. Тук е и гробът на св. Сава Сръбски. По-късно мощите му са пренесени в Сърбия, но гробът му и сега продължава да е обект на поклонничество. Църквата “Св. 40 мъченици” е свързана с редица събития от най-новата история на България, когато на 22 септември 1908 г. тук цар Фердинанд обявява независимостта.

Част от интериора на храма “Св. 40 мъченици”

2. Църква “Св. Св. Петър и Павел”

След като разгледахме църквата “Св. 40 мъченици” се отправихме към църквата “Св. Св. Петър и Павел”, която също се намира в северното подножие на Царевец. Издигането на храма се свързва с пренасянето на мощите на свети Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Царевград Търнов. през 1204 г. По-късно около църквата се обособява манастирски комплекс. Това е дело на съпругата на цар Иван Асен II.  След като столични Търновград пада под турско робство през 1393 г. манастирът поема функциите на патриаршеска резиденция. В периода 1416-1439 г. българската самостойна патриаршия е понижена в ранг митрополия, комплексът около църквата “Св.Св. Петър и Павел” става митрополитски комплекс, а самия храм – митрополитска катедра.

“Св.Св. Петър и Павел”

3. Парк Мини България

Изключително впечатляващо. “България на длан”. Прекрасен парк, под хълма Царевец.

Паркът има площ от 12,5 декара и тук са разположени едни от най-известните забележителности на България – природни, археологически, исторически. В рамките на по-малко от час имахме възможността да се разходим до Плиска, Плевенската панорама, да разгледаме Евскиноград, да се изкачим до паметника Шипка, да надникнем в двореца в Балчик. Не мисля, че трябва да издавам повече. Обезателно, ако имате път към Велико Търново, отделете си време и посетете експозицията на открито “Мини България”. Паркът е открит през 2017 година. Доколкото разбрах предстоят още макети на известни местенца в България. Всичките макети са изработени в мащаб 1:25 от пластмаса PVC.

Ех, този Царевец. Толкова величествен и обаятелен. Това е един от най-големите емблеми на България според мен. Макар и тук да съм идвала няколко пъти, всеки път ми е приятно и в никакъв случай скучно. Този път бяхме вече трима. През цялото време докато сe разхождахме из Царевец и Трапезица Kaри спеше в раницата и пропусна доста места и обекти, за които бих искала да и разкажа. Но тя така или иначе е много малка и нищо не би разбрала. Пак ще се върнем след години тук, живи и здрави.

А сега малко повече за Царевец.

Царевец

Както знаете повече от два века Царевград Търнов е бил столица на Второто българско царство. Мястото, на което са се вземали най-важните за държавата решения в политическо, културно, религиозно и административно отношение. Столичният град се разпростира върху укрепените с мощни крепостни стени хълмове Царевец, Трапезица, Момина крепост, склоновете на река Янтра и надзаливните й тераси. Стратегическото положение на хълма Царевец, както и естествената ми непристъпност  предопределят тук да е седалището на върховното управление на държавата.

Царевец е разполагал със сложна укрепителна система, която е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта. Главният вход е от запад. Защитен е от четири последователни порти с надвратни кули. Пред първия мост е имало дървен подвижен мост. В самото начало на крепостта, в близост до най- вътрешната порта са били разположени казармените помещения.

Патриаршията и дворецът

Два са основните ансамбъла на Царевец. Патриаршеският и царският дворец. Патриаршията – мястото, от което се осъществявало цялото административно управление на църковния живот. Патриаршеският комплекс заемал площ от 2413 кв.м. В него се намирали библиотеката, скрипторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, неговите приближени, килиите на монасите. Храмът “Възнесение Господне” и днес гордо издига снага на най-високата част на Царевец. Разполагал се е във вътрешния двор на патриаршеския комплекс. Тук се пазели мощите на св. Михаил воин, както и на канонизираните от българската църква за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III. Докато се разхождахме край храма камбаните забиха с ангелски гласове. Стенописите във вътрешността на храма са дело на художника Теофан Сокеров. Мащабните композиции представят значими личности и най-важните моменти от средновековната ни история.

Патриаршеският дворец

Продължихме към царския дворец, който се разполага непосредствено под патриаршеския комплекс. В двореца на българските царе живеят едни от най-известните и значими средновековни владетели и техните приближени. Тук се чертаела историята на България. Най-внушителният ансамбъл в столицата, разположен на площ на 2872 км. Разхождайки се в двореца тръпки ме побиха…. Само мисълта какви велики личности са се разхождали по тези места.

Дворецът

Задължително посетете Балдуиновата кула. Този път не се изкачих по стълбището й, тъй като щеше да ми е доста трудно със спящото в раницата бебе.

Царевец

По пътя към Балдуиновата кула има огромен резервоар за вода, който е с навес и няма как да не забележите.

През столичния период в крепостта са функционирали 23 храма и 4 градски манастира. Техните фасади са били изпълнени в типичния за епохата живописен стил, а вътрешността им е били покрита с великолепни фрески.

Работно време:

Април-Октомври: 8:00 – 19:00
Ноември-Март: 9:00 – 17:00
Влизането на посетители се преустановява 1 час преди края на работното време.

Профилактика

Понеделник: 9:00 – 12:00

5. Трапезица

Да си призная Трапезица бе мястото, на което нямах търпение да отида, когато решихме да посетим Велико Търново като част от голямото ни октомврийско пътуване в Централна България.

Знаех, че имаме два варианта за да се качим на хълма Трапезица, където се разполага Архитектурно – музеен резерват Трапезица – или по екопътеката или с новоизградения фуникуляр (малка кабина, която се движи по релси). Познайте кой вариант избрахме. Точно така – избрахме фуникуляра. Тъй като хванахме обедната почивка на “машиниста” се наложи да почакаме малко. Междувременно имайте в предвид, че фуникулярът работи само от май до октомври. При силни дъжд, вятър или екстремно високи температури над 35-40 градуса той не функционира. Понеделник е ден за профилактика.Движи се по разписание в часовете между 9-17 часа.

На път към Трапезица

В рамките на 3-4 минути се изкачихме и се оказахме в непосредствена близост до северната порта. Непосредствено до нея е разкрита значителна по мащаби сграда с площ 660 кв. м., за която се смята, че е изградена от братята Петър и Асен преди въстанието от 1185 г.

Трапезица. В една от църквите.

Както знаете Трапезица е кварталът-крепост на столицата Търновград. От три страни покрай хълма минава река Янтра. Естествено защитен от високия скален венец, хълмът Трапезица имал здрави крепостни стени, следващи неговите извивки. Площа на крепоста е около 80 дка. Тук са разкрити множество църкви, като разкопките продължават и днес. Освен църквите са разкрити още военен комплекс и голяма част от укрепителната система.

Поглед към Царевец откъм Трапезица

Църквите на хълма са били богато украсени със стенописи и цветни мозайки. Пластичната украса също е била забележителна пиластри, ниши, слепи арки и други архитектурни елементи.

Няма да се впускам в подробно описание на всяка една от църквите, които видяхме, но си мисля, че църква № 8 заслужава внимание.  Тя е най-голяма по площ и е известна с това, че тук са били поставени мощите на пренесения от Средец (София) св. Иван Рилски.

Освен, добре направените алеи, които позволяват да се стигне до всяка от разкритите сгради, за най-любопитните е построен и малък музей с мултимедия, който запознава посетителите  с историята на хълма. Подредена е и богата експозиция с предмети намерени тук. Всичко това дава възможност на посетителя да се запознае с бита и ежедневието на аристокрацията и обикновените жители в един от градските квартали.

Времето бе доста слънчево, тък като вече минаваше обяд и макар, че бе октомври, температурата и слънчевите лъчи не прощаваха.

Работно време:

Април-Октомври: 8.30 – 19.00
Ноември-Март: По предварителна заявка за организирани групи.
Влизането на посетители се преустановява 1 час преди края на работното време.

Профилактика

Фуникуляр – понеделник

6. Шишманова баня

„Шишмановата баня“ е един от най-автентичните паметници на културата на Второто българско царство. Намира се в  подножието на  Царевец, между църквите „Успение Богородично” и „Св. Св. Апостоли Петър и Павел”,  за която вече ви разказах.  Наречена е Шишманова, тъй като преди да се проведат археологически разкопки се е смятало, че е построена по времето на последния търновски цар Иван Шишман – около или след 1371 г. Всъщност нейното строителство може да се датира най-общо в XIV в., а нейното използване продължава и в следстоличния период на града – до края на XV в. и началото на XVI в. Сградата на банята е отбелязана върху плановете на града още от Карел Шкорпил редом с останките от крепостни съоръжения, църкви и сгради на хълмовете Момина крепост, Хисаря /Царевец/, Трапезица и в Асенова махала.

Шишманова баня

Банята е изцяло проучена при археологически разкопки през 1983–1984 г. Тя е ориентирана в посока север-юг. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Вътрешността на помещенията е измазана с розов хидрофобен хоросан.
Според направените проучвания в банята има общо 6 помещения – котелно, 4 къпални и съблекалня.

Разходихме се и разгледахме. Все пак това е образец на една от най-добре запазените средновековни бани в България.

Работно време:

Април-Октомври: 9.00 – 18.00
Ноември-Март: По заявка (30 мин. предварително) на 0885/ 144 622

Това бяха местата, които посетихме при това посещение на Велико Търново. Останаха още няколко, които все още не съм посетила, но нали знаете… Винаги си оставям нещо, заради което да се върна отново.

След посещението на Велико Търново се отправихме към Преображенски манастир, който се намира само на няколко километра от старопрестолния град.