Лятото е тук. Синоптиците и географите може да поспорят с мен, че лятото започва на 20 юни, но ако мога спокойно да захвърля дългия ръкав на дъното на гардероба, значи е време за лятно настроение. С други думи идва време за сладолед, слънце и море. А кое е мястото, което предлага по много и от трите? Всъщност тези места са не едно или две, но в момента ще се спра на Италия. Да, любимата Италия. Не тази, която знаем от Рим, Милано и Венеция (макар и трите да са невероятни места), а една по-малко известна. Става дума за Италията на Триест, Бергамо и Санремо. Три места, които мечтая да посетя. И разбира се, преди да предприема дадено пътуване старателно проучвам и подготвям местата, които искам да видя и посетя.
Триест
Започвам от най-близката по суша дестинация до България – Триест. Градчето, което е било достатъчно интересно, че да грабне интереса на Джеймс Джойс и Ърнест Хемингуей.
Триест се намира в североизточната част на Италия, но е толкова близко до Словения, че граничи с Балканския полуостров. Често съм срещала определението за Триест “Италианската врата към изтока”. Но Триест си е на 100% Италия. Архитектурата, кафенетата и храната… Всичко тук напомня за Италия.
Из площада
Просто Триест!
Централният площад “Обединена Италия” или Пиаца Унита е заобиколен от три страни с масивни сгради, от които паралелно на морето се намира общината. Това представлява най-големият европейски площад с изглед към море. Тук се намира и пристанището, на което ежедневно акустират стотици кораби от цял свят. Много мечтая да се кача на круизен кораб и да пътешествам с него (тема на друг разговор).
Круизен кораб…
Подготвяйки се за Триест, разбрах, че и тук подобно във Венеция има Канале гранде. Не бил толкова внушителен, колкото венецианския, но все пак си е истински воден булевард в града.
Разбира се, не бих пропуснала и римския театър, който се намира в подножието на хълма Сан Джусто. Интересен обект, чиито останки напомнят за славното имперско минало на Триест. За изграждането на театъра е използвана едната страна на хълма, която древните римляни са изкопали, а след това са построили театъра от добре обработени каменни блокове. Статуите, намерени в театъра в момента могат да бъдат видени в градския музей. Не бих го пропуснала.
Из улиците на Триест
Да не забравим и дворецът Мирамаре, който се намира в околностите на Триест. Дворецът е построен в шотландски стил, върху надвиснала скала над морето. Построен е в периода 1856-1860 г. като резиденция на австрийския ерхерцог Максимилиан. Около двореца се разгръща просторен парк с вековни дървета и цветни градини. Представям си как си стоя в този прекрасен парк, съзерцавайки морето.
Канале Гранде. Източник: italia-ru.com
Нямам търпение след като обиколя всички интересни места на Триест да се впусна в едно безцелно и лежерно обикаляне из малките криволичещи улички. Да взема едно малко еспресо, един сладолед с вкус на шам-фъстък ( познати разказват, че този сладолед е феноменален) и да поседя на някоя спокойна пейка или да отскоча до кея и загледана в морето и пристигащите и заминаващи круизни кораби да планирам следващия ден от екскурзията ми.
Бергамо
Бергамо се намира в небезизвестния район на Ломбардия като градът е част от Миланския метрополис. Преди да се разровя и да проуча повече за Бергамо, свързвах града основно с летището на една от нискотарифните авиокомпании, което се намира там. Модната столица на Италия – Милано е на около половин час път от Бергамо, а италианските Алпи са съвсем близо. С други думи, кеф ти да отидеш на шопинг, кеф ти да се разходиш из Алпите.
Бергамо. Източник: wikipedia
Бергамо. Порта Нуова. Източник: wikipedia
И тук, всичко отново напомня на типичната Италия. Капаците по прозорците, жълто-кафеникавите къщи долепени една до друга, тесните улички и хвърчащите скутери издават, че си в Италия.
Градът всъщност е разделен на две части – Горен и Долен. Докато Долния град е по – съвременен и индустриален, то Горният е онова, което всеки турист търси. Мястото, което те връща векове назад. Старинни сгради, внушителни катедрали, калдъръмени улички…
Преди да се потопя в атмосферата на Горния град ще се оставя за малко в оживената централна част. Някои от улиците тук са павирани с големи каменни плочи, други с по-малки червени тухлички, а някои са толкова тесни, че наспиралите по тях коли правят почти невъзможно преминаването дори на пешеходци. Оттук смятам да се отправя към следващата набелязана дестинация – а именно Горният град. За целта няма да използвам кола, а с фуникуляр – нещо като вагонетка, която се движи по много стръмен хълм. За първи път се возих на такъв вид превозно срество в Барселона. И ето, че след няколко минути ще се озовем в “Città Alta” (Горния град), което е и онова магическо място, за което споменах по-горе.
Фурникулярът. Източник: wikipedia
Порта на Сан Джакомо. Източник: wikipedia
Изненадващо. Пътуваш със самолет, после се качваш на влак за да стигнеш до града и накрая с фурникуляр се озоваваш в…16 век. Град в града, успял да запази уникалния си дух дори и 5 века след своето създаване.
Из улиците на Горния град. Източник: wikipedia
PIZZA! Източник: Flicker
От мои приятели, посещавали Бергамо знам, че тук пицата се продава на грамаж. Със сигурност ще я опитам. Ще се разхождам из улиците, върху които вървят хора от 500 години насам. Забележителностите тук са на всеки ъгъл буквално. Замък, музей, ботаническа градина. Ясно е, че това не е място за един ден. Няма и да опитвам да го покорявам за толкова. Личи си, че това не е място само за туристи. Тук всъщност живеят хора, учат и работят в едно място, което не признава модерните тенденции. Няма небостъргачи, шумни булеварди и претъпкани молове. Има история. На мен това със сигурност много, ама много ще ми хареса.
Санремо
Представих ви накратко източния Триест, продължих с централния Бергамо, а сега е време за западния Санремо. За него ще ви разкажа това, което знам за града от чути и прочетени разкази.
Санремо е кръстен на Свети Ромоло и се намира в най-западната част на Италия, в област Лигурия. Много е близо до границата с Франция, на около час път от Ница.
Панорама към града. Източник: wikipedia
Освен с красивите си плажове и къщичките накацали по хълмовете, Санремо впечатлява и с културния си живот. В градчето се провежда Музикалния фестивал на Санремо, който е вдъхновил създаването на Евровизия. Също така, тук се провеждат рали и колоездачно състезание, което започва от Милано. Санремо е специално място и за един българин – най-печелившия български покер играч Димитър Данчев. Той прави първата си сериозна печалба на тукашен турнир, който е бил част от Европейския покер тур.
Вилата на Алфред Нобел в Санремо. Източник:wikipedia
След това кратко културно-спортно отклонение, да преминем набързо през улиците на Санремо, някои от които са доста стръмни, но пък предлагат невероятна гледка към морето. Палмите са навсякъде, а като на повечето места в Италия, почти всяко камъче е изпълнено с история. Замъци, катедрали и изящни вили допълват гледката, а едно от местата, което изглежда задължително за посещение е японската градина във вила Ормонд. Азиатското присъствие е вдъхновено от побратимяването на Санремо с японския град Атами.
Статуя на Майк Бонджорно в Санремо. Източник: wikipedia
От толкова планове за следващи пътувания започна да ми се върти главата. Време е за малко почивка и проучване на нови дестинации. Ще се видим в следващия пост. За още любими места в Италия може да прочетете тук.
А вие подготвихте ли план за вашите мечтани места за посещение?
SaveSave
